Научно ДНК откритие разтърси света на белите расисти - накит от Сибир променя историята

По принцип отдавна грешим за всичко, което сме смятали, че знаем. Но истината неизменно е много по-интересна, отколкото сме си представяли

12:20 | 6 май 2023

Автор: Андреас Клут

Снимка: Pixabay.com

Във времена на проблеми и тревоги се опитвам да си напомням, че не трябва да спирам да се изумявам и вдъхновявам от постигнатия от нас, човеците, напредък. От обещаващата технология на мРНК, която един ден ще излекува рака, до експериментите, които могат - буквално - да издигнат човешкото съзнание, ние като вид напредваме. Но трябва да знаете къде да погледнете, за да видите потенциала. Например в прахта на една сибирска пещера, в която е открит зъб на уапити (Cervus canadensis - вид едър бозайник от семейство Еленови) на 20 000 години.

Оказва се, че зъбът на този древен лос е бил носен като бижу от един от нашите далечни предци - жена, която въз основа на генетиката си и на предишните ни предположения дори не би трябвало да се намира в тази местност. Това е мило, казвате вие - дори дамите от каменната епоха са харесвали накити. Но не в това е въпросът.

Въпросът е как изобщо сме разбрали за нея. Възможно е благодарение на екипа около една дипломантка на име Елена Есел от Института за еволюционна антропология "Макс Планк" в Лайпциг. В резултат на зашеметяващ пробив те успяват да изолират, идентифицират и секвенират части от ДНК на жената от зъба. Потта от гърдите ѝ очевидно се е просмукала в порите на висулката и - макар и замърсена с друг генетичен материал - се е запазила. И в лабораторията в Лайпциг те успяха да извлекат тази информация, без да повредят зъба.

Добре, ще кажете, чувал съм за ДНК, но това едва ли е новина - двойната спирала е открита преди 70 години. Позволявам си да не се съглася. Всяка стъпка нагоре в нашето усъвършенстване открива нови светове не само за науката, но и за човешкия ум.

Първите кръгове от напредъка на ДНК вече са влезли в историята. За първи път хората успяха да разберат неща, които искаха непременно да узнаят - а понякога им се искаше след това изобщо да не са ги научавали. Например дали имат онази рядка болест, от която е починала баба им. Или дали синът им наистина е техен син. Преди ДНК анализа най-добрият отговор често беше класическата мантра на бабата-акушерка: бебето е на мама, а може би на татко.

Като любител историк намирам последните кръгове на ДНК изследвания за още по-вълнуващи. С намирането на кости, коси и други части от нашите предци започваме да извличаме все повече от историите, архивирани в техните геноми. Това ни позволява да съставим карта на колективното ни минало. Обикновено това ни принуждава да преразгледаме и някои дълбоко вкоренени национални митове. Доколко англосаксонски са днешните англичани? (Не много, но е сложно.) Наистина ли южноазиатският субконтинент е бил завладян от индоарийците, които са въвели кастовата система? (В известен смисъл, но не по начина, по който си мислим.)

Според Дейвид Райх, генетик от Харвардския университет, същността на това, което научаваме, е едновременно унизителна и вдъхновяваща. По принцип отдавна грешим за всичко, което сме смятали, че знаем. Но истината неизменно е много по-интересна, отколкото сме си представяли.

Вече е добре известно например, че ние, кроманьонците, всъщност не сме прочистили етнически неандерталците. Вместо това ние сме неандерталци. Всички ние произхождаме от двете човешки линии, които - щастливо или не - са се кръстосвали в Близкия изток преди около 50 000 години.

Казах ли две линии? Направете ги три, тъй като открихме и още една, а може би ще открием и още. Новодошлите са денисовците, чиято ДНК е открита в същата сибирска пещера, в която е намерен и зъбът на уапити. Какво парти трябва да е било това място в разцвета си. Един от геномите там е принадлежал на човек, който е имал майка неандерталка и баща денисованец. Това трябва да ви накара да преосмислите собствената си семейна динамика.

По един заобиколен начин тези открития водят и до прозрение, което трябва да шокира белите супремасисти (бял супремацизъм - от англ.: supremacy - „превъзходство“) - дори само това прави науката забавна. То е, че белотата в Европа е скорошно и случайно явление - и до голяма степен резултат от жестокости.

И тогава, и сега континентът е предпочитана дестинация за мигрантите. Отдавна знаем за една масова миграция, преди около 9000 години, при която анадолските земеделци идват и се смесват с местните скотовъдци и ловци, като в този процес пренасят земеделието в Европа. Но е бил необходим още един огромен приток, за да се създаде сместа, която разпознаваме като европейска.

Това е нашествието преди около 5000 години на ямнайците - високи и очевидно жестоки хора от евразийските степи, които първи започват да използват коне, колесници и каруци. (Друга миграция на ямнайците в Южна Азия вероятно обяснява последиците, които по-късно се приписват на последвалите индоарийски нашествия, споменати по-рано). Така че ямнайците дошли и се смесили.

И как. Красотата на ДНК анализа е, че може да разказва истории с шокираща детайлност. Можем да разгледаме генома в Y-хромозомата на мъжа (която се наследява само по бащина линия) и този в митохондриите му (който се предава по майчина линия). В Иберия след миграцията на ямнайците около 40 % от общия геном на хората идва от нашествениците. Но почти 100% от гените в Y хромозомата са били такива, а в митохондриите - почти никакви.

Продължавайте и си измислете своя собствена история. Но за мен това предполага, че за няколко поколения мъжете от Ямна са убили местните и са взели жените им. А някои ямнайски мъже повече от други - един на всеки трима индийски мъже и може би един на всеки двама източноевропейски, може да произхождат от един-единствен алфа-ямнайски мъж, живял преди около 5000 години. Това също е част от нашата история.

Но да се върнем към Елена Есел и зъба. Нейният пробив е методът на измиване в различни вани с натриев фосфат, за да изолира търсената ДНК от останалата, без да разрушава каквото и да било от изходния материал.

Това е много важно. Проблемът с ДНК, която получаваме от естествената среда, е, че тя неизменно е замърсена. В един гроб хора и животни може да са били погребвани заедно в продължение на векове. Растенията, животните и микробите са добавяли своя генетичен материал. И накрая един дипломант докосва артефакта и диша върху него. (Ако искате да търсите геноми, моля, носете ръкавици и маски.)

Новият метод за първи път обещава, че можем да извлечем ДНК на хора от миналото, дори и да нямаме техни останки, стига да имаме предмет, който те често са докосвали. По този начин скоро може да успеем да пренапишем не само колективната история, но и индивидуалните си биографии.

Някога например написах книга за Ханибал. Знаем доста за този картагенски пълководец и за това как е превел армията си и бойните си слонове през Алпите, за да завладее Рим. Но не знаем как е изглеждал (с изключение на това, че на около 30-годишна възраст е загубил окото си). Изкопайте обаче бивните на Сурус, любимия слон на Ханибал, или нещо друго, до което се е докосвал, и може би ще се наложи да напиша нова история. Така или иначе, това ще сторим всички ние.