Южна Африка е тръгнала по пътя на провалената държава

Покрай банковите кризи и пазарните колебания от двете страни на Атлантическия океан вероятно не сте забелязали какво се случва в Южна Африка. Ако обаче си мислите, че ви е зле, помислете за южноафриканците, където нещата изглежда вървят от зле към по-зле. Миналата седмица третата по големина партия в страната - марксистката "Борци за икономическа свобода", призова за национална стачка, но тази инициатива не беше особено успешна. Не бива обаче да си мислите дори за миг, че оплакванията на партията не се споделят от всички южноафриканци, чийто живот е помрачен от прекъсвания на електрозахранването до 10 часа на ден и корупция от Омиров мащаб.

Може би няма да се изненадате да чуете, че двете неща са свързани. Някои местни коментатори смятат, че страната е провалена държава. Все още не е, но има опасност да се превърне в такава.

При управлението на Сирил Рамафоса нещата трябваше да бъдат съвсем различни. Спомням си добре еуфорията на финансовите пазари, която съпътстваше избирането му за президент през февруари 2018 г. Пощенската ми кутия беше препълнена с бележки от стратези и коментатори, като всеки един от тях твърдеше, че това е повратна точка за Южна Африка след ендемичната корупция в годините на неговия предшественик Джейкъб Зума. Човек трябваше да е особено безсърдечен, за да не се надява на такъв резултат. Но аз го смятах за много малко вероятен.

Още по темата

Китай е инвеститор №1 в Африка и това е най-голямото притеснение на САЩ

Как банковата волатилност може да се отрази на стартъпите в Африка

Китай влиза в Африка, където Западът се провали, но има възможности и за България

Турция за пръв път заяви интереси в Африка, нареждайки се с Русия и Китай

Причината е, че доминиращите лайтмотиви на Южна Африка след апартейда бяха корупцията и кражбата. Ако при Зума те гърмяха силно, при Рамафоса те бяха по-малко кресливи, но не по-малко силни. Оттук идва и повече или по-малко постоянната криза, която сега мъчи страната. Престъпността е в разгара си. Има сведения, че полицията взема подкупи. Компаниите редовно плащат на политиците за договори. Основните услуги, като канализация и вода, често не са достъпни. При одита на 257-те общини през 2020 г. само 27 от тях отговаряха на здравните изисквания, според критериите на главния одитор.

Все по-голямо | Нивото на безработица в Южна Африка е най-високото в историята.

Вероятно няма по-ярка демонстрация за мащаба на кризата в страната от постоянните прекъсвания на електрозахранването, от които страда голяма част от страната. Андре де Рюитер, доскорошен изпълнителен директор на Eskom Holdings SOC Ltd, монополиста на страната в областта на електроенергията, публично обвинява кражбите и корупцията за постоянните прекъсвания на електрозахранването. В интервю от миналия месец той обвини в клептокрация Африканския национален конгрес (АНК), партията, която доминира в политиката на Южна Африка след края на апартейда. След като през декември разочарованието му го беше накарало да подаде предизвестие за напускане, де Рютер заяви, че е бил отровен, а след това, след разобличаващото интервю, веднага е бил принуден да напусне работата си. Някои членове на АНК сега го обвиняват в държавна измяна. Някак си ми се струва, че не той би трябвало да бъде обвиняван.

Прекъсвания на електрозахранването | Южноафриканската компания има проблеми с доставката на необходимото електричество

При положение че корупцията и кражбите проникват във всяко кътче на икономиката, чудно ли е, че безработицата в Южна Африка, особено сред младите хора, е толкова ужасяваща, че темпът на растеж е толкова слаб, а капиталът е толкова нетърпелив да избяга? При последното преброяване равнището на безработица е почти 33%. Вероятно ще става все по-зле: икономиката на Южна Африка се сви с 1,3% през четвъртото тримесечие в сравнение с третото, а перспективите предполагат още от същото.

По данни на Bloomberg Intelligence, разглеждани като 12-месечна средна стойност, за последните четири години е имало изтичане на капитали от дълговите пазари на страната във всяко тримесечие. Подобни са и данните за капиталовите пазари на страната. Изтичането на капитали и дефицитът по текущата сметка разклащат валутата на страната. Въпреки периодичните пристъпи на ентусиазъм, търговско-претегленият валутен курс на страната се движи само в една посока - надолу.

Постоянна слабост | През годините рандът постоянно поевтинява

Външната политика на Южна Африка също не е в състояние да спечели инвеститорите. Неотдавнашните ѝ военноморски учения с Китай и Русия бяха или принципна, макар и тревожна, демонстрация на независима външна политика, или отразяваха желанието на двете страни да си купят път към Африка, като пръскат пари. Нито едното, нито другото изглежда добре.

Нетни продавачи | Чуждестранните инвеститори са изтеглили пари от акциите на Южна Африка през всички освен три тримесечия от 2016 г. насам.

Южна Африка се вписва в един уморителен и депресиращ модел. Откакто получиха независимост, почти всички държави от Субсахарска Африка  са раздирани от конфликти, често племенни, и нагла корупция. Единственото истинско изключение, Ботсвана, е съставено предимно от едно племе - тсвана. Но като регион Африка на юг от Сахара се нарежда на дъното на индекса на Transparency International за възприятие на корупцията, под един истински бастион на почтеността - Латинска Америка. Защо Африка на юг от Сахара се справя толкова зле, е спорно. Въпреки че Южна Африка се нарежда по-високо от повечето от останалите страни на юг от Сахара по скалата на Transparency, през последните години резултатът ѝ спада. Сега Южна Африка е оценена на същото ниво, както когато Зума беше принуден да подаде оставка.

Спорно е дали Рамафоса се различава особено от останалите членове на АНК, каквото и да казва публично. Да не забравяме, че той беше вицепрезидент по времето на Зума. Все още е разследван заради странна история за това защо през 2020 г. не е съобщил за кражба на до 4 млн. долара в брой, натъпкани в дивани в една от фермите му.

Следващите парламентарни избори са през 2024 г. В миналото АНК доминираше изцяло, но сега се очаква да вземе под 40 % от гласовете. Но по различни причини нито една от другите партии не е в плен на народното въображение и засега най-вероятният резултат в южноафриканската пропорционална избирателна система е коалиционно правителство. В най-добрия случай коалиционното правителство може да означава още няколко проверки на най-лошите инстинкти на АНК. Всичко това означава, че Южна Африка се разпада по-бавно.

Още по темата

ЕС може да работи с Великобритания по темите за Африка, протекционизма

Хаосът на най-големите избори в Африка ще тества както победителя, така и губещия

Българският бизнес може да разгърне успешни партньорства в Африка

Макрон очертава новo военно сътрудничество с Африка, която гледа все повече към Русия