Какво говори силното злато за слабия долар?

Днес коментаторите преобладаващо са съгласни, че един отслабващ щатски долар не може да загуби статута си на доминираща валута в света, защото няма „алтернатива“ на видимия хоризонт. Може би подобно самодоволство само ще ускори тяхното търсене, пише Financial Times.

Основният пример в момента е златото, поскъпнало с 20 процента за шест месеца. Нарастващото търсене не се ръководи от обичайните заподозрени - големи и малки инвеститори, търсещи защита срещу инфлацията и ниските реални лихвени проценти. Вместо това големи купувачи са централните банки, които рязко намаляват доларовите си наличности и търсят сигурна алтернатива. Централните банки купуват повече тонове злато сега, отколкото когато и да било от началото на данните през 1950 г. и в момента генерират рекордните 33 процента от месечното глобално търсене на злато.

Този бум на покупките помогна да се издигне цената на златото до почти рекордни нива и с повече от 50 процента по-високи от това, което предполагат моделите, базирани на реални лихвени проценти. Очевидно нещо ново движи цените на златото.

Девет от първите десет купувачи на злато са в развиващия се свят, включително Русия, Индия и Китай. Неслучайно тези три страни преговарят с Бразилия и Южна Африка за създаване на нова валута, която да предизвика долара. Тяхната непосредствена цел: да търгуват помежду си директно, в собствената си монета.

„Всяка вечер се питам защо всички страни трябва да базират търговията си на долара“, заяви наскоро бразилският президент Луиз Инасио Лула да Силва при посещение в Китай, твърдейки, че една алтернатива би помогнала за „балансиране на световната геополитика“.

По този начин най-старият и най-традиционен актив, златото, сега е средство за бунт на централната банка срещу долара. Често в миналото и доларът, и златото са били смятани за убежище, но сега златото се смята за много по-безопасно. По време на кратката банкова криза през март цената на златото продължи да расте, докато тази на долара се понесе надолу. Разликата в движението на двата актива никога не е била толкова голяма.

И защо развиващите се нации се бунтуват сега, когато световната търговия се основава на долара от края на Втората световна война? Защото САЩ и техните съюзници все повече се обръщат към финансовите санкции като оръжие.

Учудващо, 30 процента от всички държави сега са изправени пред санкции от САЩ, ЕС, Япония и Обединеното кралство - спрямо 10 процента в началото на 90-те години. Доскоро повечето мишени бяха малки. След това тази група започна тотална санкционна атака срещу Русия за нейното нахлуване в Украйна, отрязвайки руските банки от базираната на долари глобална платежна система. Изведнъж стана ясно, че всяка нация може да бъде мишена.

Твърде уверени в неукротимия долар, САЩ видяха санкциите като безплатен начин за борба с Русия, без да рискуват войски. Нациите, сключващи сделки за търговия без долара, сега включват стари съюзници на САЩ като Филипините и Тайланд.

Въпреки че някои се съмняват, че доминиращият долар има значение за икономиката на САЩ, високото търсене на валутата като цяло има тенденция да намалява разходите за заеми в чужбина, привилегия, от която Америка силно се нуждае днес. Сред 20-те най-развити икономики тя сега има втория най-висок дефицит по фискалната и текущата сметка след Обединеното кралство и втория по големина чуждестранни задължения (както е отразено в нейната нетна международна инвестиционна позиция) след Португалия.

Рискът за Америка е, че нейната свръхувереност расте, подхранвана от приказките за липса на алтернатива. Този наратив се основава на глобалното доверие в институциите на САЩ и върховенството на закона, но точно това е нещото, което поставянето на долара в оръжие направи толкова много, за да го подкопае. Той се основава и на доверието в способността на страната да плаща дълговете си, но това също се изплъзва, тъй като зависимостта от чуждестранно финансиране продължава да нараства. Последната защитна линия за долара е държавата Китай, която е единствената икономика, достатъчно голяма и централизирана, за да оспори превъзходството на американската валута - но още по-дълбоко задлъжняла и институционално нефункционална.

Когато един гигант започне да разчита на слабостта на съперниците си, е време да се погледне в огледалото. Когато е изправен пред предизвикателства от златото и нови конкуренти като цифровата валута, той трябва да търси начини да засили доверието във финансите си, а не да приема статута си на финансова суперсила за даденост.