Да се надяваме, че китайският президент Си Дзинпин ще приеме това действие като лична обида и веднага ще проведе разговор със своя „приятел“ в Москва.
Само преди дни Си беше на посещение при руския президент Владимир Путин - за да обсъди тяхното сътрудничество, но също така и за да го убеди да излезе от ядрена ескалация и да се включи в мирен процес с Киев. Този уикенд Путин направи точно обратното.
В може би най-коварната от многото си ядрени заплахи срещу Украйна и Запада, Путин обяви, че ще разположи тактически ядрени оръжия в Беларус, негова друга диктатура и васална държава на запад от Русия. Оттам дори ракети и реактивни самолети с малък обсег могат да поразят цели в Украйна или Централна Европа.
Неискрено, както винаги, Путин твърди, че този ход няма да наруши задълженията на Русия по Договора за неразпространение на ядрени оръжия. Логиката му е, че той, а не беларуският диктатор Александър Лукашенко, ще запази контрола върху бойните глави и ракетите, които ще ги носят. Това изглежда прави ситуацията приемлива.
В действителност Путин отново пренебрегва - или може би се наслаждава - на горчивата ирония на коварния път, който следваше до този момент в историята. В така наречения Меморандум от Будапеща от 1994 г. Украйна и Беларус - както и третата бивша съветска република, която тогава притежаваше ядрени оръжия, Казахстан - се съгласиха да предадат своите атомни арсенали в замяна на гаранции за сигурност от Москва.
Толкова за руските гаранции за сигурност. Тези дни Путин твърди, че Украйна изобщо не е нация и трябва да бъде подчинена или унищожена. И той гледа на Беларус като на лично владение, предназначено в крайна сметка да бъде обединено в „Съюзна държава“ с – очевидно – Путин начело.
Урокът за тирани и агресори навсякъде - от Северна Корея до Иран и отвъд - е ясен. Само ядрените оръжия могат да им предложат застраховка срещу ядрено изнудване от безмилостни агресори като Путин и могат едновременно да служат като собствени инструменти за изнудване. Да, Путин току-що постави началото на нова ера на разпространение на ядрени оръжия.
Неговата ескалация е особено омразна, защото е ехо от спирането му миналия месец на участието на Москва в "Нов СТАРТ", единственият останал договор за контрол на оръжията, ограничаващ стратегическите ядрени оръжия. (Тактическите бойни глави, които могат да имат сравнително „малки“ мощности, са предназначени за използване на фронта, за да печелят битки, докато стратегическите ядрени оръжия са предназначени за разполагане срещу родината на врага като средство за апокалиптично възпиране.)
Както винаги, Путин използва пълния репертоар от методи на КГБ, които е научил в ранната си кариера, изкривявайки реалността, за да създаде разкази, които руснаците и „полезните идиоти“ в други страни ще разпространяват. Изпращането на ядрени оръжия в Беларус е само пропорционален отговор на британските планове да дадат на Украйна снаряди, направени от обеднен уран, предполага той. Но обедненият уран не може да причини делене и снарядите, които го съдържат, не са ядрени оръжия.
Путин също така се опитва да свърже собствените си планове в Беларус с дългогодишната практика на САЩ да разполагат ядрени бомби в съюзнически държави като Белгия, Холандия, Германия, Италия и Турция. Но тези арсенали - каквито и да са заслугите им по това време - датират от Студената война. Нито Вашингтон, нито която и да е друга столица, контролираща ядрените оръжия, не биха мечтали да поставят такива бойни глави по-близо до Русия в сегашното състояние на напрежение.
Така че Украйна е права да свика незабавно заседание на Съвета за сигурност на ООН. Русия има място в него, но същото има и Китай, който трябва да използва новото си влияние пред Путин, за да го разубеди от тази лудост. Още по-добре, Си трябва да вдигне телефона веднага и да напомни на Путин къде свършва тяхното приятелство.
А беларусите – включително висшето командване на армията – трябва да обмислят отново да агитират срещу своя диктатор, за да попречат на Путин да ги въвлече в катастрофа със себе си.
Междувременно Украйна и Западът не трябва да позволяват на Путин да ги вкара в истерия. Руският президент е станал толкова непредсказуем и безразсъден, толкова побъркан във възгледите си за света и собствената си съдба в него, че само стоманената решителност и спокойната сила могат да го възпрат от това да влоши неизмеримо лошата ситуация.
Андреас Клут е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ европейската политика. Той е бивш главен редактор на Handelsblatt Global и кореспондент на Economist.