Погледнато в перспектива, беше очевидно, че това няма да продължи дълго. Ниските лихвени проценти - резултат от промените в световната икономика, икономическата стабилност, ниската инфлация и паричната политика - не можеха да останат на нулево равнище завинаги. Но много хора се държаха така, сякаш щеше да бъде така и след завръщането на инфлацията. И не само ръководството на Silicon Valley Bank и банковите регулатори бяха неподготвени за повишаването на лихвените проценти. Може би най-големият нарушител беше и все още е федералното правителство.
Правителството на САЩ вземаше заеми и харчеше така, сякаш лихвите ще бъдат ниски завинаги, продължавайки дори през 2021 и 2022 г. И то все още разчита на ниски лихви, ако последният бюджет на президента Джо Байдън на стойност 6,9 трилиона долара е някакъв показател.
По-малко забележимо беше потреблението преди пандемията, когато много хора, политици и икономисти, твърдяха, че можем да разчитаме на ниски лихви в обозримо бъдеще. Някои смятаха, че лихвите ще останат ниски, дори ако харчим много и Федералният резерв продължи да печата пари - поведение, което в исторически план води до висока инфлация и високи лихвени проценти. Фактът, че разхлабената парична и фискална политика не доведе до високи лихвени проценти и инфлация след финансовата криза от 2008 г., допринесе за схващането, че няма да има ограничение за това колко политиците могат да харчат или да намаляват данъците.
Но за правителството на САЩ това нямаше по-голям смисъл, отколкото за Silicon Valley Bank. Дългогодишните данни и опитът на всяка страна, която не е Япония, ни казват, че лихвените проценти винаги могат да се променят. А когато те се променят, това става бързо. В ретроспекция вероятно е имало някакви самоцелни разсъждения, за да се оправдае любимата политика на всеки, независимо дали става дума за повече разходи или по-ниски данъци.
Дотолкова, че когато инфлацията се повиши и лихвените проценти започнаха да се увеличават, поведението на правителството не се промени. Администрацията на Байдън публикува планове за разширяване на облагите за средната и горната средна класа: опрощаване на студентски дългове и щедри планове за изплащане на доходи занапред, данъчни кредити за деца дори за хората с по-високи доходи и скъпа индустриална политика, която изглежда насочена повече към социални цели и добре платени работни места, отколкото към икономически растеж.
Това ще трябва да се финансира най-вече с дълг, защото обещанието на Байдън да увеличи данъците само за хората, които печелят повече от 400 000 долара, няма да е достатъчно, за да се плати за правителството, което вече имаме, да не говорим за плана на президента за повече. От своя страна републиканците продължават да се стремят към намаляване на данъците, а никоя от партиите не желае да се заеме с права като Medicare и Social Security, които ще доминират в разходите ни през следващите десетилетия.
Нашето правителство изглежда не осъзнава, че вече не живеем в един и същи свят. Още преди събитията от последните няколко седмици в икономиката назряваха структурни промени, които сочеха към трайно повишаване на лихвените проценти. Сега има още повече причини да се очаква това да се случи. Фед подсказа, че наближава краят на цикъла на затягане на лихвените проценти. Пазарите дори очакват Фед да намали основния си лихвен процент по-късно тази година, въпреки че инфлацията остава над 5%.
Но намаляването на основния лихвен процент от страна на Фед не гарантира по-ниски лихвени проценти. Централната банка оказва силно влияние само върху краткосрочните лихвени проценти, т.е. лихвените проценти с продължителност под една, а понякога и под две години. Дългосрочните лихвени проценти са може би по-важни - те имат значение за нашите ипотеки и цената на заемите. А тези лихвени проценти се определят от други фактори в макроикономиката, като например апетита за риск и демографската ситуация, инфлацията и инфлационния риск. Колкото по-голяма инфлация се очаква и колкото по-несигурна е тази прогноза, толкова по-високи ще са лихвените проценти. Ако Фед наистина превръща инфлацията в по-малък приоритет, тъй като се бори с други проблеми в икономиката, новата ни реалност ще означава да живеем с по-висока и по-малко стабилна инфлация и свързаните с нея по-високи лихвени проценти.
Невъзможно е да се определи колко високи ще бъдат лихвите. Бюджетната служба на Конгреса очаква доходността на 10-годишните облигации да бъде 3,8% след 10 години, но също така очаква стабилна инфлация от 2%. Ако бъдещата инфлация е 3% или 4% занапред, 5% или 6% номинална доходност на облигациите ще бъде най-малкото, което можем да очакваме. Но по-високите темпове на инфлация обикновено са по-малко стабилни и предвидими. Това означава по-голям риск в икономиката и това ще доведе до повишаване на доходността дори над 6%.
В някои отношения по-високите лихвени проценти ще доведат до по-здрава икономика, в която капиталът се инвестира по-обмислено и ефективно. Възможно е също така най-накрая да получите положителна реална възвръщаемост за парите си в банката или в друг сигурен актив. В миналото САЩ са имали много по-високи лихвени проценти и все пак са успели да постигнат растеж. От друга страна, в миналото имахме и много по-малко правителство в живота си. През 60-те и 70-те години на ХХ век нетните федерални разходи са били между 15 и 19 % от БВП; през 2022 г. те са били 24 %. Последните оценки на Бюджетната служба на Конгреса предвиждат немислим някога дефицит от 18,8 трилиона долара през следващите 10 години. А според оценките на анализаторите до 2033 г. лихвените плащания ще заемат 3,6 % от БВП, макар че това предполага лихвен процент от 3,8 %. По-високият лихвен процент ще означава още по-големи лихвени плащания, които ще ощетят бюджета ни.
Съединените щати имат късмет, че техните активи се считат за най-сигурния актив в света. Не се вижда друг претендент. Ако приемем, че правителството не фалира тази година заради политическите битки за тавана на дълга, шансовете са, че по-високите лихвени проценти и неконтролираните разходи няма да предизвикат тотална дългова криза. Но сме изправени пред риска от порочен кръг: Правителството толерира по-висока инфлация, която намалява номиналния му дълг, но тази стратегия обикновено увеличава и несигурността и риска, което води до още по-високи реални лихвени проценти. В крайна сметка по-високите лихвени проценти и големите разходи ще изтласкат растежа и иновациите в частния сектор.
И тогава може да се стигне до момента, в който САЩ ще бъдат принудени да проведат разговор, който винаги са избягвали. Размерът и обхватът на държавното управление са се увеличавали само с забогатяването на страната. Това вече няма да е реалистично с повишаването на лихвите. Ще се наложи да намалим очакванията си, да приемем по-малко държавни помощи и услуги, да се откажем от мечтата на демократите за разширяване на правата и всички ще трябва да плащат по-високи данъци. Неотдавнашният френски опит показва колко трудно ще бъде намаляването на помощите. Но това скоро ще стане и наша реалност. Ниските данъчни ставки свършиха, както и колективният безплатен обяд.