Вануату, една от най-уязвимите от глобалното затопляне страни, поема нещата в свои ръце.
След като на миналогодишната среща на върха по въпросите на климата светът не успя да повиши целите за намаляване на емисиите, вулканичният атол в южната част на Тихия океан се обръща към международното право, за да гарантира, че държавите изпълняват ангажиментите си за ограничаване на парниковите газове.
Вануату, начело на основна група от 18 държави, иска Международният съд да издаде своя оценка за това какво са длъжни да направят държавите, за да се уверят, че повишаването на глобалната температура ще бъде задържано под целта на Парижкото споразумение от 1,5 градуса по Целзий. Макар че тези, които нарушават официалните си ангажименти, няма да бъдат изправени директно пред съда, решението ще бъде най-авторитетният юридически глас за това къде те не успяват да постигнат напредък както по отношение на намаляването на емисиите, така и по отношение на финансирането на по-бедните държави.
"Ако държавите не правят това, което МС казва, че трябва да се направи, те нарушават закона", каза Маргарета Веверинке-Сингх, професор по право в Амстердамския университет и водещ адвокат на Вануату.
За да стигне всичко това до Международния съд, Вануату се нуждае от подкрепата на мнозинството в Общото събрание на Организацията на обединените нации. Според Ралф Регенвану, министър на климата на Вануату, процесът се очаква да протече гладко, като около две трети от държавите ще подкрепят предложението. Поради широкото съгласие то може да бъде прието дори без провеждане на същинско гласуване.
След това може да са необходими до две години, за да излезе Международният съд със становище.
Правният натиск идва на фона на широко разпространеното недоволство на малките островни държави и развиващите се страни, че светът действа твърде бавно, когато става въпрос за справяне с глобалното затопляне. Това допринася за нарастващите опасения, че Конференцията на страните по Конвенцията на ООН, създадена с цел борба с изменението на климата - е твърде зависима от интересите на изкопаемите горива и не е подготвена да се справи с мащаба на предизвикателството.
Египетското председателство на COP27 беше критикувано, че не е направило повече за увеличаване на целите за намаляване на емисиите, като вместо това е предпочело да се съсредоточи върху създаването на финансов механизъм за справяне със загубите и щетите, причинени от изменението на климата. Групите за защита на околната среда се опасяват, че Обединените арабски емирства, които са домакин на тазгодишната среща на върха, ще действат като подобна спирачка за действията в областта на климата.
"Преговорите не работят в полза на най-уязвимите", заяви Регенвану в интервю. "Наистина се надяваме, че това ще бъде сигнал за по-голяма амбиция от страна на държави като ОАЕ, които са страни, добиващи и произвеждащи изкопаеми горива. Нуждаем се от правна яснота."
Предложението на Вануату идва в момент, когато държавите и активистите все по-често се обръщат към правни средства, за да се опитат да ускорят действията в областта на климата, както и да предотвратят изграждането на нови съоръжения за изкопаеми горива. Миналата година друга група островни държави поискаха становище относно изменението на климата съгласно Конвенцията на ООН по морско право, а миналата седмица Грета Тунберг получи разрешение да съди шведското правителство за недостатъчни действия в областта на климата.
Надеждата на Вануату е, че становището на Международния съд ще помогне да се информират за съдебни дела, основани на опасения, свързани с изменението на климата. Според Уеверинке-Сингх то може да хвърли светлина и върху това дали проекти като плана на КонокоФилипс за масивни петролни сондажи в северозападна Аляска са в съответствие с глобалните ангажименти на САЩ в областта на климата.
"Това е съвет към всички държави - членки на ООН, без никакви изключения. Държавите не могат да се оправдават", каза тя в интервю.
Все пак съществуват продължителни опасения, че двата най-големи замърсителя в света - САЩ и Китай - все още не са се ангажирали публично да подкрепят предложението на Вануату. Двете държави исторически се противопоставят на всякакви усилия да бъдат държани правно отговорни за екстремните метеорологични явления, причинени от изменението на климата.
И макар да е вярно, че някои държави не обръщат толкова внимание на международното право, колкото други, все пак се очаква становището да повиши натиска върху всички държави да направят повече в рамките на глобалните ангажименти, като например знаковото споразумение за климата, постигнато в Париж през 2015 г.
"Парижкото споразумение се нуждае от тласък", каза Уверинке-Сингх. ""Би било самоубийство да кажем, че можем да се справим без" институции като годишните преговори за изменението на климата - известни като COP - които се провеждат ежегодно, за да се надгради споразумението.
Междувременно Вануату показа, че може да е доста убедителна страна, когато става въпрос за дипломация в областта на климата. През 1991 г. тя оглави призивите за създаване на механизъм за покриване на загубите и щетите - нещо, което ще бъде осъществено едва след повече от 30 години, и е основател на Алианса на малките островни държави - мощен преговорен блок в преговорите за климата.
Влиянието му обаче не е прищявка на съдбата, а по-скоро защото няма друг избор. Страната е класирана от ООН като най-застрашената от природни бедствия в света. По-голямата част от тях се влошават поради изменението на климата. По-рано този месец два циклона от четвърта категория удариха острова в рамките на 72 часа.
Стремежът за получаване на консултативно становище от Международния съд е породен от група студенти по право от тихоокеанските острови през 2019 г., преди да се превърне в спирала от над 100 поддръжници днес. Целта е да се използват правните задължения в международните споразумения, не само Парижкото споразумение, но и морските правила и пактовете за правата на човека.
Това дава яснота относно "задълженията на всички държави, включително всички големи емитери, бивши президенти и бъдещи", заяви Кристин Тили, посланик по въпросите на климата на Австралия, която е съавтор на резолюцията и се стреми да бъде домакин на COP31 заедно с островните държави. "Много ясно е, че лидерите на тихоокеанските острови разглеждат тази инициатива като двигател на глобалната инерция за постигане на 1,5 градуса."