Тъй като ситуацията със сигурността в Судан се влошава и хиляди американски граждани остават в разкъсваната от война страна, Военноморските сили предприемат мисия, която са изпълнявали многократно през годините: евакуация на дипломати и други американци, които трябва да напуснат зона на бойни действия.
Това е нещо повече от хуманитарна мисия. Операцията в Судан дава възможност на ВМС да изпробват в реални условия някои на пръв поглед странни, но всъщност изключително ценни кораби за бойна поддръжка.
Евакуацията на цивилни граждани и войници е опасна и непредсказуема задача. Понякога, както при падането на Кабул в Афганистан през 2021 г., тя може да се обърка ужасно. В други случаи - спомнете си за Виетнам през 1975 г. - тези действия могат да бъдат хаотични, но като цяло доста успешни. Често, когато въпросната държава има крайбрежие, както Судан в Червено море, военноморските сили провеждат по-голямата част от операциите.
Обикновено такива мисии се провеждат от масивни бойни кораби-амфибии, като например хеликоптероносачите с "голяма палуба" от класовете "Оса" и "Америка". Тези кораби превозват морските пехотинци по целия свят, провеждат амфибийни атаки и носят самолети за вертикално излитане за нанасяне на бойни удари по сушата. Но операцията в Судан, която (засега) е сравнително малка, изглежда съвсем различно.
Макар че винаги съществува риск за евакуираните, в Судан е малко вероятно някоя от страните в гражданската война да се насочи умишлено към цивилни. Така че виждаме използването на два бойни кораба, които имат малък офанзивен боен капацитет, но отлични, адаптивни способности за логистична подкрепа: "Брънзуик" и "Люис Б. Пулър".
Познавам добре и двата класа кораби, тъй като съм участвал в приемането им преди повече от десетилетие. "Люис Б. Пулър" е "експедиционна мобилна база" с екипаж от само около 150 души (за разлика от 5000 души на самолетоносач), но с огромен и гъвкав капацитет за експлоатация на хеликоптери, десантиране на специални сили, осигуряване на медицинска и логистична подкрепа на брега и приемане на стотици цивилни евакуирани.
Военноморските сили започнаха да експериментират с този тип база на море след атентатите от 11 септември. Ръководих тактическия мозъчен тръст "Deep Blue" след удара на самолета в Пентагона. Подготвяхме се за операции в световните литорални райони (плитките зони в близост до бреговете) за това, което щеше да стане известно като Глобална война срещу тероризма.
Военноморските сили не искаха да отделят ядрените си самолетоносачи или дори амфибийните кораби с голяма палуба за такива мисии, затова потърсихме алтернативи, които бяха много по-евтини както от гледна точка на човешкия ресурс, така и от гледна точка на цената. Тези мобилни бази, чиито корпуси са базирани на тези на ескадрените миноносци, са големи и способни - дълги са повече от 750 фута и имат водоизместимост 80 000 тона. Но те са изгодни - 650 млн. долара в сравнение с близо 15 млрд. долара за нов ядрен самолетоносач.
Другият основен кораб в операцията в Судан, "Брънзуик", е много по-малък, но почти три пъти по-бърз. Известен като "експедиционен бърз транспорт", Военноморските сили поръчаха шест такива кораба, които се движат на корпуса на катамаран и могат да развиват скорост над 40 възела. С дължина само 300 фута те могат да превозват повече от 600 тона товари, а за кратки периоди - стотици пътници. Управлявани от малък екипаж от около 40 души, те имат дори малка, но функционална хеликоптерна палуба.
Като командир на Южното командване на САЩ през 2000 г. експериментирах с ранен вариант на този клас за операции за борба с наркотиците в Карибския басейн, където много успешно се качвахме заедно с отряди на бреговата охрана за опазване на обществения ред.
Тъй като нито един от тези кораби не е въоръжен с повече от леки картечници, с тях обикновено се изпраща разрушител на ВМС, за да осигури отбранителна огнева мощ. В Судан "Тракстън", разрушител с управляеми ракети от клас "Арли Бърк", придружаваше "Пулър" и "Брънзуик". Използват се и безпилотни летателни апарати за осигуряване на наблюдение на брега в случай на заплаха за операциите по евакуация на цивилни граждани.
Тези два нови класа кораби имат широк спектър от приложения, както в небойни роли като евакуация, така и в подкрепа на бойни действия. Да назовем само няколко потенциални мисии: операции в островните вериги на западната част на Тихия океан; защита на петрола и газа край бреговете на Норвегия; борба с тероризма в района на Африканския рог или на островите във Филипините; помощ при природни бедствия; медицинска дипломация; и по-нататъшна евакуация на невоенни лица.
Същността на сигурността е много по-широка от простото изстрелване на ракети "Томахоук", хвърляне на бомби с прецизно насочване или десантиране на морски пехотинци. "Брънзуик" и "Пулър" показват широк спектър от способности за провеждане на операции, подходящи за съвременния свят.