Системите за изкуствен интелект ни помагат да пишем есета, да създаваме художествени албуми и да превеждаме текстове на всякакви езици. По-важното въздействие на тези технологии обаче може да предизвика революция на цялата софтуерна екосистема, тъй като разработчиците ще започнат да изграждат продуктите си на базата на платформи за изкуствен интелект (ИИ) вместо на операционни системи. Google на Alphabet Inc. и Microsoft Corp. са сред тези, които се присъединяват към стартъпа OpenAI в опит бързо да завземат дял на зараждащия се пазар за генеративен изкуствен интелект - системи, които създават съдържание, имитиращо това, което може да бъде създадено от човек. Засега вниманието им изглежда е насочено към търсенето, което намира и предоставя информация. И все пак тези компании, както и Apple Inc., трябва да търсят заместители на по-важните платформи, върху които е изградена голяма част от бизнеса им.
В основата си операционната система е просто инструмент за управление на различни компоненти на компютъра, като процесор, памет, памет за съхранение, входове (клавиатура, мишка) и изходи (монитор, високоговорители). Прехвърлянето на административната задача за жонглиране със системните ресурси на операционната система позволява на софтуер като интернет браузър, приложение за социални медии или редактор на снимки да бъде по-прост, но и по-стабилен.
Иконите, които виждаме на екрана, са само видимият връх на айсберга: Първите операционни системи, като например тези, разработени от Microsoft, са били прости текстови итерации, а основната работа се е извършвала зад кулисите. Днес Windows и iOS на Apple предлагат стандартни рамки за взаимодействие с техните платформи, което позволява на външни разработчици да създават софтуер по-лесно. Те правят и много повече - от управление на нивата на батерията и превключване между приложенията до сигурно съхранение на пароли.
Apple и Google са вградили толкова много функционалности директно в iOS и Android, че понякога е трудно да се разбере къде свършва операционната система и къде започва едно приложение. Границата е размита от десетилетия. През 90-те години на миналия век Microsoft твърди в защита на антитръстови обвинения, че браузърът Internet Explorer не е отделен продукт, а просто функция на операционната система Windows. Изключително важно е, че тези платформи са несъвместими. С редки изключения софтуерът, създаден за една операционна система, не може да работи на друга. Това принуди разработчиците или да изберат една от тях, или да създадат няколко версии на продуктите си за всяка от тях. Това повишава разходите на производителите на софтуер, но създава затворена система за доставчиците на операционни системи, които могат да налагат лицензионни такси, да диктуват условията за използване и да контролират начина на внедряване.
Четвърт век по-късно разработките на системи за изкуствен интелект като GPT-4 на OpenAI отново предлагат множество базови технологии. Чатботът ChatGPT е един от примерите, както и създателят на изображения DALL-E и продуктът за транскрипция на глас в текст Whisper. Всяко от тях има основен модел на ИИ - в този случай разработен с помощта на невронни мрежи - към който се включват приложенията, насочени към потребителите.
В резултат на това трябва да мислим за системите за изкуствен интелект не като за софтуер, а като за операционни системи, върху които ще бъдат изградени приложения. След пускането на GPT-4 през март десетки компании интегрираха модела на Open AI в съществуващи услуги или изградиха нови на негова основа. Например приложението за изучаване на езици Duolingo го използва, за да предлага на учениците сценарии за ролеви игри. Morgan Stanley го използва, за да събира инвестиционна информация, която след това извежда отговори чрез чатбот.
С течение на времето разработчиците на софтуер от трети страни ще създават продукти не за дадена операционна система, а за конкретния модел на ИИ, който най-добре отговаря на техните нужди. Това вероятно ще създаде ефект на маховика: Колкото повече софтуер се създава за дадена платформа за изкуствен интелект, толкова повече се разширява тази екосистема, което на свой ред привлича други доставчици към нея. По-големият софтуерен каталог подава по-големи количества данни обратно към основния модел, което го прави още по-мощен.
Разработчиците на платформи за изкуствен интелект, като OpenAI, Google и Microsoft, сега бързат да пуснат своите продукти, за да завладеят пазара или поне да не изпуснат лодката. Amazon.com Inc. също се включва в битката. Тази седмица тя пусна пакет от продукти за Amazon Web Services, наречен Bedrock, който позволява на клиентите на облачни услуги да използват инструменти, разработени чрез партньорства с други фирми за изкуствен интелект, включително израелския стартъп за генериране на текст A21 Labs и британския играч в генерирането на изображения Stable Diffusion. Позицията на Amazon като един от най-големите доставчици на облачни услуги ѝ дава уникално предимство при свързването на услугите за генериране на ИИ в платформа от типа на операционна система, към която клиентите могат да се присъединят.
Критичната маса за всяка от тези компании, които се стремят да продават услуги с изкуствен интелект, ще бъде едновременно решаваща и доходоносна. За разлика от настоящите операционни системи, които са статични и не се променят с увеличаването на употребата, операционните системи, базирани на ИИ, биха могли да бъдат динамични и постоянно обучаващи се.
Това, което вероятно ще направи този подход много печеливш, е, че тези платформи могат да начисляват такси на базата на употребата, а няма нужда тя да е фиксирана. През последното десетилетие разработчиците на софтуер - особено тези, които разработват такъв за мобилни устройства - бяха насочвани към абонаментно ценообразуване вместо към еднократни покупки. Това повтаря модела "софтуер като услуга", който отдавна се прилага за корпоративни продукти.
Платформите за изкуствен интелект, които поемат ролята на операционни системи, могат да доведат до появата на операционна система като услуга. За потребителите ще бъде по-трудно да се откажат от модел OSaaS (операционна система като услуга) с динамични операционни системи вместо сегашния статичен подход. Това прилича на начина, по който клиентите могат да сменят облачните услуги като AWS, Microsoft Azure и Google Cloud, но често не го правят, защото времето и разходите са твърде високи.
Погледнато през тази призма, компаниите за изкуствен интелект, които ще се развиват най-много, няма да са непременно тези с най-добрите чатботове, а тези, които гарантират, че техните модели са най-лесни за включване и с най-широк спектър от случаи на употреба. С течение на времето индустрията ще разбере, че продукти като GPT-4 са много по-важни от бъбривите търсачки.