Джорджия Мелони, твърдо десният министър-председател на Италия, си спечели репутацията на умерен политик за първите няколко месеца на този пост, като смекчи някои от най-крайните си позиции от времето, когато беше в опозиция - особено яростния евроскептицизъм и подстрекателския тон - за да управлява в рамките на нормите на Европейския съюз. Но когато става въпрос за борба с данъчните измамници и гигантската сива икономика в Италия, тя върви в грешна посока.
В една изпъстрена с грешки реч пред парламента на 15 март Мелони обеща "истинска борба с укриването на данъци". Нейното преследване на укриващите данъци ще замени мерките, настояваше тя, които "изглежда не са имали голям ефект". Намерението ѝ е похвално, но тя не каза истината. Миналата година Италия събра допълнителни 20 млрд. евро от засилените мерки срещу укриването на данъци, което доведе до най-големия й приход в историята. Това съвпадна с позицията на правителството на Марио Драги за нулева толерантност, за което спомогнаха и неотдавнашните закони, изискващи от компаниите да представят електронни фактури.
Тъй като почти една четвърт от икономическата дейност на страната се извършва извън закона, Италия губи над 99 млрд. евро годишно от укриване на данъци, включително около 30 млрд. евро от неплатен данък върху добавената стойност - най-много в ЕС, според Европейската комисия. Силвио Берлускони, опозореният бивш министър-председател, беше изхвърлен от парламента през 2013 г., след като беше признат за виновен в данъчни измами. Медийният магнат се прочу с твърдението си: "Трябва да се борим с укриването на данъци, но и да защитаваме правата на укриващите данъци и на компаниите, които правят грешки."
Правителството на Мелони, в което влизат "Форца Италия" на Берлускони и антиимигрантската партия "Лига", дойде на власт с обещание за радикално намаляване на данъците. Основното му обещание беше да разшири режима на плоския данък за самонаетите лица, така че тези с брутни доходи от 85 000 евро да могат да плащат само 15%. Залогът беше, че това ще насърчи хората да плащат своя дял. Това, което кара икономистите да се притесняват, е, че правителственото предложение, което трябва да бъде одобрено от парламента, дава приоритет на кооперативния подход, който няма да ограничи хроничния проблем на Италия с укриването на данъци. Мелони предлага на малките фирми и самонаетите лица да се споразумеят предварително за размера на данъците, които трябва да платят през следващите две години - и да им позволи сами да решат дали отговарят на условията за ползване на 15-процентната ставка на плоския данък, без външна проверка.
Освен това Мелони е направила всичко възможно да удвои подкрепата си за парите в брой, дори когато страните в Северна Европа се движат към безкешово общество. Едно от първите предложения на Мелони беше да се увеличи лимитът за плащания в брой от 2000 евро на 5000 евро. Мелони също така се опита да узакони възможността собствениците на предприятия да отказват цифрови плащания за транзакции под 60 евро, но Европейската комисия се противопостави на идеята.
Неотдавнашно проучване на социологическата агенция Ipsos показа, че три четвърти от интервюираните десноцентристки избиратели подкрепят по-широкото използване на пари в брой. По професия, тези, които са подкрепили, са били предимно самонаети, собственици на малък бизнес, домакини и безработни - всички категории, които според проучванията са склонни да подкрепят Мелони.
Правителството на Мелони включи в първия си бюджет данъчна амнистия, позволяваща на укриващи данъци да върнат укрити извън Италия активи без санкция, което, по думите на един от технократите, напуснали поста малко след Драги, "ще остави горчив вкус в устата на всеки, който е плащал данъците си през последното десетилетие".
Според икономисти избягването на данъци ще даде краткосрочен тласък на икономиката в момент, когато растежът се забавя. По данни на ЕС тази година се очаква Италия да нарасне със скромните 0,8 %, в сравнение с 3,9 % през 2022 г. Но, разбира се, по-ниските приходи означават по-малко средства за болници, пътища и училища - все области, които в последно време преживяват драматични кризи поради липса на инвестиции. Това също така позволява на работодателите да наказват най-слабите: от новите служители до работниците мигранти.
Не на последно място, това е от полза за организираната престъпност. Микеле Рикарди, експерт по транснационална престъпност в мозъчния тръст Transcrime в Милано, казва, че многократни проучвания са показали, че повечето подозрителни дейности са свързани с използването на пари в брой или с контрабанда на пари в брой. "Парите в брой улесняват изпирането на незаконни средства, тъй като са анонимни и обикновено не могат да бъдат проследени", казва той.
По-широкият въпрос, разбира се, е, че независимо дали се дължи на идиотизъм, идеология или цинизъм, улесняването на живота на укриващите данъци и организираната престъпност изпраща Италия назад. Подкрепата на Мелони за парите в брой отвори пропаст със страни като Швеция, Обединеното кралство и Нидерландия, които бързо се придвижват към безкешово общество, а също и с Франция, където лимитът за транзакции в брой е 1000 евро.
Висши банкери твърдят, че Италия неизбежно ще се присъедини към безкешовата революция, тъй като по-младите италианци масово използват електронни разплащателни карти. Но колко от тях ще останат да го правят, особено тези, които имат потенциал за високи доходи - и плащане на данъци? Миналата седмица Националната статистическа служба на Италия в сътрудничество с медийната група Il Sole 24 Ore предостави нови данни за младите хора в Италия: 8% от завършилите висше образование емигрират, където печелят с 41,8% повече, отколкото в Италия. Според данните на Istat това намалява с 1% годишния брутен вътрешен продукт на Италия. Това е цена, която Мелони не може да си позволи.