Лихвите все още са високи, коментира Кристофор Павлов. Сравнително високото равнище на лошите кредити и размерът на провизиите са двата основни източника на уязвимост за българския банков сектор, смята той.
„Повечето от причините за кризата от 2008-2009 г. бяха адресирани от самите банки, защото те преминаха през много по-изискващи стандарти за отпускане на кредити. Също така редуцираха зависимостта от външно финансиране, като за това вече не можем да говорим като за проблем“, продължи той, посочвайки, че външната позиция на банките е положителна.
Главният икономист на УниКредит Булбанк прогнозира, че секторът ще завърши 2015 г. с печалба, близка до миналогодишната, основно заради по-високия нетен лихвен доход. Павлов отчете и нарастването на административните разходи на банките, като го отдаде на липсата на консолидация в сектора и на факта, че съотношението приходи/разходи „все още е на много комфортни нива“, което е под 50%.
Кристофор Павлов каза, че е съвсем разбираемо в края на годината банките да заделят повече провизии, въпреки че към октомври те са близки до нивата от 2014 г., на фона на задаващия се преглед на качеството на активите. Икономистът определи провизиите като „голямата неизвестна“ при формиране на крайния финансов резултат на сектора за 2015 г.
Той коментира, че през 2018 г. банките ще бъдат изправени пред нов подход за оценяване на риска от кредитната дейност, за признаване на загубите от кредитна дейност и за формирането на провизии. Главният икономист на УниКредит Булбанк обясни, че идеята на подхода е да се премине към контрацикличен начин на формиране на провизии в сектора, но се смята, че първоначално ефектът ще бъде в посока увеличаване на провизирането. Павлов изтъкна, че и по тази линия може да се очаква ръст на разходите за банковата система.
„В периферията на банковия сектор продължава да има известен брой малки играчи, които са неефективни. Те просто са толкова малки, че не могат да генерират онези икономии от мащаба, които са им необходими, за да се справят с конкурентния натиск, който идва от по-големите и по-добре установени играчи“, заяви Павлов по отношение на очакваната консолидация в банковата индустрия. „Необходима е консолидация на малките играчи, за да бъдат добре позиционирани на пазара и за да могат да се справят с конкурентния натиск, който идва от останалите банки“.
Според него лихвите все още са високи и той очаква последващото им намаление. През октомври средната лихва по новопривлечени депозити в левове спада до 1,41%, а по тези в евро – до 1,21%. Лихвените проценти по кредитите през месеца пък са средно 10,51% за левовите потребителски заеми и 5,6% за жилищните.