Руският продуцент на поп музика Йосиф Пригожин публично подкрепя Владимир Путин и руската инвазия в Украйна. По-рано този месец обаче в YouTube изтече запис, привидно на изпълнен с псувни телефонен разговор на Пригожин със санкционирания милиардер Фархад Ахмедов – като на него двете страни проклинат „Сатаната“ Путин, неговия алчен, некомпетентен екип и неговата „тъпа война“, пише Леонид Бершидски за Bloomberg.
Съдържанието на разговора е меко казано интересно, а обидите и оплакванията предизвикват смях, но в крайна сметка записът не предлага нищо особено показателно. Една година след инвазията едва ли е новост, че Путин въвлече Русия във войната против волята на нейния хедонистичен бизнес елит, че този елит негодува от неудобството на санкциите и че въпреки това няма да се противопостави публично на Путин, защото това е сигурен път към гибелта.
Това, което е забележително в изтичането на информация, е защитата на Пригожин: той твърди, че разговорът, или поне части от него, е бил генериран с помощта на изкуствен интелект – и днес е невъзможно да се докаже противното.
„Днес невронните мрежи правят всякакви чудеса“, казва Пригожин в интервю. „Този запис е смесица от фрази, които казахме, и такива, които са генерирани, но никога не са казвани“, твърди той.
Някои хора биха заявили, че могат да разберат веднага дали дигитален обект - картина, текст, аудио или видео файл - е създаден от генеративен изкуствен интелект, и те вече го правят. Експерти твърдят, че записът на Пригожин и Ахметов би било почти невъзможно (не 100% невъзможно) да се фалшифицира изцяло или частично.
Времената са революционни и скокът в качеството на услугите, базирани на изкуствен интелект, като ChatGPT и Midjourney е толкова огромен, че би било късогледство да не се очаква напълно реалистичен резултат в обозримо бъдеще. Лесното генериране на всякакъв вид медии вече изглежда нараства експоненциално. Несъмнено ще бъдем хранени насила с тези неща – „докато лъжата стане истина, докато денят стане нощ, докато грешното не започне да изглежда правилно“, както веднъж изпя Иги Поп. Повечето хора дори няма да си направят труда да погледнат достатъчно внимателно, камо ли да използват каквито и да е сложни инструменти, които ще са необходими за удостоверяване на медиен файл.
Това развитие трябва да означава края на социалните мрежи като източник на новини. Днес около половината американци ги използват като такива, но след като осъзнаят, че вече не е възможно да се каже дали нещо върху тях е истинско по старомодния начин - което означава, че е създадено от същия човек, който го е подписал, или че изобразява какво твърди, че изобразява - те трябва да спрат. Не че непременно ще го направят, разбира се. За тези, които търсят разумно приближаване до истината обаче, използването на Twitter, Facebook и останалите ще станат по-малко надеждни и ще отнемат повече време. Дори сега филтрирането на шума е предизвикателство. В една мигновено фалшифицируема цифрова реалност, това ще изисква постоянно внимание.
Собственикът на Twitter Илон Мъск твърди, че плащането за проверка на акаунта е единствената опция за потребителите на социални мрежи, които искат да продължат да взаимодействат с хора, а не с изкуствени същества. Той също така прогнозира, че платената верификация скоро ще направи Twitter единствената надеждна мрежа, тъй като ще спре да показва непроверени (т.е. неплатени) акаунти в алгоритмичния канал на потребителя.
Аргументите може да помогнат на Мъск да събере известни приходи, но нямат смисъл от друга гледна точка. В зависимост от това колко полезно е съдържанието, генерирано от изкуствения интелект, седемте долара на акаунт, които Мъск таксува, може да са приемлива цена и много действителни потребители ще помогнат за разпространението на съдържанието, ако си паднат по него, ще го намерят полезно за собствени цели или просто за забавление.
Революцията на изкуствения интелект също ще предизвика хаос в търсенето в мрежата, предпочитания изследователски метод на повечето студенти, някои академици и много журналисти днес. Дори ако в резултатите от търсенето са предоставени връзки, те може да водят до фалшиви източници; настоящите инструменти могат да запълнят цели книги и академични списания със съдържание, създадено от големи езикови модели. Това, което днес се смята за надежден източник, може да бъде безвъзвратно покварено утре от лесното използване на новите „магически“ техники.
Истинската революция често изтрива моделите на вкоренени навици. Може обаче да върне някои още по-стари, забравени.
Това, което технологичният свят нарича „наследени медии“, има възможност да си върне голяма част от загубеното доверие и влияние. Отнасянето към хората и работата в реални архиви, аналогови или дигитални, отново, както и преди 30 години, са почти единствените методи за установяване на истинското състояние на нещата. Възможността да се получи информация от прекия източник внезапно става по-ценна за любопитния търсач на информация и потребителя на информация, загрижен за достоверността.
Сега проверената и доказана способност за получаване на истинска информация и строгите правила срещу нейното фалшифициране изведнъж отново са актуални. Изтекло аудио, публикувано в мрежата, е безполезно, когато не може да бъде удостоверено - но запис, направен от конкретен журналист със задача да защитава и новинарска организация с репутация е различен въпрос.
Медиите все още могат да пропилеят тази възможност: за да я използват, е необходимо известно връщане към основите при работа с човешки източници и присъствие на местопроизшествието, а това може да бъде скъпо начинание. Инвестицията обаче може да си струва. В основата си новините са занаятчийски продукт с по-широка привлекателност от, да речем, ръчно изработени обувки или изработени по поръчка велосипеди - и, подобно на тях, не могат да бъдат заменени с продукцията на най-съвършения модел с изкуствен интелект.