Най-важните избори през 2023 г. – тези в Турция

Вотът на 14 май е ключов за сигурността на Европа и Близкия изток

16:00 | 17 април 2023

Автор: Николета Рилска

Турският президент Реджеп Ердоган. Снимка: Oliver Bunic/Bloomberg

За турския президент Реджеп Тайип Ердоган майските избори са от решаващо значение. Те бележат своеобразен юбилей – 100 години от основаването на светската република от Мустафа Кемал Ататюрк. Ако Ердоган побе3ди, той ще може да увеличи своя отпечатък върху историята на страната, пише Politico.

Западът обаче се страхува, че той ще се възползва да тласне страната към още по-консервативен религиозен модел на управление, характеризиращ се с регионален конфронтационизъм и концентриране на още по-голяма власт.

Изборите ще окажат влияние върху сигурността на Европа и Близкия изток. Който победи на тях ще трябва да реши някои належащи въпроси: ролята на Турция в НАТО; отношенията ѝ със САЩ, Европейския съюз (ЕС) и Русия; миграционната политика; ролята на Анкара във войната в Украйна; и как се справя страната с напрежението в Източното Средиземноморие.

Вотът се очаква да бъде най-оспорваната надпревара за президент на страната в 20-годишното управление на Ердоган – докато самата Турция се бори с икономическите предизвикателства и с последиците от опустошителното земетресение в Източна Анатолия.

Ердоган ще се изправи срещу силна опозиция, обединена около Кемал Кълъчдароглу, наричан „турския Ганди“, който обещава големи промени. Социологическите проучвания сочат, че Кълъчдароглу вече имам преднина, но Ердоган е опитен участник и ще се възползва от цялата мощ на държавата и нейните институции.

„Ще има промяна от авторитарното управление към един вид работа в екип, което е много по-демократичен процес“, прогнозира Юнал Чевикьоз, главен външнополитически съветник на Кълъчдароглу пред Politico. „Кълъчдароглу ще бъде маестрото на този отбор“, добавя той.

Ето кои са ключовите външнополитически теми, включени във вота:

Преговори за присъединяване на Турция в ЕС

Турската опозиция е уверена, че може да размрази преговорите за присъединяване към ЕС – които са в застой от 2018 г. насам поради отстъплението на демокрацията в страната - чрез въвеждане на либерализиращи реформи по отношение на върховенството на закона, медийните свободи и деполитизацията на съдебната система.

Опозиционният лагер също така обещава да изпълни решенията на Европейския съд за правата на човека, призоваващи за освобождаването на двама от най-известните опоненти на Ердоган, които са в затвора: лидерът на прокюрдската Демократична партия на народите Селахатин Демирташ и правозащитникът Осман Кавала.

„С това ще изпратим послание до всички наши съюзници и всички европейски страни, че Турция се връща на пътя на демокрацията“, споделя Чевикьоз.

Дори при нова администрация обаче задачата за подновяване на преговорите за присъединяване на Турция към ЕС е трудна.

Антизападните настроения в Турция са много силни в целия политически спектър, твърди Волфанго Пиколи, съосновател на компанията за анализ на риска Teneo.

„Външната политика ще зависи от съгласуваността на коалицията“, посочва още той, добавяйки: „Това е коалиция от партии, които нямат нищо общо, освен желанието да се отърват от Ердоган. Те имат много различен дневен ред и това ще окаже влияние върху външната политика“.

По думите му връзката е до голяма степен „в кома“ и това е така от известно време. Според Пиколи всяко ново правителство ще се сблъска с толкова много вътрешни проблеми, че основният му няма как да е в друга посока.

Европа също изглежда неподготвена да се справи с една нова Турция, като група държави - най-вече Франция и Австрия - са особено против идеята за възстановяване на преговорите.

„Те са свикнали с идеята за необвързана Турция, която се е отклонила от нормите и ценностите на ЕС и следва своя собствен курс“, коментира Аслъ Айдънташбаш, гостуващ сътрудник в Brookings. „Ако опозицията състави правителство, тя ще търси европейска идентичност и ние не знаем отговора на Европа на това; дали може да бъде присъединяване или нова рамка за сигурност, която включва Турция“, добавя Айдънташбаш.

