Печално известното тихоокеанско сметище променя баланса на живота в моретата. Най-малко 37 вида крайбрежни същества - червеи, раци, миди и други подобни - са се заселили в пластмасовата плетеница с размерите на Тексас, превръщайки я в неестествено плаващо местообитание.
Откритията, публикувани миналата седмица в списание Nature Ecology and Evolution, показват издръжливостта на живота, като различни същества, попаднали там, се отнасят към нашите отпадъци като към свой собствен Ноев ковчег. Но това не е повод за радост. То трябва да бъде предупредителен сигнал за създаване на по-силни и задължителни забрани за използване на океаните като място за изхвърляне на пластмаса.
Учените се тревожат за пластмасата, която се влива в телата на животните, живеещи в нея. Тя ще се разпространи по хранителната верига. И се притесняват, че пластмасовият боклук се превръща в конвейер за видове, които могат да станат инвазивни в новите си домове, заличавайки други форми на живот.
Макар че често го описват като гигантски остров от пластмаса, петното от боклук не е плътна маса, а разпръсната колекция от пластмасови предмети - от бутилки до четки за зъби и рибарски мрежи. Благодарение на постоянното циркулиращо течение, известно като гир, те са се събрали на едно място в средата на северната част на Тихия океан. Други гири са събрали подобни, по-малко известни петна от боклук, включително едно близо до Великденския остров в южната част на Тихия океан.
Този в северната част на Тихия океан е най-големият. Когато изследователят и активист Маркус Ериксен плава през него, той вижда безкраен хоризонт от вода, обезцветена от замърсяването с пластмасови частици.
Ериксън, основател на екологичната група "5 Gyres Institute" в Калифорния, я нарича "пластмасов смог". В проучване, публикувано миналия месец в списание PLOS One, той и колегите му изчисляват, че пластмасовият смог в световен мащаб съдържа общо 170 трилиона частици.
Откритите 37 вида, които се возят на големи пластмасови предмети, вероятно са само малка извадка от общия брой, казва Джеймс Карлтън, професор по морски науки в колежа "Уилямс" и съавтор на статията за животните, живеещи в "петното от боклук".
Констатациите са следствие от едно по-ранно, също толкова изненадващо откритие. Карлтън е изучавал инвазивните видове по западното крайбрежие на САЩ, когато през 2012 г. започва да наблюдава гигантски салове от отпадъци, които пренасят крайбрежни морски обитатели през Тихия океан. Той и колегите му осъзнават, че виждат отломки от цунамито, което удари Фукушима през 2011 г.
Никога досега в историята на планетата цунами не е изхвърляло в океана милион къщи, пълни с пластмасови вещи. Година след година изкуствените салове продължавали да идват - лодки, докове, хладилници, жилищни материали, кухненски приспособления. През 2017 г. те публикуват своите открития в Science.
Някои от тях са попаднали на сушата в северозападната част на Тихия океан, а други може би са се завихрили в петното от боклук.
В геоложката история плаващите салове от естествени отпадъци вероятно са донесли много живи същества на островите - гущери и жаби в Хаити, сухоземни охлюви на Хаваите и дори костенурки на Галапагоските острови. Плаващите салове са оказали огромно влияние върху разпространението на живота на планетата - и сега това се случва в драстично ускорен мащаб - казва Карлтън. "Това е явление, което макар и класически да се споменава в екологията, биологията и биогеографията, никога не сме очаквали да видим в рамките на един човешки живот."
И тъй като естествените салове са били направени от биоразградими материали, те не са могли да преплуват огромни океани. "В продължение на 25 години казвах на моите ученици в часовете по морска екология, че ако крайбрежен вид се отдалечи в морето, това е еднопосочно пътуване", казва Карлтън. "Там нямаше нищо за ядене и това не беше среда, в която човек можеше да оцелее." Проблемът с пластмасата е променил това.
Карлтън казва, че боклукът може да създаде нещо като система от центрове и спици за преразпределение на видовете - щом стигнат до Сингапур, те се разпространяват навън, а ако стигнат до Хонконг, могат да се разпространят до още плажове и острови.
Всеки вид може да се превърне в инвазивен - това не е нещо присъщо на организма, а последица от преместването му по някакъв изкуствен начин. Някои от тях ще загинат в новото си местообитание, но други ще изпреварят местните и ще превърнат разнообразната екосистема в монокултура. Или пък могат да пренесат паразит, който да унищожи местните видове - съдбата, която уби повечето стриди в залива Чесапийк. Инвазивните видове обикновено са генералисти и унищожават по-специализираните форми на живот, като ни оставят по-малко морски дарове за изхранване на света и по-малко красота и разнообразие.
Въпреки че някои групи се опитват да изгребат боклука, това е безполезно - казва Ериксън от Института "5 Gyres". По-важно е да спрем да увеличаваме бъркотията - за това вероятно ще е необходим нов международен договор, който да налага санкции за изхвърляне на боклук в морето. Голяма част от пластмасата, която изхвърляме, отива на сметищата, но в някои страни е по-евтино да я качват на баржи и да я изхвърлят.
А около половината от отпадъците са рибарски мрежи и други съоръжения, казва той. Един от начините да се почисти този проблем е да се предложи награда за рибарите, които възстановят изхвърлени или загубени от други хора риболовни уреди.
Можем да се възхищаваме на упоритостта на малките същества, които са успели да оцелеят в боклука. Но за всички нас щеше да е по-добре, ако те бяха останали там, където им е мястото.