Европейските икономики намират нови начини да платят за войната на прага си
От Брюксел до Берлин правителствата са изправени пред нови изисквания за разходи за отбрана, енергия и застаряващо население
Обновен: 11:11 | 4 май 2023
Дания - членът-основател на НАТО, няма артилерия, подводници или система за противовъздушна отбрана. Малката скандинавска държава не смяташе, че има нужда от тях, защото сухопътната война в Европа изглеждаше далечна до нахлуването на Русия в Украйна, пише Wall Street Journal.
Конфликтът в съседство накара нея и други европейски държави да се опитат да запълнят пропуските в арсенала си. Дания, една от най-богатите държави на глава от населението в западния свят, обеща да увеличи военните си разходи от около 1,4 % от брутния вътрешен продукт до целта на Организацията на Северноатлантическия договор от 2 % до 2030 г.
За да подпомогне покриването на разходите, управляващата коалиция отмени 300-годишен религиозен празник в началото на май, за да възстанови допълнителните данъчни приходи, генерирани от един допълнителен работен ден в годината. Този ход обаче се оказа крайно тягостен, като довежда до най-масовите протести на профсъюзите в страната от повече от две десетилетия, както и противопоставянето на водещи лютерански епископи. В резултат на това популярността на правителството рязко спадна сред шестте милиона жители на страната.
Опитът на Дания символизира борбата на европейските правителства да намерят начини да наваксат ера на по-високи разходи. От Брюксел до Берлин администрациите са изправени пред допълнителни изисквания за разходи, включително за отбрана, енергетика и преход към чисти горива, както и пред натиска на демографските промени, които ще увеличат разходите за пенсии и здравеопазване. Очертават се и скъпоструващи субсидии, за да се конкурират със САЩ в привличането на инвестиции в чиста енергия.
"Трябва да мислим нестандартно", заяви датският министър на финансите Николай Вамен. "Не става въпрос само за увеличаване на данъците или за дълбоки съкращения на социалните помощи. Искаме да опитаме нещо друго, затова смятаме, че е справедливо и отговорно да поискаме от хората да работят още един ден, за да постигнем това."
Но подобни планове получават отпор. Много европейски граждани не искат да виждат как се покачват и без друго сравнително високите им данъчни ставки. Те се противопоставят на съкращенията в системата за социално подпомагане, която ще бъде подлагана на все по-големи изпитания, тъй като населението застарява, а икономическият растеж е в застой.
През последните седмици предложението на Франция за увеличаване на пенсионната възраст с две години до 64 годишна възраст, предизвика седмици на бурни протести. Миналата година избирателите в Италия изгониха правителството, което бе започнало да прави реформи, за да ограничи разходите и държавния дълг. Берлин се опитва да преустрои пенсионната система, за да създаде държавен инвестиционен фонд, който да инвестира в акции и облигации.
Проучванията сочат, че повече от 70% от датчаните са против премахването на официалния празник - ход, с който правителството се надява да добави около 440 млн. долара годишно към бюджета за отбрана, възлизащ на 3,9 млрд. долара. Лидерите на профсъюзите заявиха, че е несправедливо обикновените датчани да работят един допълнителен ден, докато собствениците на предприятия се възползват от това.
В известен смисъл е странно, че Дания изобщо се опитва да намери нови източници на пари, при положение че според правителствените данни тя има лек бюджетен излишък и може да се похвали с едни от най-силните фискални показатели в клуба на индустриализираните държави от ОИСР. Но датските политици твърдят, че се опитват да изпреварят по-високите разходи, които ще погълнат този излишък и ще се увеличат през следващите години. Например държавната система на здравеопазване, подобно на тази във Великобритания, се нуждае от по-голямо финансиране, за да се намали нарастващото изоставане в лечението и да се подобри заплащането на персонала.
"Ние сме като колоездач, който е в добра форма, но му предстои да навлезе в планинските отсечки", каза Уомън.