Според бившия турски дипломат Синан Юлген подкопаването на доверието между страните е взаимно. Той твърди, че въпреки резервите относно присъединяването на Турция, има други области, в които може да се изгради допълваща се и взаимноизгодна рамка, като митнически съюз, либерализирането на визовия режим, сътрудничеството в областта на климата, сигурността и отбраната и споразумението за миграцията.

Опозицията ще се стреми да преразгледа споразумението с ЕС за миграцията от 2016 г., изтъква от своя страна Чевикьоз.

"Нашата миграционна политика трябва да бъде координирана с ЕС", категоричен е той. „Много страни в Европа гледат на Турция като на вид басейн, където мигрантите, идващи от изток, могат да бъдат задържани и това е нещо, което Турция, разбира се, не може да приеме“, добавя Чевикьоз. Той все пак изтъква, че това не означава, че Турция трябва да отвори границите си и да накара мигрантите да продължат към Европа. „Но ние трябва да координираме и разработим обща миграционна политика“, допълва експертът.

НАТО и САЩ

След като първоначално наложи вето, Турция най-накрая даде зелена светлина за присъединяването на Финландия в НАТО на 30 март.

Но опозицията също така обещава да отиде по-далеч и да сложи край на турското вето върху Швеция, заявявайки, че това ще стане възможно до годишната среща на алианса на 11 юли. „Ако пренесете двустранните си проблеми в многостранна организация, като НАТО, тогава вие създавате един вид поляризация с всички останали членове на НАТО с вашата страна“, изтъква Чевикьоз.

Преизбраният Ердоган също може да се почувства достатъчно овластен, за да допусне Швеция, твърдят запознати с темата. В края на краищата съюзниците в НАТО изиграха значителна роля в помощта за Турция след трусовете по-рано тази година. Говорителят на турския президент Ибрахим Калън казва, че вратата не е затворена за Швеция, но настоява, че Стокхолм трябва да определи как ще продължат нещата.

Военните отношения на Турция със САЩ се влошиха рязко през 2019 г., когато Анкара закупи произведената в Русия ракетна система С-400, ход, който според Вашингтон би изложил на риск самолетите на НАТО, летящи над Турция. В отговор САЩ изхвърлиха Анкара от програмата за изтребителите F-35 и наложиха санкции на турската отбранителна индустрия.

Срещата в края на март между Кълъчдароглу и американския посланик в Анкара Джеф Флейк вбеси Ердоган, който прие това като намеса в изборите и обеща да „затвори вратата“ пред американския пратеник. „Трябва да дадем урок на САЩ на тези избори“, заяви гневният президент пред избирателите.

В политическата си платформа опозицията ясно посочва желанието си да се върне към програмата за F-35.

Русия и войната в Украйна

След началото на руската инвазия в Украйна Турция се представи като посредник. Тя продължава да доставя оръжия - най-вече дронове Bayraktar - на Украйна, като същевременно отказва да санкционира Русия. Освен това посредничи при сделката на ООН, която позволява износът на украинско зърно да преминава през блокираното Черно море.

Подчертавайки стратегическия си акт спрямо Русия, след като даде зелена светлина за присъединяването на Финландия към НАТО и намекна, че Швеция също може да я последва, Ердоган сега предполага, че Турция може да бъде първата членка на НАТО, която ще приеме руския президент Владимир Путин.

„Вероятно има възможност“ Путин да пътува до Турция на 27 април за откриването на първия ядрен реактор в страната, построен от руската държавна компания за ядрена енергия „Росатом“, споделя той.

Чевикьоз казва, че под ръководството на Кълъчдароглу Турция ще бъде готова да продължи да действа като посредник и да удължи сделката за зърното, но ще наблегне повече на статута на Анкара като член на НАТО.

„Ние просто ще подчертаем факта, че Турция е член на НАТО и в нашите дискусии с Русия със сигурност ще търсим отношения между равни, но също така ще напомним на Русия, че Турция е член на НАТО“, изтъква той.

