За тези, които залагат срещу способността на света да се отърве от въглеродната си зависимост, бумът на суровините през последните няколко години осигури нови боеприпаси.
Модел 3 на Tesla Inc. съдържаше 4,5 килограма кобалт в захранващия си блок през 2018 г., изчисли тогава анализаторът на материалите Benchmark Minerals Intelligence. Мащабирайте това до 7,8 милиона електрически превозни средства, продадени миналата година – 10% от световния пазар – и след това проектирайте напред в бъдеще, където този дял нараства към 100%, и можете бързо да видите, че светът се сблъсква с проблем с доставките.
Разбира се, цените на литиево-йонните батерии се повишиха миналата година за първи път поне от 2010 г., тъй като материалите повишиха цената, според BloombergNEF. Едва ли ще се изненадате, ако нещата се влошат, докато зелените инвестиции в САЩ, Европейския съюз и Китай нарастват през следващите години.
Търсенето на метали от енергийния преход „може да надхвърли настоящото глобално предлагане“, предупреди Международният валутен фонд в анализ от 2021 г. Трудността при осигуряването на материали като литий, кобалт, телур и мед може да попречи на преминаването към по-чиста енергия, писа през декември лабораторията за енергийни фючърси на Imperial College London.
Нови данни от Геоложката служба на САЩ показват защо някои от тези страхове вероятно са преувеличени. Всяка година USGS анализира почти всяка стока на земята, от желязна руда до индий и паладий до торф, за да разбере дали производството е достатъчно, за да отговори на нуждите на света – и по-специално на САЩ.
Последните данни показват бум в доставките на много от най-важните минерали за енергийния преход. Запасите от литий са се увеличили с 18% спрямо миналата година. Кобалтът отбеляза ръст от 9,2%. Редкоземните елементи, които имат набор от високотехнологични приложения, включително магнити в двигатели на електрически автомобили и вятърни турбини, отбелязаха ръст от 8,3%, след като останаха неподвижни поне пет години.
Част от това е математически резултат от покачващите се цени, които тласнаха литиевия карбонат до близо 80 долара за килограм миналата година, от диапазон от 10 долара/кг до 20 долара/кг преди това. „Резервите“ измерват минерали, които могат да бъдат изгодно добивани, така че когато очакванията за цените се повишат, резервната база също ще нарасне. Най-вече обаче става дума за минните компании, които излизат и правят това, което минните компании правят, когато пазарните цени на техните стоки скочат в небесата: изтупват праха от стари геоложки резултати и започват да пробиват скали, за да намерят нови находища.
Този процес е подпомогнат от сумите пари, които са се вливали в материали за батерии през последните години, докато страховете от недостиг на доставки са нараствали. Малките обеми на елементи като литий, кобалт и никел за батерии, означават, че големите минни компании са склонни да ги игнорират, за да се съсредоточат върху огромните парични потоци, които могат да бъдат генерирани от желязна руда, мед, алуминий и (доскоро) въглища.
Автомобилните компании, които могат да загубят най-много от недостиг на доставки, също се намесиха. General Motors Co. през януари инвестира 650 милиона долара в Lithium Americas Corp., която се надява да произведе 80 000 метрични тона литиев карбонат от мина в Невада – което се равнява на повече от 10% от световното производство миналата година. Междувременно Tesla преконфигурира батериите си така, че половината от колите ѝ изобщо да не съдържат кобалт или никел, което спомага за намаляване на търсенето, дори когато предлагането нараства. Goldman Sachs Group Inc. твърдеше миналата година, че бумът на материалите за батерии вече е достигнал своя връх, като огромните инвестиции в доставките вероятно ще тласнат цените към спад до втората половина на това десетилетие.
Същото важи и за ефекта на всички тези материали върху друг невъзобновяем ресурс - капацитета на атмосферата за емисии на въглероден диоксид. Изграждането на цялата инфраструктура на енергийния сектор, необходима, за да се даде на света две трети шанс да задържи глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий, би използвало между 1% и 9% от световния въглероден бюджет, според проучване в научното списание Joule от януари на изследователи, ръководени от Сийвър Уанг от Breakthrough Institute, американски мозъчен тръст, свързан с климата. В 84% от сценариите, изследвани от учените, всички вятърни турбини, циментови основи, слънчеви панели и стоманени рамки, инсталирани до 2050 г., ще изразходват настоящите емисии за около шест месеца, като същевременно декарбонизират сектор, който представлява до 40% от нашето годишно въглеродно замърсяване.
В това отношение пазарът на преходни материали просто повтаря модел, който се поддържа, откакто библейският фараон мечтаеше за седем години изобилие, превърнали се в седем години глад. Страховете от катастрофални дефицити не са толкова пророчество за гибел, колкото корекция, която гарантира правилните инвестиции, за да се гарантира, че предлагането винаги отговаря на търсенето. Дори уникалното преминаване към нисковъглеродна енергия няма да е достатъчно, за да наруши това вечно правило.
Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg Opinion, който пише за суровини, както и промишлени и потребителски компании. Бил е репортер на Bloomberg News, Dow Jones, Wall Street Journal, Financial Times и The Guardian.