Дмитрий Кисельов, главният руски пропагандист, който рядко пропуска възможност да се нахвърли върху "русофобския" Запад, прекара почти трите часа от редовното си неделно предаване по държавната телевизия, избягвайки темата за заповедта за арест на Владимир Путин, издадена от Международния наказателен съд в Хага. Това не е пропуск от негова страна: Въпреки всички брътвежи, които се чуват от други пропутински настроени фигури, ходът на съда може да има повече от чисто символични последици.
Заповедта на Международния наказателен съд не е публикувана, но съдът даде да се разбере, че обвиненията срещу Путин са свързани с "незаконното прехвърляне" на деца от окупираните от Русия райони на Украйна. Нов доклад на Съвета на ООН по правата на човека хвърля светлина върху тези обвинения. Въпреки че Русия твърди, че само временно е преместила децата далеч от опасността, в доклада се казва, че тя е нарушила международното право, като ги е отвела в Русия: "Преместването не е било оправдано от съображения за безопасност или по медицински причини. Изглежда няма индикации, че е било невъзможно да се позволи на децата да се прехвърлят на територия намираща се под контрола на украинското правителство. Също така не изглежда руските власти да са се опитали да установят контакт с роднините на децата или с украинските власти."
Неизбежно ще последват нови обвинения срещу Путин - в Украйна работи най-голямата разследваща група, сформирана някога от Международния наказателен съд, а главният прокурор на съда, британският адвокат Карим Ахмад Хан, изглежда разглежда руската инвазия в Украйна като най-голямата група дела в своята доста богата на събития кариера. Много военни престъпления са извършени и продължават да се извършват от армията на нашественика, а за някои от тях - като умишленото унищожаване на гражданска инфраструктура - дори не са необходими много доказателства, тъй като Русия никога не е отричала ракетните си удари по електроцентрали.
Всъщност двама от най-гласовитите съюзници на Путин заплашиха с ответни мерки срещу МНС под формата на ракетни удари. "Бих искала да видя страната, която арестува Путин по заповед на Хага - около осем минути след като го направи, или каквото е времето до целта", написа Маргарита Симонян в канала си в Телеграм. Бившият заместник-председател Дмитрий Медведев от своя страна написа, също в Телеграм, че съдиите от Международния наказателен съд трябва да започнат да "гледат в небето", защото "използването на хиперзвуков носител от руски кораб в Северно море срещу сградата на съда е напълно възможно".
Тези послания в Телеграм носят простичко послание: Ела и ме вземи. Но тази закачка звучи кухо.
Путин може да се яви пред съда само при два сценария: Пълно поражение на Русия, което води до залавянето на Путин от победителите (Нюрнбергският вариант), и вътрешни сътресения, при които Путин може да бъде предаден от своите приемници, както в случаите със сръбския Слободан Милошевич и либерийския Чарлз Тейлър. Първият сценарий е далеч от реалността: Едва ли някой може да си представи успешен украински поход към Москва, както и масирана американска интервенция, която да не доведе до ядрена война. Вторият обаче е много по-реалистичен, дори ако Путин не е заплашен от преврат или революция в момента - и съдебната заповед го прави по-реалистичен. Тя създава лесен начин за наследника на Путин да се отърве от дългогодишния диктатор и неговата сянка, начин да започне от нулата.
Случаят с Милошевич дава известна представа за бъдещето, което съдебната заповед може да отвори пред Путин.
Бившият югославски президент беше обвинен от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия, предшественик на МНС, през май 1999 г. по време на войната в Косово. Милошевич не загуби съвсем войната - по-скоро се отказа, осъзнавайки, че НАТО е готова да постави на терен бойни единици срещу него, а Русия не е готова да го направи в негова подкрепа. Руските и финландските преговарящи, които оказаха натиск върху Милошевич, нямаха никакви угризения да водят дипломатически преговори с човек, официално обвинен във военни престъпления. По подобен начин няма да бъде заклеймено воденето на преговори с Путин за прекратяване на войната в Украйна, независимо дали преговарящите идват от държави, които са ратифицирали Римския статут, който представлява правната основа за работата на МНС, или, да речем, от САЩ, Китай или Индия, които не са го направили. Китайският президент Си Дзинпин нямаше проблем да нарече Путин свой "скъп приятел" по време на срещата им в Москва в понеделник. Путин дори може да пътува интензивно - в Близкия изток и в голяма част от Азия и Африка - тъй като МНС далеч не е всеобщо признат.
