След седмици на турбуленция около опита на израелското правителство да прокара реформи, спорният пакет се оказа в беда, пише Bloomberg.
Подкрепата за премиера Бенямин Нетаняху отслабва, опонентите му нарастват, а първоначалните защитници на промените замълчават от страх на фона на бурната реакция. Израелската централна банка посочи, че пакетът може да доведе до 2,8-процентен удар върху брутния вътрешен продукт през всяка от следващите три години. Междувременно съюзниците на Израел във Вашингтон, Лондон, Париж и Берлин гласно изразиха опозицията си. Така планът беше отложен, докато преговарящите от коалицията и опозицията търсят компромис.
Арие Дери, ръководител на ултраортодоксалната партия Шас, която е част от управляващата коалиция, каза в коментари, публикувани в понеделник, че правителството би се разпаднало, ако се беше опитало да прокара плана.
„Нетаняху е принуден да търси консенсус“, заяви Йоханан Плеснер, президент на Израелския институт за демокрация, който се противопостави на пакета
Ентусиазмът за преговорите, проведени в дома на президента, не е висок, защото недоверието е дълбоко. Но може да има слаба основа за оптимизъм. Изборът на Нетаняху да ръководи екипа на правителството е министърът по стратегическите въпроси Рон Дермър, роден в САЩ довереник, който казва, че приема необходимостта от закрепване на индивидуалните и гражданските права в нов конституционен ред – основно изискване на опозицията. И двете страни твърдят, че има добросъвестност на масата за преговори.
Компромисът би трябвало да се справи с това, както и с опасенията на опонентите, че държавата иска да направи съда подчинен на политиците, за да създаде по-религиозен, популистки набор от закони – и такива, които биха могли да сложат край на процеса за измама срещу Нетаняху.
Участниците в преговорите са идентифицирали няколко елемента, които трябва да фигурират във всеки компромис.
Най-спорното би било увеличаването на властта на политиците да избират съдии - на фона на опасения, че съдилищата ще бъдат подредени в тяхна полза. (Сега законната институция има доминираща роля.)
Либералите се страхуват, че един по-слаб съд може да компрометира правата на малцинството и искат индивидуалните права да бъдат включени в закони, които парламентът не би могъл лесно да промени.
Върховният съд не само е отменял закони като противоконституционни, но също така е изразявал въздействието си чрез делата, които избира да гледа, и позоваването на „разумността“ като стандарт за решения по много въпроси. Компромисът непременно би ограничил способността му да претегля всичко, което избере, и да се позове на аргумента за „разумност“. Обикновеното мнозинство от съдиите вече няма да е достатъчно, за да обяви законодателен акт за противоконституционен, но основната загриженост на противниците на плана, че парламентът може да отмени решение на висшия съд с мнозинство.
И накрая, всеки компромис вероятно би попречил на висшия съд да прецени дали ултраортодоксалните трябва да служат в армията, което се правеше преди.
Ултраортодоксалните мъже са освободени от армията и казват, че служат на нацията чрез молитва и учене. Финансираните от данъкоплатците стипендии им позволяват да преследват този живот в основата на задълбочаващото се разделение между тях и израелците, които служат в армията и плащат за субсидиите.
Премахването на съда от дебата за военната служба би позволило на ултраортодоксалните партии, запалени защитници на цялостната реформа именно поради решенията на висшия съд, да се отдръпнат.
Нещата се взривиха в края на миналия месец, след като Нетаняху уволни своя министър на отбраната Йоав Галант. Галант е сред най-опитните и уважавани членове на неговото правителство и след уволнението му настъпи хаос, включително национална стачка, която спря изходящите полети.
Нетаняху беше принуден да нареди спиране на разглеждането на закона. Ултранационалистически коалиционни партньори, които бяха заплашили да напуснат правителството, ако той не приеме целия пакет до началото на април, също остават в очаквана. Нещо повече, „уволненият“ министър на отбраната остава на мястото си, докато проблемите по границите на нацията нарастват. Кабинетът на министър-председателя заяви, че „поради настоящата ситуация със сигурността въпросът за уволнението на министъра на отбраната ще бъде решен на по-късна дата.“
А Нетаняху сега се определя доста зад опозиционния лидер Бени Ганц като най-добрия човек за поста министър-председател.
Всички тези неща показват, че компромисът има бъдеще.
Както Алуф Бен, дългогодишен главен редактор на левия вестник Haaretz, написа в неделя за Нетаняху, „вместо да го спасяват, протестите трябва да се съсредоточат върху смяната на ужасяващото правителство и спасяването на защитниците на гражданските права – висшият съд и главният прокурор – от враждебното поглъщане“.
За Юджийн Конторович, директор по международното право в базирания в Йерусалим Kohelet Policy Forum, консервативен мозъчен тръст, който настоява за цялостна реформа на съдебната система и съветва правителството, подобни приказки карат бъдещето да изглежда мрачно. Той е съгласен, че има хора в опозицията, които искат компромис, но казва, че има твърде много други, които не искат.
„Страната ще бъде подложена на анархия, разруха и управление на тълпата“, е неговата прогноза.