Норвегия и Швеция вече не са мястото, към което да се насочат валутните инвеститори, търсещи по-висока доходност в Европа.
Сравнително високите лихвени проценти и бавната инфлация на скандинавските страни ги превърнаха във фаворит за carry-trade в спокойни времена, когато търсенето на по-рискови залози беше силно. Инвеститорите вземаха заеми в нисколихвени валути като еврото и швейцарския франк и използваха парите, за да купуват норвежка и шведска крона.
Но упоритата инфлация означава, че лихвените проценти на Европейската централна банка са на път да съвпаднат или дори да изпреварят скандинавските едва за втори път в историята на общата валута - и норвежката и шведската крона губят своя блясък.
Досега през тази година норвежката валута е с най-лоши резултати сред аналогичните валути от Г-10. Шведската се търгува близо до най-ниското си рекордно ниво. Движенията им не са съгласувани с ключов измерител на волатилността от края на 2022 г. насам, което подчертава как валутите вече не извличат полза, когато апетитът за риск е висок.
Освен че валутите са по-силни, централните банкери в Осло и Стокхолм могат да направят малко, без да навредят на икономиките си. В Швеция те са възпрепятствани от една от най-тежките жилищни кризи на континента и от риска агресивното повишаване на лихвените проценти да доведе до рецесия на икономиката на страната, тъй като ипотечните кредити са изтласкани извън обсега на милиони домакинства.
"Със сигурност съществува риск и двете валути да продължат да поевтиняват, като се има предвид, че предимството на доходността е изчерпано", каза Доминик Банинг, ръководител на отдела за изследване на европейските валути в HSBC. "Ако ястребовата позиция на ЕЦБ надхвърли или надделее над тази на Riksbank или Norges Bank, това ще затрудни възстановяването на кроната и еврото."
Дори и Шведската централна банка да повиши лихвите с половин процентен пункт, както се очаква за заседанието ѝ тази седмица - след това да ги повиши с последния четвърт пункт до 3,75% - тя просто ще е достигнала пиковото ниво, прогнозирано за ЕЦБ. Според SEB пазарите оценяват възможността за подобен краен лихвен процент и за Norges Bank.
При отчитане на инфлацията картината е по-мрачна. Макар официалните лихвени проценти да се доближават, реалните лихвени проценти в Норвегия (3,5%) и а в Швеция (7,6%), по данни на Bloomberg, ги поставя под нивата от 3,4% в еврозоната.
Намаляването на разликата в лихвените проценти, съчетано със слабите икономически перспективи, означава, че двете валути могат да спаднат до около 12 за евро през тази година, смятат стратезите от Nomura Holdings Inc. В петък кроната се понижи за шести ден спрямо еврото, завършвайки седмицата с понижение от 1,8% до 11,6317. Кроната се повиши с 0,4% до 11,3153.
"Отслабването на кроната изглежда твърде голямо спрямо това, което може да се обясни само с цените на суровините", написа в бележка от петък Магне Остнор, стратег в DNB Bank ASA. "Фонът също има значение, кроната вече не е високодоходна валута".
Иън Кънингам, портфолио мениджър в Ninety One UK Limited, казва, че Швеция е "особено уязвима" и се позиционира срещу кроната в полза на швейцарския франк.
Както Riskbank, така и Norges Bank се изказаха против слабостта на валутата. Шведската централна банка обеща да попречи на трейдърите, залагащи срещу кроната, в последния си преглед на политиката през февруари, докато Norges Bank обвини спада на кроната до двугодишно дъно като причина за по-нататъшно повишаване на лихвите, според нейното изявление от миналия месец.
По думите на Камал Шарма, директор на отдела за валутна стратегия на страните от Г-10 в Bank of America, изпращането на послания е "последното средство" на централните банки, тъй като валутите им губят предимството на високите лихвени проценти спрямо тези на еврозоната.
С оглед на риска - особено за Riksbank - да повиши лихвите дотолкова, че да попречи на икономиката, двете централни банки може да се наложи просто да се примирят с по-слаби валути, докато ЕЦБ не прекрати серията си от затягащи мерки.
Тази седмица:
- Инвеститорите ще очакват показанията за инфлацията в страни като Германия, Франция и Испания, за да се ориентират за решението на Европейската централна банка за лихвените проценти на заседанието й през май. - Данните за БВП на еврозоната през следващата седмица вероятно ще покажат, че икономиката е нараснала през първото тримесечие, според икономистите на Bloomberg - Сред ораторите на централната банка са Борис Вуйчич и Фабио Панета от ЕЦБ - Шведската Риксбанк вероятно ще повиши основния си лихвен процент с 50 базисни точки до 3,5%, за да се справи с основния инфлационен натиск - Според стратези на Commerzbank AG предлагането на евро суверенни облигации е на път да спадне до около 20 млрд. евро, спрямо 33 млрд. евро тази седмица