В случая с Милошевич обвинителният акт не го направи по-непримирим, не го накара да спечели на всяка цена, нито пък го направи по-склонен към компромиси. По същия начин заповедта за арест на Путин няма да направи руския диктатор по-решен, отколкото е сега, да се бори, докато не може да обяви някаква победа. Тя не означава почти нищо за сметките на Путин, защото той вече работи с предположението, че западните санкции срещу Русия и нейния елит никога няма да бъдат отменени и че западните лидери никога няма да се държат добронамерено с него.
Официалното оформяне на действията на Путин като престъпления от трета страна също не променя нищо за него в непосредствения вътрешнополитически контекст. Неговата хватка върху властта в Русия остава силна и не е задължително да отслабне, дори ако той загуби войната и бъде принуден да се оттегли от Украйна. Косово означаваше толкова много за сръбските националисти, колкото Крим за руските - и въпреки това Милошевич остана на власт в рухналата Югославия повече от година, след като се отказа от Косово. Той се поколеба едва след като свика предсрочни избори за септември 2000 г: Подобно на много други диктатори - Аугусто Пиночет в Чили е друг ярък пример - той надцени подкрепата на народа си. Народните протести, след като се опита да спечели малка победа, го принудиха да се откаже, след като военните се обърнаха срещу него.
Трудно е да си представим Путин да се подложи на нещо като избори с конкуренция - но ако той бъде отслабен от относително военно поражение или дори от продължителна кампания с много военни неуспехи, конкуренцията може да се появи внезапно, сякаш от нищото. Ако Путин бъде свален, наследниците му ще се сблъскат със система, която Путин изграждаше четвърт век върху лична лоялност и уникално корумпирани механизми за контрол и баланс. Хората на Путин ще бъдат във всяко нейно кътче, като потенциално ще подготвят почвата за неговото възстановяване: За човек като Путин само властта гарантира личната сигурност. Ще бъде трудно да се отървем от бившия диктатор като присъствие в сянка - това е една от причините суданските власти все още да не са екстрадирали сваления лидер на страната Омар ал-Башир в Хага.
Дори наследникът на Милошевич на президентския пост, Воислав Кощуница, не пожела да го екстрадира. Подобно действие, дори и спрямо ненавистен бивш лидер, е сигнал за известна липса на национален суверенитет и има нежеланата окраска на отмъщение срещу политически опонент. И все пак правителството на Зоран Джинджич безропотно го изпрати в Хага, за да може да получи западна икономическа помощ. В едно интервю скоро след екстрадирането Джинджич говори за това с облекчение:
Той е в историята. Милошевич вече не е проблем за Сърбия. Мисля, че проблемът е в отношенията между сръбската нация и западните демокрации след войните и всички тези събития от миналото. Хората [вече] не подкрепят Милошевич. Едно малцинство, по-малко от 20 процента, смята, че Милошевич не заслужава да бъде в затвора. Но някои хора не разбират, че за да бъдем равноправна и призната част от демократичната общност, трябва да изпълняваме условията и да спазваме правилата на демократичната общност.
Международният наказателен съд даде на постпутинска Русия лесен начин да се отърве от Путин, без да се притеснява от гаранции за сигурност или да се налага да го търпи като почетен пенсионер - нещо, с което и двамата постсъветски руски лидери, Борис Елцин и Путин, се отнесоха лошо по отношение на своите предшественици - съответно Михаил Горбачов и самия Елцин.
При цялата руска национална гордост - малцина руснаци биха подкрепили предаването на лидер, който да бъде съден на Запад, както биха го направили малцина сърби - не е трудно да си представим как някое правителство след Путин ще го изпрати в Международния наказателен съд в замяна на отваряне на бизнеса и границите със Запада. Един свален лидер, който е управлявал страната толкова дълго, колкото Милошевич (14 години) или Путин (22 години досега), е отговорност и заплаха - а освен това ще има незабавни бонуси за руския елит и голяма част от руското население, ако сваленият Путин бъде преместен в Нидерландия.
Тази перспектива е такава, че Путин не може просто да се изсмее. Затова неговият ответен отговор на заповедта за арест е изненадващо пътуване до окупираните райони на Украйна; кадрите, на които Путин кара кола в тъмното и посещава руините на Мариупол, очевидно имат за цел да повишат имиджа му на мачо и популярността му - и това са кадрите, които Кисельов пусна в неделното си предаване, докато не пророни и дума за МНС.