Просто изчакайте литият да започне да действа. Накратко, това е посланието на правителството на президента Луис Арсе към хилядите боливийци, които притеснено преценяват финансите си и чакат на безкрайни опашки с надеждата да получат долари, преди платежният баланс на Боливия да се срине и да повлече със себе си и боливарите им.
Твърденията от Ла Пас не са съвсем безпочвени. Боливия има най-големите запаси от литий в света. Минералът е безценен за прехода към безвъглеродна икономика, която очевидно ще изисква много литиево-йонни батерии.
След като в продължение на десетилетия остави находищата на минерали да се намират почти необезпокоявани в солените равнини на страната - държавният литиев монопол нямаше средства да ги експлоатира - правителството току-що сключи сделка за 1 милиард долара с китайски компании, като се надява да увеличи търговското производство и най-накрая да даде старт на икономическото развитие на Боливия.
И все пак, преди боливийците да повярват на най-новото обещание на правителството за просперитет, те ще искат да погледнат назад към близкото минало на Боливия. Никоя страна не предлага по-ярко предупреждение за опасностите, които крие залагането на суровини за финансиране на пътя към излизане от бедността.
През последните около 60 години Боливия вече преживя два огромни бума на суровините, задвижвани от износа на калай и газ - единият през 60-те и 70-те години на миналия век, а другият - през първото десетилетие и половина на новото хилядолетие. Въпреки това, измерена чрез брутния вътрешен продукт на глава от населението, тя остава най-бедната страна в Южна Америка.
Чува се, че "проклятието на ресурсите" всъщност не съществува. Има страни - Австралия, Норвегия, Чили, дори Ботсвана - които се противопоставят на общата теза, че изобилието от природни ресурси неизбежно обрича страните на бедност. Боливия се намира от другата страна на този дебат. Тя представлява доказателство за това, че природните дадености могат да изключат икономическото развитие. Вероятността да се справи по-добре с превръщането на литиевото си богатство в трайно богатство изглежда доста голяма.
Бумът в Боливия по правило се превръща в крах. Между 1960 г. и 1977 г. брутният вътрешен продукт на човек от населението се е увеличил със 72 % след отчитане на инфлацията. Но през следващите девет години Боливия губи две трети от печалбата, смазана от външния дълг, натрупан по време на възхода, и от рязкото покачване на световните лихвени проценти.
От 2002 г. до 2021 г. БВП на човек от населението отново нараства с повече от половината. Но намаляващите запаси от природен газ, най-вече поради оскъдните инвестиции в проучване и разработване, и намаляващият износ за Бразилия и Аржентина показват, че за пореден път бумът скоро може да премине в криза.
Всъщност Боливия може да се похвали за начина, по който е използвала природния си газ, като го е изразходвала за борба с бедността и намаляване на неравенството. Между 2002 г. и 2020 г. делът на боливийците, живеещи с по-малко от 2,15 долара на ден, е намалял от почти всеки пети до малко над 3 %, което е един от най-резките спадове в Латинска Америка.
"Може да се твърди, че през първите две десетилетия на този век двете латиноамерикански държави, които се промениха най-много в социално-икономическо отношение, бяха Венецуела - към по-лошо, и Боливия - към по-добро", казва Майкъл Шифтър, бивш председател на Междуамериканския диалог, който сега работи в Центъра за латиноамерикански изследвания към университета Джорджтаун. За съжаление, икономическото управление на страната не е в крак със стратегията за преразпределение.
Както отбелязват икономистите Тимъти Кехоу, Карлос Густаво Мачикадо и Хосе Перес-Кахияс в изследване на боливийската икономика, "правителствените политики от 2006 г. насам напомнят на политиките от 70-те години на миналия век, които доведоха до дълговата криза". Този опит, пишат те, повдига отново един неудобен въпрос: "Насочва ли се боливийската икономика към криза на платежния баланс?"
Бумът, подхранван от метали, минерали или въглеводороди, почти винаги е тесен, ограничен до отраслите, свързани с ресурса. "Има малко доказателства, че бумът е оставил след себе си очакваната трансформация на производителността в националните икономики", отбелязва Андрю Уорнър, икономист в Международния валутен фонд. Политиките, прилагани от износителите на тези ресурси, обикновено се оказват "недостатъчни за стимулиране на трайно развитие извън ресурсоемките сектори".
Някак си правителството в Ла Пас е забравило болезнената история на това как завършват тези бумове.
Икономистите обсъждат динамиката, която е в основата на ресурсното проклятие. Нестабилността на цените усложнява макроикономическото управление в бедните страни, които разчитат на суровини, като насърчава проциклични фискални и парични политики, които засилват бумовете и спадовете. Освен това износът на суровини повишава валутния курс, което затруднява производствения сектор. Наградите за природни ресурси често водят до корупция и отслабват управлението.
Случаят на Боливия подчертава как бумът на суровините изкривява икономиката, като насърчава непродуктивни политики, позволява на правителствата да преследват най-смелите си мечти и да покриват икономическата си цена. По-конкретно, бумът на природния газ насърчи правителството на Ево Моралес да изтупа от прахта инструментариума на политиката от 70-те години на миналия век, силно застъпена в заместването на вноса и национализацията на "стратегически" отрасли. Това не проработи и през 70-те години на миналия век.
От 2007 г. Боливия приватизира около 100 държавни компании. Правителството на Моралес национализира основните компании в стратегически сектори като петрола, електроенергията и телекомуникациите. То се впусна в други предприятия, като например държавната авиокомпания Boliviana de Aviación.
Мисълта беше, че богатството от газ ще финансира не само преразпределението чрез преки социални разходи, енергийни субсидии и други подобни. Те ще финансират и силна индустриална политика, която да тласне боливийската икономика нагоре по веригата и да ѝ позволи да диверсифицира своята тясна стокова база.
За известно време това проработи. Приходите от природен газ успяха да поддържат бюджетния дефицит, необходим за този вид икономическа стратегия. Но след като приходите от газ започнаха да намаляват през 2014 г., комбинацията от значителни бюджетни дефицити и фиксиран валутен курс ставаше все по-трудна за поддържане. "Точно както през 70-те години на миналия век, публичните компании в повечето случаи имат дефицити", казва Мачикадо. "И те изразходват много от доларовите резерви на Боливия."
Вносът на дизел и бензин превръща Боливия в нетен вносител на въглеводороди. Сега страната има значителен дефицит по текущата сметка. Намаляващите доларови резерви предполагат, че ако Боливия не успее да се сдобие с нов източник на външно финансиране, ще бъде засегната от девалвация, точно както през 1978 г.
Възможно е страната да не е толкова уязвима, колкото беше тогава. Доларовите резерви може и да намаляват, но страната все още разполага с такива. Освен това външният дълг на Боливия е много по-управляем. Тя има малко заеми с настъпващ падеж. "Можем да се задържим за 1-2 години", предполага Мачикадо. Може би дотогава литият ще е започнал да действа.