В Украйна технологиите само сгъстяват мъглата на войната

Вместо да разсее мъглата на войната, технологичното развитие в много отношения просто добави още един слой

09:01 | 18 май 2023

Автор: Леонид Бершидски

снимка: Bloomberg LP

Можеше да се очаква, че "първата Тик-Ток война", както наричат руското нахлуване в Украйна, ще се превърне в най-прозрачния военен конфликт в историята, като се има предвид изобилието от сателитни снимки и публикации в социалните мрежи от фронтовата линия. И все пак цялостната картина на бойните действия е толкова неясна, колкото никога досега - в продължение на седмици може да не е ясно дали някоя от воюващите страни е преминала в настъпление или не.

Този парадокс е проявление на фундаментална концепция в областта на компютърните науки: Не количеството на наличната информация, а нейното качество е от значение.

Двата сравнително нови приноса към прозрачността на руско-украинския конфликт са широко достъпните сателитни снимки и публикациите в социалните мрежи. Те вече бяха полезни за анализаторите, както военни, така и цивилни, по време на войната в Сирия; този път те са още по-разпространени. Често актуализираните сателитни снимки на почти всяка точка на Земята са достъпни толкова евтино от такива приложения като Sentinel Hub - използвани например от анализаторите на Jane's OSINT - че могат да се считат за безплатни. И Русия, и Украйна са далеч по-напред от военна Сирия по отношение на излагането им на въздействието на социалните мрежи.

Готовата наличност на сателитни данни от частни западни доставчици даде на Украйна мощно предимство още от първите дни на инвазията: Придвижването на руските войски беше напълно прозрачно. Русия, разполагаща с около 200 сателита за наблюдение в сравнение с 350 само на американски частни компании, имаше много по-малка видимост за украинските движения и съоръжения. Подаръкът на сателитното разузнаване продължава да се дава на Украйна, която сега получава ракети с все по-дълъг обсег от западните си съюзници и все още може да ги насочва ефективно. За анализаторите на OSINT те също са полезни при локализирането на конкретни руски единици и видове оборудване. Но тази прозрачност работи само в една посока, главно защото никой от западните доставчици на сателитни данни или OSINT анализатори не желае открито да помага на Русия. В много отношения придвижването на украинските войски е все така непрозрачно, както в епохата преди сателитите.

В социалните мрежи руските войници първоначално дадоха хиляди сведения за плановете и маневрите на своето командване. Тъй като войната беше планирана като блицкриг и до последния момент на военнослужещите не беше казано, че ще нахлуят в съседната страна, никой изглежда не се грижеше за оперативната сигурност; руските части можеха лесно да бъдат локализирани с помощта на постове във Вконтакте, руския клонинг на Facebook. Украинците, от своя страна, публикуваха снимки на щетите, нанесени от руските бомби и ракети.

С напредването на кампанията обаче руските военни затегнаха контрола върху използването на мобилни устройства на фронта, а войниците до голяма степен сътрудничеха, осъзнавайки, че недискретността може да се насочи срещу тях. Все още може да се проследи кои части са изтеглени от битката по изблиците на активност на военнослужещите в социалните мрежи, но тази информация често идва твърде късно, за да бъде от военна полза.

Украинците от своя страна се противопоставиха на неразрешеното публикуване на кадри, показващи руски ракетни удари, за да не разберат руснаците дали са успели да улучат целите си. Някои снимки и видеоклипове все още се появяват в Telegram, но тези изключения бързо биват заглушени от хор от възмущение. Гражданското общество в Украйна усърдно докладва за всяка руска дейност, на която частни лица са станали свидетели - и същевременно бди да не предостави ценна информация на врага. За разлика от тях руските националисти са твърде фрагментирани, за да могат да се самоорганизират по този начин.

Повишената предпазливост и от двете страни на фронтовата линия означава, че социалните мрежи трябва да се разглеждат преди всичко като канали за дезинформация. Разгледайте случая с руските военни блогъри: Западните анализатори - дори и най-запознатите като тези от базирания във Вашингтон Институт за изследване на войната - разчитат до известна степен на тях, защото въпреки яростната подкрепа на военните блогъри за инвазията, те са критични към нейното изпълнение, подобно на верни фенове на губещ футболен отбор. Но тези блогъри са склонни да имат и непрозрачна лоялност на по-ниско ниво към конкретни генерали или военни командири, като например основателя на наемната армия на Вагнер Евгений Пригожин. Борбата между руските командири е в основата на голяма част от "репортажите" на Telegram.

