Европейската централна банка (ЕЦБ) се справя с инфлационния риск, който се оказва много по-мощен от спиралата при заплатите и цените, за която централните банкери се тревожат, пише Bloomberg.
Длъжностни лица, говорещи този месец, все повече подчертават значението на нарастващите печалби в най-сериозния период на инфлация в еврозоната, като президентът Кристин Лагард предупреди в края на март за динамика, при която разширяването на корпоративните маржове тласка заплатите и цените все по-високо.
Така наречената инфлация на алчността заплашва да усложни усилията за ограничаване на растежа на потребителските цени, което означава, че ЕЦБ може да трябва да направи повече, за да постигне целта си от 2% - точно когато официални лица отбелязват, че е краят на техния най-агресивен цикъл от повишаване на лихвените проценти приближава.
„Има ясни рискове забавянето на инфлацията да бъде по-бавно от очакваното по-рано поради нарастващите корпоративни маржове“, заяви Пиет Кристиансен, главен стратег в Danske Bank в Копенхаген.
Печалбите изпреварват заплатите като двигатели на инфлацията в еврозоната. Графика: Bloomberg
Въпреки че разширяването на маржа няма да бъде толкова бързо тази година, колкото беше през 2023 г., „всякакъв вид конфликт между заплатите, печалбите и публичния сектор би бил изключително пагубен за бъдещето и може да предизвика реакция на ЕЦБ по отношение на нашите парична политика“, коментира вицепрезидентът Луис де Гиндос в сряда.
Вече обвинявана, че действа твърде бавно, когато цените започнаха да се покачват след блокирането, разширяването на маржа се появи като ясна загриженост за ЕЦБ едва през последните месеци и наистина излезе на преден план едва на срещата за политиката през март.
„Много фирми успяха да увеличат своите маржове на печалба в сектори, изправени пред ограничено предлагане и възраждащо се търсене“, посочи главният икономист Филип Лейн пред колегите си, като се аргументира, че „заплатите са имали само ограничено влияние върху инфлацията през последните две години и че увеличението на печалбите е значително по-динамично“.
Пример за това е Латвия, където инфлацията е сред най-бързите в 20-те държави от еврозоната. Управителят на централната банка Мартинс Казакс вижда, че някои фирми там повишават цените „само защото могат“.
Ето защо Управителният съвет продължава да повишава лихвите в ситуация, в която хармонизираният индекс на потребителските цени започва да намалява под влиянието на спада на световните цени на енергията“, каза той.
Страните от Прибалтика имат едни от най-високите нива на инфлация в еврозоната... и едни от най-високите печалби. Графика: Bloomberg
Купувачите също могат да изиграят своята роля, според Казакс, съветвайки ги да бъдат по-селективни при покупките и да търсят по-добри оферти.
Някои от колегите му омаловажават опасността. Борис Вуйчич от Хърватия каза миналата седмица, че по-слабият икономически растеж ще подкопае способността на компаниите да повишават цените допълнително.
Говорейки ден по-рано, членът на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел призна, че ЕЦБ „не е обърнала достатъчно внимание на печалбите“, но каза, че вероятно не могат да започнат същата ужасяваща спирала, каквато могат заплатите.
ЕЦБ може да забави скорошния темп на повишаване на лихвените проценти на 4 май, като доведе лихвения процент по депозитите до 3,25% с четвърт пункт. Тя прогнозира, че инфлацията ще се понижи до 2,8% до края на годината от над 9% в началото, преди да се върне обратно към целта през втората половина на 2025 г.