Пролетната офанзива в Украйна още не е започнала, но западните политици вече я използват, за да преосмислят отбранителната война на Киев срещу руския президент Владимир Путин. Това е проблем. Като раздухват очакванията за предстоящия военен напън на украинците, САЩ, Европа и НАТО могат да застрашат дългосрочните перспективи на Киев.
Началото на офанзивата, очаквано точно сега, е предрешено още от зимата. Докато земята беше замръзнала, украинците и руснаците - както части на редовната армия, така и наемници от групировката "Вагнер" - се притискаха един друг в кървава война на изтощение с малко движение. Междувременно украинците получаваха и се обучаваха да използват нови оръжия, включително тежки бойни танкове, необходими за контраатака.
След като земята се размрази и калта се отдръпне, украинците - вече добре въоръжени - ще започнат да си връщат окупираните от руснаците райони. В идеалния случай това би било повратна точка, която да доведе до някакво руско отстъпление и в крайна сметка до приемливи за Киев мирни преговори.
Един от проблемите е как руснаците използват това време. Те извършват етническо прочистване на контролираните от тях украински територии. Убиват, изнасилват, измъчват, хвърлят в затвора и по друг начин потискат онези украинци, които оказват съпротива, като принуждават останалите да получат руски паспорти и правят всичко възможно да изкоренят украинската култура и да я заменят с идентичност, определена от руската пропаганда. Целта на Путин е да гарантира, че Донецк, Херсон, Луганск и Запорожие - да не говорим за Крим - никога повече няма да могат да станат истински украински.
Едновременно с това руските сили са се окопали, разполагайки с необходимите системи и укрепления за защита на позициите си. Тяхната цел е да отблъснат очакваното украинско настъпление или поне да го ограничат.
Междувременно политическите лидери от Вашингтон до Брюксел и Берлин правят всичко възможно, за да запазят сплотеността на Запада в подпомагането на украинците по дипломатически, икономически и военен път. В тези си усилия те възприеха предстоящата пролетна офанзива като предпочитан реторичен похват.
Някои политици изтъкнаха перспективата за украинско завръщане, за да мобилизират вътрешна подкрепа и да се противопоставят на скептиците. На практика те се изразяват по този начин: "Дайте на Киев това, от което се нуждае сега, и скоро войната може да свърши, така че да се върнем към нормалния живот." Това е начинът, по който Европейският съюз убеждава своите 27 членове да обещаят повече боеприпаси за Украйна, например.
Някои се притесняват, че пролетната офанзива може да се окаже твърде успешна. Какво ще стане, ако силите на Путин се сринат в разгром? Ами ако украинците си върнат четирите региона, които той незаконно анексира миналата есен? Ами ако дори си върнат Крим? Опасенията отново са, че Путин, който се чувства притиснат в ъгъла, унизен и се страхува от собствената си смърт, ще премине към ядрени удари.
Опасността и при двете линии - прекалената надежда и страх - е, че те предполагат, че дългосрочната подкрепа на Запада за Киев може да зависи от изхода на предстоящата офанзива. Какво ще стане, ако до лятото украинците не успеят да си върнат голяма част от териториите? Ще означава ли това, че всички тези танкове "Леопард 2" и "Челинджър" са били напразни? Ще означава ли това, че Западът трябва да откаже на Киев американски или европейски изтребители в следващия кръг?
Ами ако украинците все пак стигнат до Крим и Путин отново дрънчи с ядрената си сабя или наистина я развърти? Ще се оттегли ли тогава Западът и ще изостави ли Киев?
Нито един от двата рефлекса не е подходящ - нито от морална, нито от стратегическа, нито от политическа гледна точка. Реалността е, че независимо от това как ще се развие украинската офанзива, тази война вероятно ще се проточи с години. И Западът трябва да подкрепя Киев толкова дълго, колкото е необходимо, независимо от превратностите на бойното поле. Залогът е твърде голям - включително мирът, редът и свободата в Европа и извън нея.
Свързаният с това проблем в западния дебат е, че едната страна подчертава единствено необходимостта да подкрепи украинците в тяхната героична борба, докато другата набляга на необходимостта от мирни преговори. В разгара на спора първата страна все по-често обрисува втората като призоваваща за украинска капитулация, докато втората окарикатурява първата като подстрекател към война.
Изпитът не само за първокласна интелигентност, по израза на Ф. Скот Фицджералд, но и за стратегическа яснота е да се поддържат едновременно две противоположни идеи, като се запази способността за функциониране.
Първо, Западът и всички свободолюбиви народи по света трябва да продължат да подкрепят Украйна, независимо от това как ще се развие пролетната ѝ офанзива. Второ, един ден, когато и двете страни се изтощят, ще има мирни преговори и отстъпки. Украйна и всички останали трябва едновременно да се подготвят и за двете битки.