Миналата седмица редица от т.нар."военни кореспонденти" на Telegram предизвикаха паника сред милионите си абонати, когато приеха някои успешни локални контраатаки на украинските войски край оспорвания град Бахмут за начало на дългоочакваната контраофанзива на Украйна. Те бяха подведени от - или, което е също толкова вероятно, въвлечени в - отчаяната кампания в социалните мрежи, проведена от Пригожин, който обвини редовните руски войски, че страхливо разкриват фланговете на Вагнер, и хрипливо поиска повече боеприпаси от командващите генерали.

Дори онези видни блогъри, които, подобно на ветерана националист Игор Гиркин (известен още като Стрелков), не са свързани с нито един от скорпионите в буркана на руското командване на "специалната военна операция", имат свои планове, не на последно място политически амбиции, които могат да се осъществят само ако Владимир Путин бъде изместен вследствие на военно поражение.

Ако на руските военни блогъри не може да се вярва по отношение на неотдавнашните съобщения за ядрена катастрофа в украинския град Хмелницки, където се твърди, че руски ракети са ударили склад, пълен с боеприпаси с обеднен уран британско производство, то поне е глупаво да се доверяваме твърде много на техните оплаквания за конкретни слабости на руската отбрана.

От украинска страна публичното мрънкане е далеч по-малко, отколкото през първите месеци на войната, но все още има много пожелания - и още повече умишлена дезинформация, целяща да подкопае морала на руските сили. Не изтече нищо поне малко достоверно за плановете за контранастъпление, които се подготвят от месеци.

Към парада на фалшификациите в Telegram се прибавят и изтичанията на информация от американския Discord, които все още се появяват в медиите въпреки ареста на летеца Джак Тейшейра, на когото е повдигнато обвинение като предполагаем информатор. Неотдавнашно изтичане на информация от американското разузнаване, публикувано от "Вашингтон пост", предполага сговор между Пригожин и украинското военно разузнаване: Твърди се, че шефът на "Вагнер" е предложил данни за местоположението на руските войски в замяна на украинско отстъпление от Бахмут, където наемническата групировка плаща кървава цена за всяка превзета къща. Не е ясно дали подобни изтичания на информация са истински или умишлено подхвърлени от американското или украинското разузнаване. Пригожин, разбира се, отрича обвиненията с обичайния си сарказъм.

При положение че руските медии са задушени, украинските медии се цензурират по военни въпроси, а международните медии в най-добрия случай се захранват с полезна информация от украинското и западното правителство, какофонията от блогове, клипове и изтичания на информация е в някои отношения по-лоша, отколкото би била пълната радиотишина. Отделни "суперизвестители" споделят клипове с кадри от бойни дронове - още едно ново явление - за да сплотят своите страни. Но макар че изобилието от такива клипове може да е полезно и за военните експерти и производителите на оръжия, кадрите не допринасят много за общата картина на действието.

През декември британският генерал сър Джим Хокенхъл каза следното за работата с OSINT от театъра на военните действия в Украйна:

Аз съм офицер от разузнаването и със сигурност през дълги периоди от кариерата си имах чувството, че съм отговорен за подреждането на пъзел от наличната информация. Не разполагах с капака на кутията с пъзела или с достатъчно парчета, за да направя пълния пъзел. Това означаваше, че бях отговорен за поставянето на парчетата, с които разполагах, и след това се опитвах да си представя как би изглеждала останалата част от картината, за да изготвя прогноза въз основа на тези предположения. Въпреки че отвореният код не предоставя капака на кутията с пъзела, той дава почти безкраен брой парчета на пъзела. Предизвикателството сега е, че можете да направите почти безкраен брой картини като следствие от наличните парчета.

Това е подходяща метафора: има много информация, която може да подкрепи почти всяка картина на това, което се случва на място.

Когато пруският военен теоретик Карл фон Клаузевиц сравнява присъщата на войната несигурност с мъгла в своя трактат "За войната" от 1832 г., той не е могъл да предвиди съвременния поток от информация, дезинформация и замъгляване. Все пак той изтъква, че военният гений означава най-вече способност да се вижда през мъглата.

"Преди всичко тук се изисква тънък, проникновен ум, който чрез силата на своята преценка да разкрие истината", пише Клаузевиц. "Обикновеният ум може да е достатъчен, за да схване истината случайно, а необикновената смелост понякога може да запълни празнината, но в повечето случаи средностатистически ще се разкрие липсата на истинско разбиране."

Както и преди почти 200 години, генералът, шпионинът, анализаторът и журналистът все още се нуждаят от гения, описан от Клаузевиц, за да открият зрънца истина в потока от спекулации, емоции и измами. Но вместо да разсее мъглата на войната, технологичното развитие в много отношения просто добави още един слой.