Израелски лидери като Бенямин Нетаняху често изричат мрачното твърдение, че тяхната страна е единствената демокрация в Близкия изток. И в продължение на десетилетия САЩ инстинктивно усилваха това твърдение, без да го проверяват. Някои, като бившия президент Барак Обама, стигнаха по-далеч, за да възхвалят Израел като единствената истинска демокрация в региона.
И двете твърдения лесно се опровергават. Педантичният аргумент е, че в региона има и други демокрации и две от тях – Турция и Ливан – съществуват по-дълго, отколкото Израел съществува като модерна нация. По-уместното може би е, че независимо от президентските аплодисменти на Обама, държава, която принизява 20% от населението си до второкласен статус, не е истинска демокрация.
Но събитията от последните няколко месеца показаха, че израелското общество, различно от израелската държава, има силни демократични качества. Масовите митинги срещу плана на Нетаняху да кастрира съдебната система на страната бяха популярни, мирни и упорити. И сега изглежда, че те са били продуктивни: в обръщение в най-гледаното време Нетаняху обяви, че ще спре усилията си за парламентарно одобрение на законодателството, като каза: „Не съм готов да разделя нацията“.
Ултраконсервативната коалиция на Нетаняху, избрана в края на декември, се опитва да овладее Върховния съд, който исторически е блокирал десни цели, като изграждането на селища в окупирания Западен бряг и освобождаването на ултраортодоксалните от военна служба. Министър-председателят иска да направи съдебната система по-отговорна пред изпълнителната власт и използва слабото мнозинство на своята коалиция, за да прокара широкообхватно законодателство. Закон, одобрен миналата седмица, предвижда, че само Кнесетът и кабинетът могат да обявят министър-председателя за негоден и да го отстранят от длъжност. (Нетаняху, не забравяйте, в момента е съден за корупция.)
Протестите срещу тези промени нараснаха през последните седмици, привличайки стотици хиляди души. Неизбежно митингите предизвикаха сравнения с протестите от Арабската пролет от 2011 г., което означава, че израелците се учат от другите в региона, вместо да им дават пример.
Но демокрацията, както Близкият изток показва отново и отново, е нещо повече от избори и протести. Става дума и за институции, които се противопоставят на автократичните амбиции на лидерите. И тук Израел премина изпитанията: от организации на гражданското общество до профсъюзи на държавните служители, всякакви институции се обявиха срещу плановете на Нетаняху. Израелските посолства и консулства бяха затворени в понеделник, като външната служба на страната се присъедини към други държавни служители в обща стачка. Може би най-забележителното от всичко е, че големи части от военното ведомство открито се противопоставиха на съдебните „реформи“.
Това напомня за ролята, изиграна от тунизийските военни и граждански органи в поддържането на протестите, които свалиха диктатурата през 2011 г. Бизнес общността на Израел, по-малко зависима от държавното покровителство, отколкото арабските ѝ колеги, беше по-смела в изказването си срещу всякакви промени, които отслабват независимостта на съдебната система в страната. Аргументът им, че това би било лошо за бизнеса, беше повторен от международните организации за кредитен рейтинг, които предупреждават за негативно въздействие върху икономиката.
„По-силните фискални и дългови показатели може да не са достатъчни, за да компенсират отслабването на институциите, ако съдържанието на съдебните реформи и начина, по който те се приемат, сочат такова отслабване“, се казва в доклад на Moody's, добавяйки, че притокът на капитали към технологичния сектор, критична част от икономиката, може да бъде особено уязвим.
Ще дойдат и други изпитания — на бдителност и издръжливост. Дори ако основната реформа на съдебната система бъде отложена засега, Нетаняху вероятно ще се върне към нея, независимо дали от съображения за самосъхранение, за да предотврати съдебни действия по обвиненията в корупция срещу него или под натиск от крайнодесните елементи на управляващата му коалиция. Когато това се случи, демонстрантите и израелските институции ще трябва да покажат, че пламът им за независима съдебна система не е намалял.
Но най-големият тест за всяка демокрация е свободата за всички граждани. Очевидно отсъстващите от демонстрациите са палестинците, които имат основателна причина да смятат, че нямат залог в тази конкретна битка. Малко от онези израелски лица или институции, които заемат позиция срещу съдебната реформа, протестираха срещу несправедливостите, понесени от палестинците.
Докато това се промени, израелското общество няма да има повече претенции да представлява „истинската“ демокрация от израелската държава.
Боби Гош е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ международната дипломация. Преди това той е бил главен редактор в Hindustan Times, управляващ редактор в Quartz и международен редактор в Time.