Колм Келехер звучеше така, сякаш ръководеше погребение. Председателят на UBS Group AG зададе мрачен тон на годишното събрание на акционерите на банката в сряда, особено за някой, който току-що е сключил потенциално една от най-големите сделки в глобалното банкиране.
Подобна сериозност е необходима, за да се държи спасяването на Credit Suisse Group AG в правилната посока в лицето на скептична швейцарска общественост и ядосани инвеститори. Ръководителите на двете банки и ръководителите на швейцарските власти излязоха с единен фронт. Аксел Леман, председател на Credit Suisse, даде официалната линия на годишната среща на банката във вторник. „В крайна сметка имаше само две възможности: „сделка“ или „фалит“, каза той на акционерите.
Сделката за поглъщането беше управлявана от швейцарското правителство, централната банка и финансовия регулатор, а ключови длъжностни лица по целия свят сигнализираха за одобрение. Всички се тревожеха за последствията за световната финансова система, ако Credit Suisse фалира хаотично.
Но остава много място за спорове. Някои акционери на Credit Suisse на срещата във вторник поискаха повече подробности за това как е решена ниската цена за придобиване, докато основен швейцарски прокси съветник каза, че тя може да бъде оспорена. Облигационери, които пострадаха с изтриването на техните бондове, водят дела. Доминиращият пазарен дял на комбинираната UBS-Credit Suisse в Швейцария също ще бъде изправен пред предизвикателства.
Заместник-председателят на UBS Лукас Гевилер мълчаливо призна притесненията относно вътрешната конкуренция в сряда, като каза, че ще бъдат разгледани всички опции за местния бизнес на Credit Suisse, който засега ще продължи да съществува като марка. UBS определено иска да го запази. Преди сделката анализатори от JPMorgan Chase & Co., наред с други, оцениха местния бизнес на Credit Suisse на минимум 11 милиарда долара, или близо четири пъти повече от това, което UBS плаща за цялата група. Акционерите на Credit Suisse имат основания за недоволството си.
UBS купи своя дългогодишен съперник за малка част от последната отчетена балансова стойност. Credit Suisse трябваше да бъде спасена от пагубното изтичане на нейните депозити и ликвидни активи. Всички швейцарски власти, които одобриха поглъщането, казаха, че банката би изпаднала в неплатежоспособност, ако отвори врати в понеделник, 20 март. Фалитът много вероятно щеше да причини хаос за швейцарската финансова система и да бъде изключително разрушителен за банките и пазарите далеч отвъд.
Поглъщането обаче е изключително непопулярно в Швейцария според ранните проучвания. Акционерите на Credit Suisse са разбираемо ядосани и тъжни. Мнозина все още не разбират напълно как точно е договорена сделката и как е определена цената. Акционерите на Credit Suisse получават 1 акция на UBS за всеки 22,48 акции, които притежават в момента. В неделя, когато беше сключена сделката, това оцени акциите на Credit Suisse на по-малко от половината от цената, на която затвориха в предишния петък, и само на 7% от последната отчетена материална балансова стойност на акция.
Има огромни оперативни и финансови рискове за UBS, особено при закриването на големи части от инвестиционната банка на Credit Suisse и търговските операции, които UBS не иска. Ето защо Келехер бързо смени Ралф Хамерс като главен изпълнителен директор с бившия ръководител на UBS Серджо Ермоти. И все пак изгодната цена, която плаща, и допълнителната капиталова инжекция, получена от отписването на облигации на Credit Suisse, дава на Келехер и неговия екип голяма защита срещу загуби.
UBS, която вече е вторият по големина мениджър на богатство в света, прави голяма стъпка в този бизнес, особено в САЩ и Азия. Преди година банката трябваше да плати 1,4 милиарда долара за стартиращ бизнес в САЩ с активи на стойност 27 милиарда долара. Сега тя плаща едва повече от двойно тази сума за повече от 50 пъти активите в активите на Credit Suisse, както отбелязва Bloomberg News.
Тази сделка означава, че UBS може да оспори водещата световна позиция на бившия работодател на Келехер, Morgan Stanley. Той видя как серия от широкомащабни поглъщания трансформира Morgan Stanley от инвестиционна банка, тежко наранена от кризата от 2008 г., в много по-безрисков и по-печеливш глобален мениджър на богатства.
Интегрирането на глобалния бизнес за богатство на Credit Suisse ще бъде трудна работа и комбинираната банка вероятно ще загуби активи от клиенти, които преди това са банкирали и в двете институции. Но това е видът мечтана сделка, която Келехър едва ли си е представял възможна, когато стана председател на UBS миналата година. Наистина, той трябва да е на небето.
Погребалният му тон беше необходим, защото политиката на сделката е потенциално опасна. Но UBS може да неутрализира голяма част от това, като отдели или листне местната швейцарска банка на Credit Suisse и предложи повече компенсации на бившите си инвеститори с допълнителни акции в това звено, например.
Наградата за UBS е богатството на Credit Suisse. Трудната и опасна част е нейната инвестиционна банка. Вътрешният швейцарски бизнес може да бъде разменната монета, която Келехер може да използва, за да облекчи протестите и оплакванията, които провокира много разширената UBS. Ако изиграе добре картите си и може да превърне края на Credit Suisse в истински празник.
Пол Дж. Дейвис е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ банкирането и финансите. Преди това е бил репортер за Wall Street Journal и Financial Times.