UBS Group AG, която преди 25 години се сля със Swiss Bank Corp., сега поглъща Credit Suisse Group AG, като така създава швейцарски банков гигант. Акционерите на Credit Suisse получават нещо, притежателите на първостепенни облигации са защитени - но този лукс не се разпростира надолу по капиталовата стълба. Начинът, по който банките са в състояние да се финансират, е на път да стане много по-труден, пише Маркъс Ашуърт в рубриката Bloomberg Opinion.
За да се улесни сделката и да се обединят числата, швейцарският регулаторен орган Finma нареди около 16 млрд. швейцарски франка (17,3 млрд. долара) от най-рисковия вид дълг на Credit Suisse да бъдат обезценени. Известен като облигации от първи ред (Additional Tier 1 bonds) и наричан още условно конвертируем дълг (contingent convertibles или CoCos), този дълг може да бъде конвертиран в собствен капитал или отписан, ако капиталът на банката падне под определено ниво. Собствениците на ценни книжа на швейцарската фирма няма да получат нищо. Това беше прекрасен клас активи, докато съществуваше.
За по-слабите европейски банки ще стане още по-трудно да намерят инвеститори, които да ангажират капитал, който не само на теория, но и на практика наистина може да бъде изтрит. Целият банков сектор в крайна сметка ще плати за безбройните прегрешения на Credit Suisse по един или друг начин. Последиците от швейцарската структура за поглъщане могат да спрат достъпа до CoCos за всички, освен за най-силните банки – а определението за такава банка ще бъде подложено на все по-строг контрол.
Последиците могат да причинят много проблеми на банковите регулатори. Неслучайно през уикенда световните централни банки се споразумяха за координирано увеличаване на суаповите линии за финансиране в долари, за да поддържат ликвидността и така да смажат колелата на финансовата система.
Облигациите от първи ред са предназначени само за изтънчени инвеститори, които наистина разбират рисковете. Дори професионалистите обаче бяха разтърсени от невиждан шок през тази седмица - и специфичния начин на зануляване на един клас активи в полза на всички останали ще предизвика сеизмичен шок на целия европейски пазар на банков подчинен дълг на стойност 275 млрд. долара. Този клас активи е градивният елемент, който стои в основата на обърнатия триъгълник на собствената капиталова база на всички финансови институции. Кой ще застрахова наводненията в мазетата след тази буря?
Това, че подчиненият банков капитал може да бъде спасен при фалит на банка, е всеизвестен факт. Американските инвеститори обикновено не си правят илюзии колко рисков е този вид дълг, но потенциалът за тотална загуба беше подценен в Европа. Много инвеститори тайно смятаха, че това е един от онези рискове в живота, които си струва да поемат, за да си отрежат голям дебел купон, тъй като доходността е много по-висока, отколкото при първостепенните привилегировани или покрити категории банков дълг. Като се инвестираше само във високо оценени банки - като може би легендарна 167-годишна швейцарска институция с местен дуопол - тогава се надявахме, че рисковете са минимални. Стратегията работеше безтоказно през по-голяма част от последните 15 години.
Суровата реалност е, че това е поредната хлебарка, която изпълзява от света на фиксираната доходност в резултат на агресивното повишаване на лихвените проценти от централните банки от нива под нулата.
За мениджърите на големи фондове, които следяха даден индекс имаше голяма логика да инвестират в облигации от първи ред. По-високата възвръщаемост на капитала създава алфа в стратегията за диверсификация. Много частни инвеститори също не можаха да устоят на предлаганата доходност, въпреки че няколко държави или възпрепятстваха, или силно регулираха достъпа до този клас активи. Това беше оазис в пустинята на микродоходността. Но фактът, че дългът на Credit Suisse не беше изплатен, промени драстично динамиката.
Макар че това внезапно спасяване не е еднократно, то е от различен мащаб. Сривът на испанския кредитор на дребно Banco Popular, който беше погълнат от Banco Santander SA през 2017 г., наистина трябваше да бъде предупреждение. Въпреки това, с много по-малка и локализирана подгрупа от засегнати инвеститори, той не притъпи алчността. Предполага се, че националните шампиони, като Credit Suisse, са твърде големи, за да фалират.
Регулаторните промени след глобалната финансова криза създадоха нови режими за спасяване на всички големи пазари, които внимателно определят какво може да се случи с притежателите на подчинени облигации в случай на фалит на банка. В случая с Credit Suisse притежателите на облигации помагат за спасяването на акционерите. Инвеститорите в акции получават около 3,2 млрд. долара стойност, докато притежателите на облигации, подобни на акции, получават нула.
Швейцарският регулатор пресича Рубикон, като се опира на крайъгълния камък на капиталовата структура на банките. Въпреки че в проспектите на облигациите ясно са изложени рисковете за инвеститорите, това не успокоява ударната вълна. Светът на банковата капитализация е напът да стане много по-нестабилен.