Отношенията на Турция с Русия се основават на връзката между Путин и Ердоган и това трябва да се промени, коментира междувременно Юлген. „Никой друг турски лидер не би имал същия тип отношения с Путин, те биха били по-дистанцирани“, добавя той. Все пак Юлген подчертава, че това не означава, че Анкара ще се присъедини към западните санкции срещу Москва.

Сирия и миграцията

Ролята на Турция в Сирия силно зависи от това как Анкара може да се справи с проблема със сирийците, живеещи в Турция, изтъква опозицията.

Турция осигурява убежище на около 4 милиона сирийци, докато много турци, борещи се с голямата криза с разходите за живот, стават все по-враждебни към тях. Кълъчдароглу се ангажира да създаде възможности и условия за доброволно завръщане на сирийците в родната страна.

„Нашият подход би бил да възстановим сирийската икономика и да създадем условия за доброволно завръщане“, изтъква Чевикьоз, добавяйки, че това ще изисква международно споделяне на тежестта, но също така и установяване на диалог с Дамаск.

Ердоган също се опитва да постигне сближаване със Сирия, но сирийският президент Башар ал-Асад казва, че ще се срещне с турския президент едва когато Анкара е готова напълно да изтегли военните си от Северна Сирия.

„Новото турско правителство ще бъде по-нетърпеливо да се ръкува с Асад“, коментира Юлген, добавяйки: „Но това ще остане трънлив въпрос, защото ще има условия, поставени от Сирия за тази нормализация“.

Пиколи обаче казва, че връщането на сирийците в Сирия трябва да стане доброволно.

„Това са сирийци, които живеят в Турция повече от 10 години, децата им ходят на училище в Турция. Така че остава силно съмнително до каква степен могат да бъдат изпълнени обещанията да ги изпратим обратно доброволно“.

Гърция и Източното Средиземноморие

Турция засили агресивната си реторика срещу Гърция през последните месеци, като Ердоган дори предупреди, че Атина може да бъде ударена от ракета.

Но бързата реакция на гръцкото правителство и гръцката общност на последните опустошителни земетресения в Турция и посещението на гръцкия външен министър Никос Дендиас създадоха нов фон при двустранните отношения.

Дендиас, заедно с турския си колега Мевлют Чавушоглу, обявиха, че Турция ще гласува за Гърция в кампанията си за непостоянно място в Съвета за сигурност на ООН за 2025-26 г. и че Гърция ще подкрепи турската кандидатура за Генерален секретариат на Международна морска организация.

Друг признак за размразяване на отношенията представлява посещението на гръцкия министър на отбраната Никос Панайотопулос и министърът на миграцията Нотис Митарачи в Турция по-рано през април, като турският министър на отбраната Хулуси Акар заяви, че се надява Средиземно и Егейско море да бъдат „морета на приятелство“ между двете страни. Акар очаква мораториум с Гърция във военните и военновъздушните учения в Егейско море между 15 юни и 15 септември.

„Двете страни ще провеждат избори и вероятно те ще бъдат в един и същи ден. Така че това ще отвори нов хоризонт и пред двете държави“, коментира от своя страна Чевикьоз. „Сближаването между Турция и Гърция по техните двустранни проблеми [в Егейско море] ще улесни координацията при решаването на другите проблеми в Източното Средиземноморие, което е по-многостранен формат“, добавя той.

Що се отнася до Кипър, Чевикьоз казва, че е важно Атина и Анкара да не се намесват във вътрешната политика на Кипър и „на двата народа на острова трябва да се даде възможност да разгледат проблемите си двустранно“.

Въпреки това анализаторите твърдят, че Гърция, Кипър и Източното Средиземноморие са основни за външната политика на Турция и тя няма да се промени много дори с друго правителство. Разликата ще бъде повече в стила.

„Рамката на НАТО ще бъде важна и САЩ ще трябва да направят повече по отношение на възстановяването на чувството за баланс в Егейско море“, изтъква Айдънташбаш. Но според нея „просто не можете да нормализирате отношенията си с Европа или САЩ, освен ако не сте готови да предприемете тази стъпка с Гърция“.