Докато кампанията за парламентарните избори в Турция приближава към края си, екип от съперници е решен да провали надеждите на Реджеп Тайип Ердоган да удължи управлението си до трето десетилетие. На 14 май гласоподавателите на практика ще избират между един все по-авторитарен президент и четворка опозиционни лидери, които се стремят не само да го победят, но и да ограничат правомощията му.
Основният кандидат на опозицията за президентския пост е лидерът на Републиканската народна партия Кемал Кълъчдароглу, ветеран, на когото видимо му липсва харизма. Той е подкрепян от трима души, които притежават това качество в изобилие: Мерал Акшенер и популярните кметове на Анкара и Истанбул - Мансур Яваш и Екрем Имамоглу.
Този колектив представлява най-сериозното предизвикателство, с което Ердоган някога се е сблъсквал, и идва в момент, когато президентът и неговата дългогодишна доминираща партия АК са особено уязвими. Налице е широко разпространено недоволство от плачевното състояние на икономиката и гняв заради слабата реакция на правителството на двойното земетресение, което опустоши Югоизточна Турция в началото на февруари.
Проучванията на общественото мнение сочат, че опозиционната коалиция, известна като Национален алианс, води пред ръководения от ПСР Народен алианс. Сред тези, които залагат на резултата, чуждестранните инвеститори и търговците на облигации показват признаци на оптимизъм, че ерата на Ердоган може би е на път да приключи.
Кой или каква коалиция ще заеме нейното място? Единствената сигурна прогноза е, че предстои промяна в тона на върха. Ердоган е известен със своята борбеност, докато Кълъчдароглу е оприличаван на Махатма Ганди, тъй като е извънредно спокоен, дори има и лека физическа прилика.
За да задържи съюзниците си на своя страна обаче, Кълъчдароглу ще се нуждае от лидерските умения на друга историческа личност: Ейбрахам Линкълн. Подобно на екипа от съперници, сформиран от американския президент по време на Гражданската война, четиримата турци далеч не са просто приятели: Всеки от тях е имал надежда да стане президент.
По ирония на съдбата сега те са се ангажирали да отслабят този пост. Може би най-значимото обещание в общата платформа на опозицията е връщането към парламентарна форма на управление, като се обърне преминаването към президентска система, което Ердоган постигна след референдума през 2017 г.
Това е обещание, което те може да не успеят да изпълнят. За да се промени изцяло конституцията, Кълъчдароглу ще трябва да спечели президентския пост, а Алиансът на нацията - мнозинство от три пети в парламента. Това е малко вероятно. Обикновено мнозинство би било достатъчно, за да се свика нов референдум, но Ердоган и ПСР ще се борят със зъби и нокти срещу и него.
Все пак, ако спечели президентския пост, Кълъчдароглу ще може доброволно да се откаже от някои от правомощията, които Ердоган е натрупал, и да укрепи институциите, които е обезличил. Добро начало би било възстановяването на независимостта на централната банка, която през последните години е под все по-голям контрол от страна на президентския дворец. Монетарната политика трябваше да се подчини на кичозните идеи на Ердоган за лихвените проценти, което доведе до неимоверно висока инфлация, рязко поевтиняваща валута и загуба на инвеститорското доверие в турската икономика.
През последните пет години чуждестранните инвеститори изтеглиха повече от 60 млрд. долара от пазарите на облигации и акции и намалиха притежаваните активи, деноминирани в лири, до най-ниското ниво в историята. По данни на централната банка чуждестранните притежания на облигации в лири са намалели до 1,2 млрд. долара през миналия месец от 72 млрд. долара през 2013 година. Чуждестранната собственост върху акции е спаднала до 29% от средното ниво от 61%, според официалните данни.
Автономността на централната банка е от жизненоважно значение за цялостната реформа на турската икономика, която всички опозиционни партии признават за необходима. "Настоящата система е неустойчива", заяви пред Bloomberg News Билге Йълмаз, професор по финанси в училището Wharton към Университета в Пенсилвания и политически съветник на Акшенер. Очаква се Йълмаз да получи висша икономическа роля, ако опозицията спечели.
Разбира се, не всички предизвикателства, които очакват Кълъчдароглу, ако той стане президент, ще бъдат дело на Ердоган. Някои от тях ще произтичат от амбициите и плановете на екипа му от съперници.
Четиримата се разминават по отношение на политическата идеология: Кълъчдароглу и Имамоглу са социалдемократи, Акшенер е националист, а Яваш премина от втория към първия лагер. Аксенер, наричана от поддръжниците си "Асена" или "вълчица", представлява постоянна опасност от разцепление – едва преди броени месеци тя се отдели от групата, но в крайна сметка склони да се върне. Двамата кметове вероятно ще се борят кой да бъде наследник на Кълъчдароглу като лидер на партията.
Ако Кълъчдароглу спечели, се очаква останалите трима да станат заместник-председатели - необичайна и нестабилна схема за всяко правителство. Управлението им може да се окаже също толкова трудно, колкото и отменянето на наследството на техния предшественик. Вероятно ще му е полезно веднага да започне да чете наградената с "Пулицър" книга на Дорис Кърнс Гудуин за президентството на Линкълн.
Боби Гош е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява международната дипломация. Преди това той е бил главен редактор в Hindustan Times, управляващ редактор в Quartz и международен редактор в Time.