Глобалната икономика се измъкна от пандемията от коронавирус и не се пречупи от войната в Украйна, демонстрирайки изненадваща устойчивост, споделя политици по време на събитие във Вашингтон от миналата седмица.
И все пак възстановяването остава крехко, тъй като упоритата инфлация подхранва рискове в много краища на света, пише Wall Street Journal.
Висши финансови служители и централни банкери се потупаха по раменете за начина, по който техните икономики се справиха през изминалата година по време на срещите на Световната банка и Международния валутен фонд във Вашингтон.
Глобалната икономика се разшири с 3,4% през миналата година, въпреки че войната в Украйна притисна търговията с енергия и храни. Макар прогнозираният за тази година растеж от 2,8% не е никак впечатляващ, той е много по-силен от този през 2020 г., когато икономиката се сви с 2,8% на фона на пандемичните блокировки.
Макар да предупреждава за рисковете, министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън каза, че световната икономика изглежда по-добре, отколкото хората си представят. „Със сигурност е по-силна и по-ярка от последния път, когато присъствахме на годишните срещи през октомври“, изтъква Йелън. Френският финансов министър Брюно льо Мер каза, че глобалната перспектива може да е малко по-нестабилна от очакваното, но „Европа се справя добре“.
В Мароко почти всички сектори на икономиката са се възстановили до нивата си от 2019 г., заяви от своя страна мароканският министър на икономиката и финансите Надя Фетах. „Определено имахме устойчива икономика“, добавя тя.
Все пак представители на МВФ и Световната банка предупредиха какво може да се обърка през следващите месеци. Инфлацията остава на устойчиво високи нива в САЩ и в много други страни, което оставя възможността техните централни банки да продължат да повишават лихвените проценти.
По-високите лихвени проценти в САЩ, придружени от по-силния долар, биха могли да задълбочат проблемите на десетки развиващи се икономики, които се борят с растящите цени на вносната храна и енергия и са изправени пред увеличение на дълговете. Търговията със стоки и външните дългове често се оценяват в долари, което ги прави чувствителни към промените в политиката на Фед.
Повишаването на лихвените проценти също може да предизвика нови сътресения в банковия сектор, който през март беше разтърсен от фалитите на две средно големи американски банки и принудителното придобиване на Credit Suisse Group AG от нейния дългогодишен конкурент UBS Group AG.
Основната прогноза на МВФ за глобалния растеж за 2023 г. е 2,8%. Но институцията предупреждава, че по-нататъшният финансов стрес може да доведе до спад до 2,5%, като растежът на развитите икономики ще се забави до под 1%. Международният кредитор казва, че банковият капацитет на САЩ ще намалее с 1% през тази година, свивайки с 0,44 процентни пункта брутния вътрешен продукт (БВП на страната.
„Ключът е да се наблюдават рисковете, които може да се крият в сенките при банките и небанковите финансови институции или в сектори като търговските недвижими имоти“, предупреждава управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева, добавяйки: „В този момент за световната икономика бдителността е от първостепенно значение“.
Фед повиши лихвените проценти с най-бързия си темп от четири десетилетия насам, за да се бори с инфлацията. Служителите на регулатора прогнозират, че икономиката на САЩ ще навлезе в рецесия по-късно тази година поради сътресенията в банковия сектор. Все пак централната банка сигнализира, че може да повиши лихвите отново следващия месец на фона на упоритата инфлация и стегнатия пазар на труда.
Въпреки че финансовите институции се опитват да се приспособят към бързото покачване на лихвените проценти, някои намаляват кредитирането. Това породи опасения, че малките предприятия и други бизнеси може да не успеят да получат краткосрочни заеми, предупреждават икономисти.
„Както при развитите икономики, така и в развиващите се страни, виждаме, че наличието на кредити намалява, тъй като банковите системи проверяват балансите си“, споделя президентът на Световната банка Дейвид Малпас.
В развиващите се икономики в Европа безпрецедентният темп на повишаване на лихвените проценти, съчетан с прогнозираното забавяне на икономиката в Западна Европа, може да представлява предизвикателство за компаниите, които са натрупали дългове през периода на ниски лихви. „Това голямо дългово бреме може да се превърне в тиктакаща бомба“, предупреждава Беата Яворчик, главен икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
Други фактори, за които финансовите експерти и икономисти казват, че биха могли да сринат световната икономика, включват войната в Украйна, обрат в глобализацията, който разделя света на блокове, формирани около западни демокрации и авторитарни държави, и всяка нова коронавирусна вълна.
Повторното отваряне на китайската икономика след строгите анти-Covid мерки от миналата година засилва икономическата активност в Азия, като МВФ очаква страната да представлява една трета от глобалния растеж тази година. И все пак растежът на Китай след пандемията може да разочарова, като се има предвид спадът в темпа на икономическо разширяване през последните години поради насрещни ветрове като бързо застаряващото население.
„Притеснявам се, че ръководените от държавата индустриални политики допринасят за липсата на стабилен растеж на производителността“, споделя Албърт Парк, главен икономист на Азиатската банка за развитие. Компанията прогнозира, че икономиката на Китай ще се разшири с 5% тази година след ръст от 3% за миналата година, но ще се забави до 4,5% през 2024 г.
Масато Канда, заместник-министър на финансите на Япония, посочва, че е предпазлив оптимист относно перспективите за икономиката на страната си на фона на увеличенията на заплатите след дълъг период на ценова стагнация и бавен растеж. Може най-накрая да има „положителен цикъл между умерено нарастващите заплати и умерената инфлация, което ще осигури динамика в икономиката“, коментира той.
Шехан Семасингхе, министър на финансите на Шри Ланка, казва, че страната му може да отчете подобрение, след като потъна в икономическа и политическа криза миналата година. МВФ одобри наскоро спасителна програма от 3 млрд. долара за Шри Ланка, след като държавата получи одобрение от своите кредитори, включително от Китай, да преструктурира дълга си.
Представители на МВФ и Световната банка заявиха, че страните членки са постигнали напредък по време на срещите миналата седмица в усилията си да облекчат тежестта при държавния дълг за развиващите се икономики чрез споделяне на данни и по-ясни графици.
Споразумения за преструктуриране на дълга може да бъдат постигнати скоро за страни като Замбия и Гана, добавят те.
„Нещата няма да се случват гладко“, изтъква още Семасингхе, добавяйки: „Ще има бавен растеж, но в крайна сметка ще го управляваме по същия начин, по който успяхме да преодолеем кризата“.