Последователите на конвенционалната мъдрост биха ви накарали да повярвате, че спадът от 25% в цените на петрола от края на миналата година се дължи на смекченото търсене в забавящите се икономики. Те - и вие - ще сгрешите. Истинският проблем е твърде голямото предлагане.
Парадоксално, почти цялото непредвидено производство идва от страните от ОПЕК+, които са под западни санкции: Русия, Иран и в по-малка степен Венецуела. Казано просто, черният пазар на петрол процъфтява. Ако някой има апетита – и стомаха – да купува суров петрол от Москва, Каракас или Техеран, барелите са там. Още по-примамливо, те се предлагат с отстъпка.
Например, иранското производство достигна четиригодишен връх миналия месец, с почти 50% повече от средата на 2020 г., точно когато Техеран ускорява ядрената си програма и засилва репресиите срещу вътрешната опозиция. Голяма част от този петрол завършва в Китай под различни форми, често ребрандиран като с произход от Малайзия, споделят търговци.
Данните от базираната в Париж Международна агенция по енергетика, която ежемесечно публикува референтни баланси на търсенето и предлагането, предоставят общата картина.
В сравнение с преди шест месеца МАЕ повиши прогнозата си за глобалното търсене на петрол през 2023 г. с близо 400 000 барела на ден, достигайки рекордните годишни среднодневни 102 милиона барела. Само се замислете: докато Федералният резерв и Европейската централна банка увеличават лихвените проценти, а "Уолстрийт" прогнозира рецесия, перспективите за търсенето на петрол само се засилват.
Може би МАЕ е прекалено оптимистична и растежът на търсенето на петрол ще се забави. Но нейната прогноза вече включва песимистична перспектива за дизела, горивото, което е най-изложено на бизнес цикъла. Текущата прогноза на МАЕ за увеличение на потреблението на петрол с 2,2 милиона барела на ден тази година идва въпреки мнението, че глобалното търсене на дизел ще се свие.
В момента петролният пазар обръща твърде много внимание на политическите и икономически сътресения във Вашингтон. Вярно е, че САЩ все още са най-големият потребител на петрол в света, поглъщайки два от всеки 10 барела, изпомпвани в световен мащаб. Но САЩ не са петролният пазар. Преднината им в потреблението намаля значително през последните години и през 2023 г. комбинираното потребление на Китай и Индия (21,4 милиона барела на ден) се очаква да бъде по-голямо от това на САЩ (20,3 милиона).
Силата в развиващия се свят има значение. „Виждаме много силно търсене, особено в Азия. Възстановяването на Китай е по-бързо и по-силно от очакваното“, каза Торил Босони, ръководител на пазарите на IEA, пред Bloomberg във вторник. „Това е в контраст с икономическия мрак и опасенията, които виждаме за глобалната икономика.“
Истинският проблем за петролните бикове - и страни като Саудитска Арабия, нетърпеливи за по-високи цени - е предлагането и нуждата от пари в санкционираните производители. През последните шест месеца МАЕ повиши прогнозата си за руския, иранския и венецуелския добив през 2023 г. с общо 1,3 милиона барела на ден, достигайки средно годишно 14,3 милиона барела на ден.
Както при търсенето, има рискове за перспективите за предлагане. Може би агенцията е прекалено оптимистична относно способността на Русия да изпомпва допълнително суров петрол. Но ако не друго, МАЕ е твърде песимистично настроена към Москва, откакто тя нахлу в Украйна преди повече от година. Преди година, например, агенцията прогнозира, че руският добив ще спадне през 2023 г. до средногодишно 8,71 милиона барела на ден. През април Русия е произвеждала около 10,93 милиона барела на ден. За да достигне средна годишна стойност от 10,73 милиона, както МАЕ сега очаква, руското производство ще трябва да намалее. Може да се случи, тъй като Москва обеща да намали производството си. Но досега не го е направила и очаквам, че ще продължи да изпомпва както ѝ скимне, опитвайки се да компенсира чрез обем това, което губи поради по-ниските цени.
Дали допълнителните доставки от Русия, Венецуела и Иран са знак, че западните санкции не работят? Не. Това е знак, че санкциите дават приоритет на поддържането на доброто снабдяване на петролния пазар, дори ако това означава, че Москва, Техеран и Каракас могат да продават петрол. Игнорирайте западните политици, които говорят за използване на санкции за осакатяване на лоши петролни диктатори; това, което искат, е да осакатят инфлацията. Засега стратегията проработи. Остава да видим дали тя ще оцелее през лятото, когато има вероятност растежът на търсенето на петрол да се ускори.
Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.