Европейският съюз определи девет държави членки, за които твърди, че има висок риск от проблеми с фискалната устойчивост в средносрочен план, включително Италия, Франция, Испания, Гърция и Белгия. Дълговете на всички тях са по-големи от годишната им икономическа продукция.
Със сигурност нито едно европейско правителство не е застрашено от непосредствена дългова криза, а високата инфлация на континента може да доведе до намаляване на дълговете. Но нарастващите структурни разходи се дължат на големите еднократни разходи по време на пандемията, последвани от огромни субсидии за защита на икономиките от цените на енергията, завишени от войната. Това разточителство на разходите повиши спешността от решаване на по-дългосрочни бюджетни проблеми.
"Много правителства ще изискват някакъв вид фискални корекции, а политическата икономика на повечето страни не е много благоприятна за допускане на такива промени", казва Джеромин Зетелмайер, директор на Bruegel, мозъчен тръст в Белгия.
През есента на миналата година правителството на Обединеното кралство, което натрупа дълг чрез увеличаване на разходите и намаляване на данъците, доведе до сътресения на финансовите пазари, което коства поста на тогавашния министър-председател Лиз Тръс.
Друг голям рисков фактор е войната. Макар че военните успехи на Русия в Украйна не са особено убедителни, заплахата за Европа от войнствения Кремъл ще остане, докато руският президент Владимир Путин е на власт, твърдят военни анализатори и служители.
Въпреки това европейските правителства са предоставили много по-малко военна помощ на Украйна, отколкото САЩ. Германия, която е най-големият донор в континентална Европа, е предоставила 2,5 млрд. долара до края на февруари, в сравнение с близо 47 млрд. долара от САЩ, според данни, събрани от Съвета за международни отношения. Повече от година след началото на конфликта много държави се борят да увеличат бюджетите си за отбрана в дългосрочен план. Според правителствената статистика европейските правителства изразходват средно 1,3% от своя БВП за отбрана в сравнение с 3,5% в САЩ.
"Има усещане, че в Европа не сме направили крачката към военна икономика, защото се надяваме, че можем да минем и без нея", каза Зетелмайер. "Ако това не е така, ще трябва да се положат много по-големи усилия от страна на обществото, които ще включват дълг и повече разходи."
Според официални лица и анализатори общественото мнение може да се обърне срещу военните усилия в Украйна, ако голямото увеличение на военните разходи означава по-високи данъци или по-малко пари за социални услуги.
След края на Студената война Дания използва малките си въоръжени сили, за да се включи в по-големите акции на САЩ и Великобритания в Ирак и Афганистан, казва Андерс Пак Нилсен, военен анализатор в Датския кралски колеж по отбрана. Сега, когато заплахата идва от съседните на Европа държави, "се нуждаем от много по-голяма устойчивост, а това е по-скъпо", казва той.
Дания закупи произведени във Франция артилерийски системи "Цезар" след анексирането на Крим от Русия през 2014 г., но реши да ги даде на Украйна, когато те пристигнаха миналата година. Другата система, поръчана за собствено ползване, няма да бъде готова до няколко години.
Според оценките на Министерството на финансите до 2030 г. в Дания ще има по-голяма нужда от държавни помощи: още 110 000 души на възраст над 69 години ще се нуждаят от пенсии и здравни грижи, а 7000 деца под 7 години ще се нуждаят от училищно образование и други услуги.
Датското министерство на финансите изчислява, че до 2030 г. страната ще трябва да харчи допълнително 2,9 млрд. долара годишно за военни разходи, 3 млрд. долара годишно за увеличените разходи за здравеопазване и пенсии и 367 млн. долара годишно за преминаване към зелена енергия.
То търси други начини за увеличаване на приходите. Неотдавна прие образователна реформа, с която продължителността на безплатната петгодишна система на датските публични университети се намалява на четири години за повечето специалности. То също така се стреми да рационализира оперативните разходи на своята система за социално подпомагане.