Китай е обект на нов натиск от страна на Г-7 срещу "икономическата принуда”

САЩ се застъпват за това другите страни от Г-7 да заемат по-силни позиции по отношение на Пекин, когато лидерите ще се срещнат следващата седмица в Хирошима

20:10 | 11 май 2023

Автор: Екип на Bloomberg

снимка: Bloomberg LP

Групата на седемте държави се стреми да изпрати сигнал на Китай този месец, като обяви съвместни усилия за противодействие на "икономическата принуда", въпреки че се затруднява да постигне съгласие за нещо повече от общо изявление за намерения.

Според запознати с дискусиите, макар че държавите членки искат да координират по-добре отговорите си на икономическите практики на Китай, подписването на конкретни мерки се оказва по-сложно. Длъжностните лица все още спорят за това колко строги да бъдат посланията им към Китай, особено по отношение на конкретните инструменти, които могат да бъдат използвани срещу държавата.

САЩ се застъпват за това другите страни от Г-7 да заемат по-силни позиции по отношение на Пекин, когато лидерите ще се срещнат следващата седмица в Хирошима, но европейските страни предпочитат да се съсредоточат върху координацията и общите предупреждения срещу принудителното поведение. Говорител на Белия дом отказа коментар.

Дебатът отразява дилемата, пред която са изправени САЩ, Европа и съседните на Китай държави като Япония, как да се справят с нарастващото икономическо влияние на Китай, когато техните вериги за доставки остават толкова свързани с втората по големина икономика в света. Всички държави от Г-7 са зависими по някакъв начин от китайските стоки в ключови области и има консенсус относно необходимостта да се провери устойчивостта на веригите за доставки.

Лидерите вероятно ще проведат закрита дискусия за Китай в Хирошима и тя ще бъде в центъра на самостоятелен документ за икономическата сигурност, както и на разговори за търговията и външната политика.

Предложената "платформа за икономическа принуда" ще позволи на страните от Г-7 да координират действията си в области, включващи търговски и инвестиционни ограничения, бойкоти и заплахи като кибератаки.

Но е малко вероятно подобен механизъм да включва автоматичен отговор на враждебни икономически действия. По-специално европейските членове се противопоставят на идеята за предварително определени контрамерки.

Какви съвместни действия биха могли да бъдат възможни, ще зависи от конкретните обстоятелства, казаха запознатите с дискусиите лица. Те допълниха, че Китай е предприел широк спектър от мерки, вариращи от насочване към конкретни компании до въвеждане на пълен търговски бойкот.

На брифинг в Пекин в четвъртък говорителят на китайското външно министерство Ван Уенбин разкритикува Г-7 като "малка клика, която поставя САЩ на първо място". "Международните правила, за които говори Г-7, са западни правила", каза той. "Тези правила обслужват единствено интересите на Г-7 и на няколко други държави, а не общите интереси на света."

Въпреки разминаванията преди срещата на върха, САЩ и Европа показват признаци на сближаване по отношение на политиките си за Китай. Изглежда, че езикът на САЩ се променя, тъй като официалните лица започват да възприемат фразеологията на "намаляване на риска" без "отделяне", която сега използват европейските официални лица. Това отчасти е знак за предпазливост от страна на Европа и за да се покаже, че САЩ признават сложността на формулирането на политика в няколко държави.

В същото време позицията на Европейския съюз по отношение на Китай се втвърди, след като пандемията от Covid и войната в Украйна разкриха рискови зависимости по веригата за доставки, като блокът се стреми да намали тези рискове, както и да наложи ограничения върху няколко вида износ, които биха могли да се използват за военни цели.

Тази седмица германският канцлер Олаф Шолц обвини Китай, че все повече действа като съперник и конкурент. Той заяви, че европейските държави не трябва да се стремят към незабавно отделяне от Китай, а да прилагат "интелигентно намаляване на риска". Италия пък сигнализира на САЩ, че възнамерява да се оттегли от спорен инвестиционен пакт с Китай преди края на годината.

Президентът на САЩ Джо Байдън планира да ограничи инвестициите в китайската икономика от страна на американския бизнес и се надява на подкрепа от страна на останалите държави от Г-7, въпреки че не се очаква те да обявят подобни ограничения по едно и също време, съобщи по-рано агенция Bloomberg.

Някои европейски държави предпочитат да се съсредоточат върху формулировката за рисковете за компаниите, влагащи пари в Китай, като същевременно увеличат обмена на информация за проверката на чуждестранните инвестиции, заявиха запознатите с дискусиите.

В речта си в Ниигата, Япония, където тази седмица участва в срещата на финансовите министри от Г-7, американският финансов министър Джанет Йелън изрази надежда да обсъди нов набор от възможни ограничения за инвестициите в Китай.

"Очевидно ще бъде най-ефективно, ако има координирани действия от страна на група сходно мислещи държави и съгласие, че това е полезен подход", заяви Йелън пред репортери в четвъртък. Тя заяви, че ограниченията ще бъдат "тясно определени и насочени към технологии, при които има ясни последици за националната сигурност".

Преди срещата на върха някои посолства на страните от Г-7 получиха инструкции да определят влиянието на Китай в редица държави по света, включително тяхната уязвимост към икономическа принуда. Усилията бяха насочени към страните от Африка и Латинска Америка, както и към Централна и Югоизточна Азия, с които Г-7 иска да засили сътрудничеството си.

Между САЩ и европейските съюзници се осъществява и обмен на мнения относно противодействието на стремежа на някои правителства да изискват от чуждестранните компании да споделят технологиите си с държавата - друга област на политиката, която мълчаливо е насочена към Китай.

Притесненията относно въздействието на потенциалната китайска дейност в Тайван върху световните вериги за доставки бяха допълнителна тема на дискусиите преди срещата на върха.

Очаква се лидерите да потвърдят отново противопоставянето си на всяка насилствена промяна на статуквото в Тайванския проток. Срещата на върха се провежда седмици след като френският президент Еманюел Макрон попадна под обстрел заради изказването си, че Европа не трябва да бъде въвличана в конфликт за Тайван между САЩ и Китай. Оттогава той и други членове на неговото правителство изясниха френската позиция, за да я съгласуват с подкрепата на Г-7 за Тайван.