Пазарът проговори: очаква се битката на Федералния резерв срещу инфлацията почти да е приключила. Управителят на Фед Джером Пауъл намекна, че лихвените повишения са почти към края си. Но инфлацията все още бе 6% при последното изчисляване и Пауъл настоява, че централната банка все още е ангажирана с постигането на целта си от 2%.
Пауъл може да си мисли – както и някои други икономисти – че Фед вече е направил достатъчно. Все пак на увеличаването на лихвените проценти може да му отнеме няколко години да обхване икономиката и да забави инфлацията. Настоящият банков хаос може да е първият знак, че това ще проработи. Анализаторите обръщат гръб на идеята за меко приземяване и отново прогнозират непосредствена рецесия, която би трябвало да забие и последните пирони в ковчега на инфлацията.
За съжаление, не можем да разчитаме рецесията да реши инфлационния проблем. Фед все още ще има повече работа за вършене, ако е сериозен за връщането на инфлацията към 2-та процента.
Как паричната политика се отразява на икономиката и инфлацията не се разбира добре от всички. По-строгата парична политика на Фед намалява паричното предлагане, което се предполага, че забавя инфлацията, защото има по-малко пари, които циркулират наоколо. Но както обясни бившият управител на Фед за Ню Йорк Бил Дъдли, след като централната банка започна да плаща лихва по банковите резерви, които държи, паричното предлагане стана по-малко важно, тъй като ограничи връзката между паричното предлагане и кредита.
Въпреки това се предполага, че по-високата ставка свива икономиката, защото прави кредитите по-оскъдни и по-скъпи. Това означава по-малко инвестиции, повече фалиращи фирми, по-малко хора, които купуват или строят жилища, и в крайна сметка по-висока безработица. На този етап служителите получават по-малки повишения на възнагражденията, ако изобщо имат такива, и хората като цяло са по-песимистично настроени и харчат по-малко. Оттук търсенето намалява и започва да се забавя инфлацията. Или поне такава е теорията.
Има много въпросителни тук и – както последните три години показаха – нещата невинаги се развиват, както човек очаква. Има възможност да се стигне до рецесия и все още да има висока инфлация – по същество връщането към стагфлацията от 70-те години. Това може да се случи, ако рецесията се появи с нови сътресения при снабдяването, като намаляване на търговията или увеличаване на цените на енергоизточниците. Някои икономисти спорят, че стагфлацията през 70-те се е дължала на експанзионистични парични политики, което означава, че ако една рецесия накара Фед да намали лихвите или да поднови количественото облекчаване, преди инфлацията да бъде потисната, може да се окажем и с по-висока инфлация, и в рецесия.
Друга възможност е рецесията да ограничи инфлацията малко, но не много. Икономистът Джейсън Фърман наскоро отбеляза, че последните няколко рецесии са забавили инфлацията само с между 0 и 1,9 пр. п. Разбира се, всеки икономически спад е различен и колкото по-тежък е, толкова повече ще свие инфлацията.
Но ние не знаем колко точно тежка трябва да е една рецесия, за да поправи инфлацията. Изминаха над 40 години, откакто имаше сериозен пристъп на инфлация и много неща се промениха през това време. Икономистите изчисляват, че в миналото обикновено е отнемало 2% и 3% спад на брутния вътрешен продукт (БВП), за да се забави инфлацията с 1 процентен пункт. Но тъй като връзката между нивото на безработицата и инфлацията е отслабнала от 80-те, много по-силно свиване може да е необходимо днес.
Фед прогнозира, че безработицата ще трябва да стигне пик от 4,6%, за да намали инфлацията до 2%. Но това изглежда доста оптимистично. Ако предишните изблици на инфлация могат да служат като ориентир, ще е необходим много по-голям спад на БВП на САЩ, за да се смъкне инфлацията до 2%. Бившият финансов министър Лари Самърс коментира миналата есен, че безработицата ще трябва да стигне до 6%.
Така че умерена рецесия или сценарий на слаб растеж, който Фед се опитва да осъществи, най-вероятно няма да са достатъчни, за да се постигне целта от 2%. Не биха били достатъчни и през 80-те и има причина да вярваме, че ще са дори още по-малко ефективни сега, защото макар свиването на кредитирането да навреди, икономиката ще остане относително устойчива. Балансите на компаниите и домакинствата все още са в добра форма от пандемията. Много домакинства са сключили ипотеки при ниски лихви и техните решения вече не са прекалено чувствителни на лихвите.
Друга причина защо предизвикана от Фед рецесия може и да не проработи, е това, че централната банка загуби част от надеждността си. По-високите лихвени проценти имат повече ефект, когато хората вярват, че Фед има силата и решителността да намали инфлацията. Когато хората очакват инфлацията да бъде ниска, те не увеличават цените, нито искат големи увеличения на заплатите. Но ако хората все пак очакват завишена инфлация, то рецесия – особено смекчена – не би била достатъчна, за да я забави.
Надежда носи това, че индикаторите на облигационния пазар за очакванията за инфлацията сочат към по-малко инфлация. Но облигационният пазар има ужасна история за предсказването на инфлацията. Фактът, че пазарите вземат предвид в ценообразуването намаляване на лихвите, когато ръководството на Фед все още говори за увеличения, говори, че надеждността на Фед намалява.
Ако това е случаят, то една рецесия би могла да навреди на икономиката и да изгони хората от работните им места, без да направи много за ограничаване на инфлацията. Фед ще се окаже в дори още по-трудна позиция: да причини дори още повече болка, или да се научи да живее с ускорената инфлация.
Повече новини по темата може да намерите на Investor.bg