Има отлични причини Украйна да бъде приета в НАТО. Но има и още по-добри причини да не го правим. Така че, когато 31-те трансатлантически съюзници се съберат през юли на срещата си на върха в Литва, те трябва да приемат Украйна по всички възможни начини, с изключение на един. Те не трябва да обещават да я направят пълноправен член със защита по член 5 от алианса. Това е членът, който гласи, че нападението срещу един съюзник е нападение срещу всички.
Тази равносметка не се отнася до това дали Украйна действително се причислява към "Запада". Тя определено принадлежи към това пространство и затова трябва да се присъедини към Европейския съюз възможно най-скоро.
Въпросът за членството не е и избор за това дали западните съюзници трябва да продължат да подкрепят украинците в тяхната героична борба срещу руските нашественици. Те непременно трябва да го направят - с оръжия, пари, разузнаване и всичко останало, освен с физическо присъствие.
Освен това пропускането на официална покана за влизане в Алианса сега не трябва да пречи на Украйна - която през 2019 г. записа стремежа си да се присъедини към НАТО в конституцията си - да се присъедини в някакъв момент в бъдещето, след като успешно се защити с помощта на Запада от жестоката агресия на руския президент Владимир Путин. Всъщност се надявам, че предстоящата пролетна офанзива на Украйна ще доведе до тази евентуална победа.
Но гаранцията за сигурност на членството, изразена в член 5, не може да бъде предоставена при настоящите обстоятелства. Нито един съюз, а НАТО е най-успешният в историята, не бива да приема държава, която вече е във война срещу очевидния враг на алианса - враг, който по една случайност има ядрени оръжия. Тази позиция е в унисон с реализма. Това е извод, който идва "от главата", а не от сърцето, което бие за Киев.
Всичко, което не води до пълноправно присъединяване, разбира се, ще разочарова украинците. Външният министър на страната Дмитро Кулеба призова, че е време НАТО, която обеща членство на Украйна през 2008 г., но добави действие в тази посока в графика си, "да спре да се оправдава" и да предложи писмен ангажимент на срещата на върха във Вилнюс.
В края на краищата, изглежда несправедливо НАТО да приеме Финландия, която също е пряк съсед на Русия - и вероятно скоро Швеция - но не и Украйна, сподели Кулеба. Все пак украинците са тези, които сега защитават това, което е останало от мирния ред в Европа, с цената на собствената си кръв. И в този процес те се превръщат във войни, закалени в битките. Със сигурност НАТО трябва да е благодарна и да иска да привлече тази бойна сила в собствените си редици.
“Съгласен съм. Но това говори сърцето, а не главата. Ако членство получаваха само страните, които го заслужават, то наистина щеше да отиде при Украйна - а можеше дори да бъде отнето на Унгария или Турция. Присъединяването към НАТО обаче не може да бъде свързано единствено с това кое е справедливо."
Кулеба се насочва и към друг аргумент, предлаган в миналото срещу украинското членство. Той казва, че приемането на повече страни, които са били в Съветския съюз или в Царската империя, ненужно провокира Москва. Това "винаги е било погрешно", казва Кулеба, а сега е "смешно". В края на краищата Путин окупира Крим през 2014 г., когато Украйна се беше отказала от амбицията си да се присъедини към НАТО, а след това нахлу миналата година, когато членството вече не се обсъждаше.
Отново съм съгласен. Путин е насилник и агресор и няма нужда от провокации, за да заплашва или напада. Той разбира единствено от възпиране, изразено на езика на силата и военното майсторство. Именно затова съществува НАТО.
Правилният аргумент срещу приемането на Украйна се състои в това, че не можеш да обещаеш да защитаваш нов член, който вече е нападнат, без едновременно и директно да влезеш в същата тази война. Докато войските на Путин стрелят по украинците, всички останали съюзници ще бъдат задължени да помагат - т.е. да отвръщат на огъня. Невъзможно е да се предвидят сценариите за ескалация. Но те включват плъзгане към Трета световна война.
В този смисъл клаузата за взаимна отбрана в член 5 предполага автоматизъм, който не е по-различен от този на по-сложните съюзни състави, довели до Първата световна война. Тогава, по начин, който европейските лидери не разбират напълно, каскада от договорни задължения превръща спора между Австро-Унгария и Сърбия в континентален, а след това почти глобален ад.
Освен това няма приемлив вариант за определяне на украинското членство по начин, който да предотврати подобни рискове. Например НАТО не може да разшири обхвата на член 5 само върху териториите, които понастоящем се държат от украинците. Първо, това изключване вече би означавало точно такива отстъпки, каквито украинците с право отказват да направят, като на практика се отказват от голяма част от Запорожие, Херсон, Донецк, Луганск и Крим. Второ, подобни технически подробности не биха отразили действителната фронтова линия, която е подвижна. Украинците и руснаците ще продължат да се обстрелват взаимно в цялата страна. Само че тогава руснаците ще стрелят по украински войници на НАТО.
Щом алиансът се превърне във воюваща страна в тази хипотетична ситуация, следователно съюзниците биха имали легитимен интерес към стратегията на Киев. Тяхната основна цел задължително ще бъде да не допуснат войната да се разпространи в Балтийско море, Арктика, космическото пространство и ядрените силози - накратко да не се превърне в Трета световна война. На практика Брюксел, Вашингтон, Лондон, Берлин и други ще трябва да диктуват на Киев къде и как да атакува руснаците. Това не е в интерес на украинците, докато те се опитват да освободят собствената си, цяла страна.
Тази ситуация все още не съществуваше през 2004 г., когато три други бивши съветски републики - Естония, Латвия и Литва - бяха сред седемте държави, които се присъединиха към НАТО през същата година. Въпреки че Прибалтика се чувстваше застрашена от Москва, тя официално беше в мир. И оттогава насам същата автоматичност, присъща на член 5, възпира Путин да ги нападне.
Проблемът на Украйна се различава и от ситуацията на Кипър през 2004 г., когато той се присъедини към ЕС (но не и към НАТО). Този остров също беше и продължава да е разкъсван от безкраен конфликт между етническите турци в северната част и етническите гърци в по-голямата част от останалата част. ЕС също има клауза за взаимна отбрана. Така че теоретично той може да бъде въвлечен в конфликт между кипърските гърци и турци, включително поддръжниците на последните в континентална Турция - която, поне на хартия, също има право да се присъедини към ЕС.
Но европейската клауза за взаимна отбрана е толкова колеблива, че не осигурява автоматизъм. Вместо това членството в ЕС е обещание за присъединяване към една търговска и гражданска сфера - на практика проект за мир и демокрация. Ето защо украинците нямат търпение да се присъединят.
Затова един геополитически реалист би заключил, че "Западът" трябва да помогне на Украйна, като ускори членството ѝ в ЕС и я въоръжи от арсеналите и заводите на съюзниците от НАТО. Той обаче не трябва да влиза във войната на страната на Киев. А именно това би означавало членство в НАТО.
Западните гаранции за сигурност след войната са друг въпрос. Всъщност те задължително ще се превърнат в една от основните точки на мирните преговори между Киев, Москва и техните посредници. Да се надяваме, че Украйна ще победи руснаците възможно най-скоро, за да може да заеме мястото си на тази маса за преговори горда и по-силна.