Това, което се случва в банковия сектор, няма да остане там

Рисковете са ситуацията да има отражение върху цялостната икономическа активност

10:03 | 29 март 2023

Автор: Мохамед А. Ел-Ериан

Снимка: David Paul Morris/Bloomberg

Внезапната загуба на доверие от страна на вложителите в някои американски банки кара мнозина да се съсредоточат върху обхвата на финансовата зараза и необходимите реакции. Това, което не бива да се пренебрегва, е другият и по-бавен канал на заразяване – този, който включва фактори за икономическия растеж – който е по-малко на фокус, но също е важен за определяне колко бързо най-голямата икономика в света ще преодолее този внезапен проблем, пише Bloomberg.

Банкирането се основава главно на доверие. Всяко подкопаване на доверието може и води до резултати, които бяха счетени за много малко вероятни или дори немислими само няколко дни по-рано.

Това се разигра наскоро с внезапния колапс на Silicon Valley Bank, принудителната продажба на Credit Suisse на UBS и нестабилността в First Republic Bank. В отговор на новината вложителите в САЩ преразпределиха част от средствата си от по-малките банки към най-големите банки, смятани за твърде големи, за да фалират, фондове на паричния пазар и дори криптоактиви като биткойн.

Мащабът на тези депозитни потоци далеч не е незначителен, развитие, което ще стане още по-очевидно, когато (забавените) данни бъдат публикувани в петък. Досега числата от Федералния резерв показват, че малките банки са загубили 120 милиарда долара от своите депозити през седмицата, приключила на 15 март, или 2% спад спрямо предходната седмица, на сезонно коригирана база. Междувременно депозитите в големите банки се увеличават с 67 милиарда долара.

Загубата на депозити отразява едновременната конвергенция на четири фактора: дълготрайни структурни слабости в най-крехките банки; пропуски в надзора на Фед; цикъл на повишаване на лихвените проценти, който започна късно и беше твърде бавен, принуждавайки един от най-концентрираните набори от увеличения на лихвите в историята; и простото изчисление нагоре/надолу, което в контекста на разклатеното доверие благоприятства трансферите на депозити дори когато рискът обективно се счита за нисък.

Някои смятат въздействието върху финансовото посредничество за незначително, тъй като голяма част от депозитите са останали в банковата система. Но дори и това да е така, то не успява да обхване компенсиращите позиции в балансите на банките. По-конкретно, банките, получаващи депозитите, вероятно ще имат различна склонност да отпускат заеми, като по този начин влияят върху мащаба и разпределението на общото кредитиране.

Това може да се превърне в голям проблем за местните общности, региони и сектори, които се опасяват, че достъпът им до заеми ще бъде ограничен, тъй като техните традиционни банкови партньори ще трябва да свият балансите си след загуба на депозити. Това също е проблем за централните банкери и политиците.

Работейки заедно, Фед, Федералната корпорация за застраховане на депозити и Министерството на финансите могат да успокоят системните страхове за депозитите, като щедро използват прозорци за рефинансиране и сигнализират за готовност за многократно задействане на освобождаването от системен риск, за да гарантират всички депозити, както направиха в SVB. Но е малко вероятно това незабавно и напълно да обърне потока от бягащи депозити, като по този начин ще увеличи риска от кредитно свиване, което може да подкопае цялостната икономическа активност.

За съжаление, няма лесни и незабавни политически мерки за компенсиране на този нов насрещен вятър към икономическия растеж, особено като се има предвид естеството на потенциалните кредитни контракции и реалностите във Вашингтон. Освен това намаляването на кредитирането не трябваше да се случи толкова рано, ако изобщо се случи, за малки и средни компании, които не са заели свръхзаеми предвид промяната в условията за рефинансиране.

Тази икономическа зараза, която ще се прояви с течение на времето, заплашва да увеличи предизвикателствата, пред които е изправена икономика, която се справя с инфлацията, неправилно управляван цикъл на повишаване на лихвените проценти, спадове в личните спестявания, пристъпи на финансова нестабилност и забавяща се световна икономика. Това също така усложнява дългосрочните корекции, необходими за прехода към зелена енергия, пренастройването на веригите за доставки, променящата се глобализация и управлението на дълговите капани.

Това, което се случва сега, е напомняне за финансовите компании, регулаторите и надзорните органи, че ефектите от банковите аварии е малко вероятно да бъдат ограничени в банковия сектор. Това също е напомняне на пазарите да не позволяват разбираемото съсредоточаване върху финансовата зараза със свръхзвукова скорост да отклони цялото внимание от по-бавно движещата се икономическа зараза.