Американската психологическа асоциация издаде първите си съвети за използването на социални медии в юношеството. Това, което е най-поразително в препоръките, базирани на данни, е колко малко наистина знаем за това как тези приложения влияят на нашите деца.
Относителната новост на платформи като Snapchat и TikTok означава, че има малко изследвания за техните дългосрочни ефекти върху мозъците на тийнейджъри и подрастващи. Получаването на по-добри данни ще изисква значително финансиране — и много повече прозрачност от технологичните компании.
Може би липсата на ясни данни е една от причините толкова голяма част от разговора около социалните медии и децата да се опира на нашия личен опит и нагласи. И толкова много от наличните данни са неясни: има много корелативни доказателства, че платформи като TikTok, Snapchat и Instagram могат да имат отрицателен ефект върху развитието на децата, но много малко причинно-следствени данни.
Това не означава, че нашите предположения за вредното въздействие на социалните медии върху децата не са верни или че родителите нямат причина да се тревожат. Но това доведе до дискурс „всичко или нищо“, който често пренебрегва реалността, че социалните медии няма да изчезнат.
Докладът на APA мъдро насочва вниманието ни към това, което знаем и не знаем за връзките на подрастващи и тийнейджъри със социалните медии – и е призив за действие за повече изследвания за това как една мощна технология може да промени социалното развитие. „Време е да използваме науката“, казва Мич Принстайн, главен научен директор на APA.
Малкото доказателствата, с които разполагаме, очаквано показват, че социалните медии търгуват със стимули, които не са добри за младите мозъци. Първото излагане на много деца на социални медии се случва „в най-лошия възможен момент, що се отнася до развитието на мозъка“, казва Принстайн, психолог и невролог, който изучава социалните взаимодействия на подрастващите в Университета на Северна Каролина.
„Този бутон „харесвам“ и този изкуствен интелект ще повлияят на мозъците на младите хора по начин, който е много различен от мозъците на възрастните, когато става въпрос за желанието да останат онлайн и да кажат или направят почти всичко, за да получат последователи.“ Когато става въпрос за социални взаимодействия, той сравнява мозъците на децата с кола с огромен педал за газ и слаби спирачки.
По-рано тази година Принстайн и неговите колеги от UNC публикуваха резултатите от едно от първите проучвания за това как мозъкът на подрастващите реагира на социалните медии. Екипът анкетира група ученици от средното училище, за да разбере навиците им в социалните медии, и след това ги постави в машина за ядрено-магнитен резонанс, за да наблюдава мозъците им, докато реагират на социални награди или наказания. Те откриха, че 12-годишните, които често проверяват социалните медии, имат различни невронни модели, с по-голяма активност с течение на времето в части от мозъка, свързани с мотивацията, значимостта (или къде е фокусирано вниманието) и когнитивния контрол.
Екипът не преценява дали тези разлики са добри или лоши, или дали връзката е причинно-следствена или корелационна. Но тяхната работа сочи необходимостта от повече изследвания. Това също трябва да засили у родителите необходимостта да осъзнават ясно скритото влияние на социалните медии върху все още развиващите се мозъци.
Това изследване би било много по-продуктивно, ако технологичните компании бяха отворени за това, което знаят за използването на техните платформи от децата. Компаниите са наели свои собствени психолози, за да тестват различни начини за привличане на потребителите и със сигурност проследяват данни за това как различните демографски групи реагират на социалните медии. Тези данни биха могли да помогнат на изследователи като Принстайн да разберат въздействието на социалните медии върху психичното здраве на децата и по-специално да идентифицират конкретни групи, които са особено податливи на негативни преживявания или обратното, може да се възползват от социалните медии.
Технологичните компании също трябва да направят повече, за да адаптират потребителското изживяване, за да го направят по-безопасно за подрастващите. Това може да започне, разбира се, с гарантиране, че употребата на социални мрежи на децата не ги води до потенциално вредно съдържание. Но други по-малки промени – като възрастова граница за достъп до бутона „харесвам“ и времеви ограничения за това колко дълго юношите могат да са онлайн в една мрежа – също биха могли да помогнат въз основа на малкото, което вече знаем.
И разбира се, децата имат лесен достъп до социалните медии, защото родителите им го позволяват. Една голяма причина, поради която родителите се поддават на детските хленчове за телефон и достъп до TikTok или Instagram, е защото се притесняват, детето им да не изостане от технологиите.
По този въпрос Принстайн каза нещо, което мисля, че много родители трябва да чуят: „Нямаме данни, за да кажем, че децата ще понесат социални последици, ако са офлайн.“
Имайте това предвид по време на следващия спор с детето ви кога най-накрая то може да получи телефон или собствен акаунт в Snapchat. Духът на социалните медии може да е извън бутилката, но това не означава, че родителите са загубили пълен контрол.
Лиса Джарвис е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ биотехнологиите, здравеопазването и фармацевтичната индустрия. Преди това е била изпълнителен редактор на Chemical & Engineering News.