Десетина дни преди най-важните избори в света през 2023 г. състезанието между президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган и основния кандидат на опозицията Кемал Киличдароглу е напрегнато. Социологическите проучвания сочат, че са възможни всякакви резултати: Ердоган може да удължи управлението си до трето десетилетие или да загуби президентския пост, а неговият Народен алианс може да запази или да загуби парламентарното си мнозинство.
Но е показателно, че в предизборните речи на президента и на висши представители на неговата партия AKP се прокрадва атмосфера на отчаяние. За да отвлекат вниманието на избирателите от катастрофално лошото управление на икономиката, те използват изтъркани тропи, за да се свържат с избирателите. Самият Ердоган, който се върна на сцената след тридневно прекъсване заради стомашно заболяване, се нахвърля срещу ЛГБТ общността и твърди, че опозицията е подкрепяна от терористи.
И още - най-старият аргумент: Лидерите на AKP обвиняват Запада, че планира да повлияе на вота. В края на краищата, посочват те, президентът Джо Байдън е записал, че САЩ трябва да "окуражат" опозицията, за да бъде победен Ердоган на изборите. Министърът на вътрешните работи Солейман Солю предупреди за западен "опит за политически преврат" в деня на изборите.
Ердоган също намекна за "заговор" срещу него. Той говори за себе си в трето лице пред турската телевизия CNN: "Западът казва, че е срещу Ердоган. Тяхната враждебна позиция спрямо Ердоган е враждебна позиция спрямо моя народ - моят народ ще осуети този заговор на 14 май".
Подобни истерични изказвания за западни заговори миришат на оправдание в подготовка за поражение. Все пак Ердоган не греши съвсем, като предполага, че Байдън и много европейски лидери биха се радвали да видят гърба му - до голяма степен заради откритата му враждебност към тях и пренебрегването на стратегическите им опасения. Природно миролюбивият тон на Киличдароглу, който рязко контрастира с настойчивия тон на Ердоган, сам по себе си би бил добре дошъл.
Западните лидери се надяват, че смяната на ръководството в Анкара ще доведе до бързото завръщане на Турция в лоното на Организацията на Северноатлантическия договор след години на отклонение на изток. В момент, когато НАТО е изправена пред най-голямото си предизвикателство, свързано с нахлуването на Владимир Путин в Украйна, алиансът би се радвал Турция да бъде част от консенсуса, а не да разваля обстановката.
Но дори и изборите да доведат до най-лошия резултат за Ердоган, западните лидери трябва да се предпазят от това да натоварват Киличдароглу с прекалено големи очаквания. От една страна, той вероятно ще запази политическия капитал, натрупан от победата, за вътрешните си приоритети - като освобождаване на политическите затворници, развързване на ръцете на пресата, овладяване на високата инфлация, спасяване на слабата валута и отстраняване на щетите от двойното земетресение през февруари - вместо да го разпилява за обрати във външната политика. От друга страна, той споделя светогледа на Ердоган в редица области, в които той се различава от западната гледна точка.
Ако Западът иска Киличдароглу да бъде гъвкав по отношение на външната политика, той ще трябва да му помогне да изчисти бъркотията, която Ердоган създаде в турската икономика - или, ако не успее, да бъде търпелив, докато той се справи с тази херкулесова задача.
Един спорен въпрос, по който НАТО може да очаква бързо решение при председателството на Киличдароглу, е присъединяването на Швеция: Опозицията вече заяви, че ще премахне ветото на Ердоган. Възможно е до юли, когато алиансът ще се събере на среща на върха във Вилнюс, той да има 32 членове.
Но Киличдароглу едва ли ще успее бързо да премахне другия трън в отношенията на Турция със западните ѝ съюзници: Ердоган е закупил руската система за противоракетна отбрана S-400, която потенциално застрашава отбраната на НАТО. Киличдароглу и преди е одобрявал покупката. Той заяви, че иска да поддържа добри отношения с Русия, която се е превърнала в един от най-важните търговски партньори на Турция, както и в ключов доставчик на енергия. Москва няма да приеме с разбиране отказа на Анкара от сделката за S-400.
По същата причина Западът не бива да очаква, че едно правителство на Киличдароглу ще се присъедини към режима на санкции срещу Русия или ще участва в някакъв вид икономическа блокада. Подобно на Ердоган, той ще твърди, че Турция може да играе по-полезна роля като потенциален миротворец в Украйна - и като канал, чрез който украинското зърно може да достигне до широкия свят.
Друга област, в която Киличдароглу ще разочарова западняците, очакващи голяма промяна, е Сирия, по-специално в отношенията му с кюрдските групи, които помогнаха на Запада в борбата срещу ИДИЛ. Между Ердоган и опозицията има твърде малко разминаване в мнението, че кюрдските групи, някои от които са свързани с терористични организации, представляват екзистенциална заплаха за Турция. Дори и да е склонен да бъде гъвкав, присъствието на националистическата партия "Iyi" в съюза на Киличдароглу ще ограничи действията му по отношение на кюрдските въпроси.
По същия начин Киличдароглу иска да депортира милиони сирийски бежанци обратно в разкъсваната им от войната родина - ход, който няма да се хареса на правозащитните организации.
Киличдароглу обеща да възстанови отношенията си със Запада и няма причина да се съмняваме в неговата искреност. Но дори и да има промяна в правителството в Анкара след 14 май, неговите приоритети ще бъдат много различни от тези на Вашингтон или Брюксел. Западът би постъпил разумно, ако контролира собствените си очаквания.