В събота един 74-годишен британец ще заеме официално длъжността, която му е била обещана при раждането му. Това е странно събитие само по себе си в страна с рекордни нива на непълна заетост и тежка криза на жизнените разходи. Но коронацията на крал Чарлз III, един от най-богатите хора в света, ще бъде финансирана от данъкоплатците. По предварителни оценки сумата надхвърля 100 млн. долара и ще бъде отбелязана с национален празник. Нещо повече, докато новият крал получава владетелското кълбо, скиптъра и коронационния пръстен и бива помазан със специално сакрализирано масло от Йерусалим, неговите поданици в Обединеното кралство и в чужбина ще бъдат поканени да произнесат думите:
"Заклевам се, че ще оказвам истинска вярност на Ваше величество, както и на Вашите наследници и правоприемници според закона. "Господи, помогни ми."
"Абсурдът ... може да бъде пълен. Оказва се, че се обезсмисля анализът. Той отвежда наблюдателя отвъд гнева и отчаянието към неутралитет." Тези думи на В. С. Найпол, първоначално използвани за постколониална Индия и леко перифразирани, днес се отнасят за постимперска Великобритания, вероятно също дълбоко "наранена цивилизация", която се управлява от "ритуал и мит" и изглежда "неспособна на трайни реформи или на правилно тълкуване на новия свят."
Детската бедност нараства, а продължителността на живота се забавя, докато корупционни скандали поглъщат управляващата Консервативна партия. Великобритания, на която някога всички се възхищаваха, се превърна в обект на международна критика. Един от признаците за това е броят на висшите гости на коронацията, който е по-малък от този на погребението на кралица Елизабет II. Президентът Джо Байдън, наред с други, е отказал да присъства.
Въпреки това, както по време на кралското погребение миналата година, политиците от партията на торите и голяма част от британската преса призовават гражданите да се гордеят с древните си ритуали и институции. Всъщност седмицата на коронацията е поредният тревожен урок за това как дирижираната почит към миналото на Великобритания служи за затвърждаване на социалното и икономическото неравенство и за отлагане на необходимите въпроси за почтеността и компетентността на елита на страната.
Под тяхно ръководство Великобритания претърпя последователни морални, политически и икономически катастрофи - от програмата на торите за строги икономии, която унищожи системите за социално подпомагане и натисна надолу заплатите, до безсмисленото преследване на Брекзит, многобройните корупционни действия на Борис Джонсън и икономическата лудост на Лиз Тръс. Както предупреждаваше Найпол, тези, които се гордеят със своята "древна, оцеляла цивилизация", са "всъщност нейни жертви".
Има признаци, че рефлексивното британско отношение към шикозните хора и старите институции може би избледнява. Проучване на YouGov този месец показа, че 64% от британците не се интересуват много или изобщо от коронацията. Според проучването на Националния център за социални изследвания само трима от всеки 10 души във Великобритания смятат, че монархията е "много важна", което е най-ниският дял в историята. Почти половината от анкетираните смятат, че тя трябва да бъде премахната.
Още по-важно е, че само 12% от хората на възраст между 18 и 34 години смятат монархията за "много значима". Младите хора с ужас наблюдаваха как принц Хари и съпругата му Меган Маркъл бяха преследвани от расистката преса и как принц Андрю, братът на крал Чарлз, плати на обвинителя си, за да уреди делото си за сексуално посегателство в САЩ.
Те познават твърде добре триковете на "обществото на безизходицата", където, както принц Хари посочи миналата седмица, медиите на властта отклоняват вниманието на обществеността с "най-обикновени и дребни неща", за да замъглят "критичните въпроси".
Подкрепата за британския монарх намалява по-бързо в малкото на брой страни, където той все още е държавен глава. Дори Австралия е напът да се превърне в република, както разкри новият посланик на страната в Обединеното кралство миналата седмица. Самият Чарлз присъства на церемонията миналата година, на която Барбадос официално отстрани кралицата като държавен глава.
Тогава новият крал говори за "ужасяващото злодеяние на робството"; той все още не е отговорил на неотдавнашните разкрития на "Гардиън", че собствените му предци са притежавали робски плантации във Вирджиния и че безценни бижута, заграбени от Индия от британските империалисти, са попаднали в кралската колекция. Възможно е Чарлз да е дълбоко смутен от накърненото си наследство. Неговата страст към проблемите на околната среда го откроява в семейство, което в миналото се е занимавало повече с коне и дворци.
Той също така е заявил, че иска да модернизира монархията, въпреки че сложните му планове за коронацията предполагат обратното. Във всеки случай постепенните стъпки - като например плащането на данък, подобно на останалите британци, върху наследството от майка му - може да се окажат недостатъчни.
Най-голямата услуга на Негово Величество за кралството му би била да премахне помпозния си пост. Тогава скъпоструващата нелепа коронация ще може да бъде оправдана, поне в собственото му съзнание, като последна проява от този вид - грандиозно прощално парти. Със сигурност Великобритания повече от всякога се нуждае от справяне с неотложните предизвикателства на настоящето и бъдещето, вместо за пореден път пищно да пресъздава миналото си
"Миналото трябва да се възприема като мъртво", както пише Найпол за една друга наранена цивилизация, "или миналото ще убие".