Петролът е най-важната стока в света. Нациите водят войни, за да го контролират; икономиките нарастват и намаляват въз основа на цената му. Но петролът също е безполезен без процес, който да го трансформира в нещата, от които всеки има нужда: бензин, дизел, реактивно гориво и нефтохимикали. През последните няколко години рафиниращата промишленост се превърна в точката на задушаване, тласкайки разходите за превръщане на суровия петрол в горива до най-високото ниво за всички времена, което на свой ред повишава цените на бензина и дизела. „Стената на рафинериите“ беше модната дума. Сега тапата се отпушва.
Какво се промени? Светът строи нови рафинерии и разширява старите със скорост, невиждана от почти две поколения. Може да звучи контраинтуитивно предвид усилията за облекчаване на извънредната климатична ситуация, но търсенето на петрол продължава да расте и, за да се приспособят към това, петролните компании отново инвестират милиарди долари в нови рафинерии.
RBC Capital Markets LLC, инвестиционна банка, смята, че нетният глобален капацитет на рафинерии ще се увеличи с 1,5 милиона барела на ден тази година и с още 2,4 милиона през следващата година. Комбинираното увеличение за 2023-24 г. е най-голямото двегодишно увеличение на нетния глобален рафиниращ капацитет от 45 години, според банката.
Строителният бум има значение отвъд петролната индустрия. За централните банки, които се опитват да решат дали тяхната кампания за повишаване на лихвените проценти е намалила инфлацията, увеличеният капацитет дава известна надежда, че цените на бензина и дизела ще останат ниски.
Натрупването е отчасти случайност: проектите за рафинерии се забавиха поради пандемията, като много от тях сега започват работа едновременно на места като Кувейт, Нигерия, Мексико и Китай. Случайност или не, увеличението все пак бележи обрат за петролната индустрия. През 2021 г. нетният глобален рафиниращ капацитет спадна за първи път от 30 години, тъй като пандемията принуди някои заводи да затворят.
Exxon Mobil Corp. е емблематична за новата тенденция. Миналия месец тя започна разширяването на завода си в Бомонт, Тексас. С 250 000 барела на ден допълнителен капацитет, това е най-голямото увеличение в САЩ от повече от 10 години.
Новите инсталации започват да оказват влияние върху разходите за преработка на суров петрол в ежедневни горива. Добавете джобове на слабо търсене тук и там и резултатът е значителен спад в маржовете на рафинирането през последните няколко седмици. Докато и двата фактора са в сила, вярвам, че мнозина прекалено подчертават слабостта на потреблението и омаловажават факта, че има повече капацитет за обработка.
Петролните рафинерии са сложни машини, способни да преработват множество потоци суров петрол в десетки различни продукти. За по-голяма простота, американската петролна индустрия измерва маржовете на рафиниране, като използва грубо изчисление, наречено „3-2-1 крек спред“: За всеки три барела суров петрол от Западен Тексас, които рафинерията преработва, прави два барела бензин и един барел на дестилатно гориво като дизелово гориво и реактивно гориво.
В един момент миналата година, докато световната икономика се бореше да преработи достатъчно суров петрол в горива, крек спредът на WTI 3-2-1 скочи до рекордно високо ниво от близо 65 долара за барел, в сравнение със средна стойност за периода 2000-2020 г. от по-малко от 15 долара за барел барел. Превръщането на барел суров петрол в бензин, дизел и реактивно гориво стана толкова скъпо, че за потребителите все едно петролът се търгуваше за 250 долара за барел.
Оттогава американският бенчмарк за рафиниране на петрол падна с близо 50% до 32 долара за барел - въпреки че остава доста над дългосрочната си средна стойност. С изключение на 2022 г. текущите маржове на рафиниране са сред най-високите досега, сравними с периода 2010-2013 г., наричан в индустрията златната ера на рафинирането.
Друг фактор намалява маржовете: руските рафинерии все още работят с високи темпове въпреки западните санкции, противопоставяйки се на скептиците, които смятаха, че ще намалят преработката, след като загубят достъп до европейския пазар. Вместо това те са намерили нови пазари в Азия, Близкия изток, Африка и Латинска Америка.
Занапред, дори ако ръстът на търсенето на петрол остане стабилен през 2023 и 2024 г. - а досега данните от огледалото за обратно виждане показват, че ще е така - рафинериите едва ли ще повторят свръхвисоките печалби от миналата година. Според историческите норми това няма да е колапс. В края на краищата текущите маржове на рафиниране са почти двойно по-високи от средните за 2010-2020 г. Но падането пак ще да боли.
Това е лоша новина за Big Oil, тъй като компании като Exxon, Chevron Corp. и Shell Plc управляват големи рафиниращи предприятия и са свикнали да се представят като машини за пари. Би било още по-лошо за самостоятелни рафинерии като Marathon Petroleum Corp. и Valero Energy Corp., които привлякоха орди от нови акционери на фона на супер скока през 2022 г. Но за потребителите и политиците увеличаването на капацитета за рафиниране предлага добре дошло облекчение на фронта на инфлацията - ако не толкова за климата.
Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.