Шокиращото съкращаване на добива на ОПЕК е капитулация пред залеза на петрола

Какво става, когато най-големите производители на петрол в света капитулират пред упадъка на ключовия продукт? Може да видим сега, пише Дейвид Фиклинг в коментар за Bloomberg.

Изненадващото обявяване на съкращаването на над 1,1 млн. барела дневно от производството на групата ОПЕК+ през уикенда, в допълнение към 500-те хиляди барела на ден, които вече бяха заличени от Русия миналия месец, срина възходящите прогнози за потреблението на петрол. Повечето експерти очакваха настоящите летаргични условия на пазара, които насочиха цената на Брент до 15-месечно дъно на 19 март, да бъдат заменени от ненаситния апетит на потребителите през втората половина на годината, когато въздушният и наземния транспорт най-накрая ще се възстанови до нивата отпреди пандемията.

Търсенето на петрол през последното тримесечие на 2023 г. ще нарасне до 103,5 млн. барела на ден, съобщи Международната агенция по енергетика (МАЕ) миналия месец – ръст от 2,2 млн. барела с 2,2 милиона барела над настоящите нива, като същевременно ще изпреварва и предлагането. Тези условия на теория би трябвало да са достатъчни, за да повишат цените на петрола, без никаква намеса от страна на ОПЕК, като намаляващите запаси водят до наплив за доставки. Сега изглежда, че министрите от Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) не виждат нещата по този начин.

 Очаква се недостиг на глобалния пазар на петрол през втората половина на годината. Графика: Bloomberg

От една страна новите съкращения на доставките са ясен мечи сигнал за краткосрочното търсене. Дори ако се задържи неравномерното придържане към договорените съкращения, подразбиращият се дефицит при световните доставки през втората половина на годината ще бъде равен на това, което стана през 2021 г., когато цените на суровия петрол приблизително се удвоиха до сегашното си ниво от около 80 долара за барел. Трудно е да се види, че ОПЕК подкрепя такова драстично затягане в името на „стабилността на пазара“. По-вероятно е производителите да следват консенсуса на трейдърите, че част от обещаното търсене през второто полугодие е малко вероятно да се материализира.

По-показателното обаче е какво се казва в съобщението за дългосрочното търсене. ОПЕК+, по-специално нейните основни членове в Персийския залив, ще се сблъскат с най-ниските оперативни разходи в историята на световния петролен сектор. На растящ или стабилен пазар, те трябва да използват своите рекордни печалби, за да изградят своя дял от производството нагоре по веригата, като същевременно поддържат цените достатъчно комфортни, така че потребителите да не бъдат насърчавани да променят поведението си по начин, който ще навреди на пазара - да летят по-малко, за например, или да купуват електромобили вместо коли с двигател с вътрешно горене.

Те не се държат така в момента. Ако се вземе предвид гледната точка на тези съкращения на производството, които са най-малко мечи за краткосрочното търсене - че ОПЕК+ все още очаква силно потребление на петрол през второто полугодие, но просто групата е алчна за повече приходи. Това не би било ирационален начин на поведение, тъй като увеличението на цените може да компенсира спада в продукцията при ключови членове.

 Поскъпването на Брент в понеделник е най-голямото в рамките на деня от над година насам. Графика: Bloomberg

Въпросът тогава е защо тези страни искат повече петролни пари и какво планират да направят с тях.
В Саудитска Арабия, най-големият играч, парите вече не отиват само в изграждането на допълнителен производствен капацитет. По време на отчитането на годишните резултати миналия месец главният изпълнителен директор на Saudi Arabian Oil Co. Амин Насър беше непоколебим в опровергаването на предположенията на анализаторите, че компанията трябва да използва своите 159 млрд. долара нетна печалба, за да подобри плановете си за разходите.

Вместо това капиталовите разходи ще се изравнят около средата на това десетилетие, като само половината от общите разходи ще бъдат предназначени за увеличаване на производството, като няма планове за изграждане на капацитет за производство над 13 млн. барела на ден. Това представлява умерено увеличение спрямо настоящите нива, особено като се вземе предвид инфлацията.

Това, което се случи обаче, е вълна от инвестиции във всичко, с изключение на нов добив на суров петрол – 7 млрд. долара за рафинерия в Китай, обявени миналата седмица; 8,5 млрд. долара в договори, подписани през февруари за изграждане на завод за зелен водород близо до проектния футуристичен град Неом близо до йорданската граница; 33 млрд. риала (8,8 млрд. долара) за нови туристически съоръжения по брега на Червено море и още 50 млрд. долара за други проекти в покрайнините на столицата Рияд. Общо правителството очаква около 1,3 трлн. долара да бъдат инвестирани до 2030 г. с цел диверсификация на икономиката.

Печалбите на производителите на петрол с най-ниски разходи в света са повече от отлични в момента - но за разлика от предишни бумове, те не реинвестират тези пари в бъдещето си. Въпреки че броят на действащите петролни платформи в САЩ повече или по-малко се възстанови до нивата отпреди пандемията, в Близкия изток тези обекти се борят да надхвърлят три четвърти от предишните числа.

ОПЕК+ иска повече пари от пазара на петрол, но не смята, че разширяването на производството е най-добрият начин за тяхната употреба. Това е възходящ знак за цените – но на фронта на търсенето това е изключително меча прогноза.

Още по темата

ОПЕК+ обяви изненадващо намаляване на производството на петрол с 1 милион барела

Дяволът в детайлите обезсилва съкращаването на добива на петрол на Путин