Конфликтът между съперничещи си генерали в Судан заплашва съседните африкански държави, които вече се борят с бежанските потоци и въоръжените бунтовници по границите си.
Ако продължаващата вече две седмици война между началника на суданската армия Абдел Фатах ал-Бурхан и Силите за бърза подкрепа на Мохамад Хамдан Дагало се проточи, както се опасяват мнозина, последиците за региона ще бъдат тежки. Етнически милиции, антиправителствени бунтовници, паравоенни групи и руски наемници, действащи в богатите на полезни изкопаеми гранични райони, биха могли да използват кризата, за да извършват нападения или да подклаждат бунтове.
"Това е регион, в който имаме много злато и диаманти", казва Аникет-Жорж Дологеле, бивш министър-председател на Централноафриканската република. "Въоръжените групи финансират операциите си чрез тези ресурси. Опасявам се, че това може да се окаже притегателен фактор".
Централноафриканската република на югозапад е една от седемте държави, които граничат със Судан, заедно с Египет, Либия, Чад, Южен Судан, Етиопия и Еритрея. През последните години много от държавите се сблъскват с някаква комбинация от продължителни конфликти, продоволствена несигурност, въоръжени бунтове и граждански вълнения.
Според анализатори Чад и Южен Судан са изложени на най-непосредствен риск от конфликта в Судан. Според оценките на ООН двете страни, които се нареждат сред най-бедните в света, могат да приемат до 270 000 бежанци през следващите седмици.
"Ефектите от разпространението на конфликта вече са видими. Хиляди хора пристигнаха в съседните страни, включително и в Южен Судан", заяви Денг Дау Денг, изпълняващ длъжността външен министър на Южен Судан, на брифинг в Джуба в петък.
През последните години Чад, ключов съюзник на Запада в борбата срещу тероризма и бастион срещу нарастващото руско влияние в региона, отблъсна два сериозни опита за преврат, които се появиха точно отвъд границата в суданския регион Дарфур, където интензивните етнически боеве вече отнеха живота на десетки хора по време на настоящата война.
Много от съперничещите си групировки в Дарфур "може да имат връзки и през границите в Чад и Централноафриканската република", казва Сара Маждуб, независим анализатор на конфликти в Судан.
Дагало е бил лидер на милициите Джанджауид, които са извършвали жестоки нападения в района, а братовчед му е старши съветник на временния президент Махамат Деби, който се опитва да посредничи в настоящата криза.
Скоро след избухването на сраженията в суданската столица Хартум на 15 април Чад затвори границата си и разположи войници на контролно-пропускателните пунктове.
"Бунтовниците може да се опитат да влязат в Чад", заяви по телефона от столицата Нджамена министър-председателят на Чад Салех Кебзабо. "Те биха могли да обединят сили с групировки, които вече са на границите на Чад."
Отношенията на Судан със съседите му "в момента са много асиметрични", каза Джон Лехнер, изследовател от Централна Африка, базиран във Вашингтон. "Това, което се случва в Хартум, ще окаже влияние върху Централноафриканската република и Чад, докато тези страни имат малък контрол върху ситуацията в Хартум."
Влияние на Вагнер
Сред въоръжените групировки, действащи в региона, е и руската паравоенна компания Wagner Group. Свързаната с Кремъл наемническа групировка има сили в Судан, Либия и Централноафриканската република, където участва в търговията с диаманти и злато. Според неотдавнашните санкции на ЕС групата има връзки и със съоръжение за преработка на злато край Атбара в Судан.
Чуждестранните бойци са помогнали на правителството на Централноафриканската република да защити богатия на злато северен регион, в който има много въоръжени групи, някои от които са свързани с бунтовниците в Западен Дарфур. Правителството твърди, че единствените руски сили в страната са невъоръжени инструктори.
"Влошаването на ситуацията със сигурността с бунтовниците, действащи от двете страни на нашите граници, които не са много добре защитени, може да доведе до засилване на позициите на "Вагнер" в Централноафриканската република и Судан", заяви по телефона от Банги Мартин Зигуле, друг бивш министър-председател на тази република.
Хуманитарна криза
По тези граници сега се наблюдава наплив от бежанци, бягащи от насилието в Судан, като според властите най-малко 30 000 души са пристигнали досега в Чад и Южен Судан, заедно с 16 000 души, които са избягали на север в Египет.
Повечето от тях се надяват да влязат в държави, които обаче са засегнати тежко от собствените си продължителни конфликти, както и от последиците от изменението на климата и продоволствената несигурност. Повече от два милиона души в Южен Судан са разселени от войната, а около две трети от 11-милионното население на страната се нуждае от хуманитарна помощ.
В съседната Централноафриканска република цените на основните храни като просото се удвоиха от началото на боевете в Судан. Според Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси през последните дни там са пристигнали повече от 12 000 бежанци от Судан, а по границата се струпват още хора.
"Ситуацията е много тревожна", казва Дологеле, бивш министър-председател на Централноафриканската република. "Нашето правителство няма влияние върху това, което се случва в Хартум. Просто ще трябва да се справим с кризата, ако или по-скоро когато тя настъпи тук."