Има нещо друго освен купищата боклуци по улиците на Париж, от което започва да мирише. Сега, от Елисейския дворец започва да се носи и миризмата на отчаяние, след като Еманюел Макрон прокара насила през парламента закона за пенсионната реформа без гласуване и на фона на влошаващата се икономика, това е пирова победа.
Макрон прибягва до изпълнителната власт, за да въведе в сила повишаването на минималната пенсионна възраст от 62 на 64 години, защото правителството му неколкократно не успя да спечели подкрепата на обществеността или достатъчно гласове от потенциалните си съюзници в парламента. На последните избори той дори изгуби абсолютното си мнозинство в Националната асамблея. Оказва се, че в една икономика след пандемията и войната в Украйна дори логиката на демографския спад - според оценките до 2070 г. на всеки пенсионер ще се падат само 1,2 френски работници - не е достатъчна, за да убеди французите, че тяхната несправедлива за поколенията система на плащания, които покриват разходите им е изчерпана.
След това, което Le Monde сравни с "дълъг епизод на "Къща от карти", парламентарната аритметика изглеждаше твърде сложна за все по-изолирания Макрон. Не само че естествените съюзници в център-дясно не успяха да го подкрепят, но и центристкият блок на самия Макрон се пропука под натиска на противоречивите политически симпатии и амбициозните претенденти за президентския пост, които да искат да го заместят през 2027 г. Единството на профсъюзите, които се противопоставиха на реформата, означаваше, че има малък шанс за управление на принципа „разделяй и владей“. А отсъствието на анархичното движение на "жълтите жилетки" запази високата обществена подкрепа за стачките.
Високорисковият залог на Макрон е, че тази реформа е твърде важна за икономическия авторитет във Франция, за да рискува да бъде отхвърлена в парламента. Това може и да е вярно, но резултатът изглежда зле през призмата на демокрацията и идва в неблагоприятен икономически момент, който съвпада с борбата на самата Кристин Лагард за доверието към нея в борбата ѝ с безконтролната инфлация, докато Европейската централна банка повишава лихвените проценти. Това рискува да доведе до кредитна криза в блокираната икономика, а профсъюзите призовават за подновяване на стачките, за да продължат да оказват натиск върху правителството.
"Последиците от пенсионната реформа рискуват да увеличат социалните вълнения в момент, когато икономиката се забавя", казва икономистът от Barclays Plc Филип Гудин. "Ако това се запази, ще има икономическо въздействие." След като през четвъртото тримесечие френската икономика почти не нарасна, през първото тримесечие тя ще се свие с 0,1%, сочи проучване на икономисти на Bloomberg, проведено от 3 до 9 март. Френските индекси за производствената активност едва излизат на територията на експанзията, а фалитите зачестяват. Стачките далеч не са единственият проблем, но и те няма да помогнат.
Технически това е победа за Макрон, който иска да съживи желанието си за реформи след разточителния дефицит от времето на пандемията, но тя далеч не изглежда като такава. Партийните му отряди са деморализирани, рейтингът му е на тригодишно дъно, а министър-председателят Елизабет Борн е изправена пред вот на недоверие в парламента. Очаква се лидерът на крайната десница Марин льо Пен да се възползва най-много от хаоса, докато от страна на крайната левица Жан-Люк Меланшон също подклажда огъня на протестите. Клишето за упорития и нереформируем гал се завръща.
Със сигурност на хоризонта има някои оптимистични признаци. Опитът на Макрон да подтикне Европейския съюз към по-голяма независимост и по-тясна интеграция - въпреки нарастващите политически разногласия между Париж и Берлин - може би дава резултати. Тази седмица ЕС представи редица нови мерки, насочени към насърчаване на зелените технологии и осигуряване на суровини, за да се справи с все по-протекционистичната надпревара за растеж на САЩ и Китай. Еврозоната се нуждае от инвестиции, а по-голямата интеграция ще помогне за това.
Независимо от всичко европейските амбиции могат само да подчертаят блатото на вътрешните проблеми, в което е затънала втората най-голяма икономика в Европа. Дори след като Макрон подкрепи дипломатите с повече средства тази седмица, мръсната работа с парижкия боклук остава нерешена. Тъй като около 9000 тона отпадъци все още не са събрани, полицията е готова да изиска от стачкуващите събирачи да свършат работата си в името на общественото здраве. Да работиш по-дълго и да се пенсионираш по-късно си имат цена; засега я плаща Макрон.