Ако ФЕД не повиши лихвите, това ще бъде знак за паника

Войната на Федералния резерв срещу инфлацията не е приключила. След пет дни на сътресения в банковия сектор финансовите пазари почти бяха отписали перспективата за допълнителни увеличения на лихвените проценти. Но последният индекс на потребителските цени показва защо тази оценка е била преждевременна.

Новите данни от вторник показаха, че основният индекс на потребителските цени се е повишил с 0,5% спрямо предходния месец, надхвърляйки (макар и незначително) медианната прогноза на икономистите в проучване на Bloomberg. На тримесечна годишна база докладът определи основния индекс на потребителските цени на равнище около 5,2%, подчертавайки предизвикателството пред Фед, който се опитва да жонглира с двете страни на двойния си мандат за инфлация и пълна заетост.

До миналата седмица очакванията за по-високи лихвени проценти почти не се обсъждаха, но сривът на Silicon Valley Bank предизвика широко разпространена и бърза преоценка, като доходността на двугодишните облигации спадна със 109 базисни пункта в рамките на три търговски сесии. Икономистите на Goldman Sachs Group Inc. и Barclays Plc промениха прогнозите си, за да не отразят никаква промяна от страна на Фед на заседанието му следващата седмица, а икономистите на Nomura Securities отидоха по-далеч, за да кажат, че Фед дори ще намали лихвите и ще спре количественото затягане. Това би било пълен обрат за централната банка, която още в средата на миналата седмица активно лансираше възможността за увеличение с 50 базисни пункта до диапазона от 5% до 5,25%.

При наличието на новите данни за индекса на потребителските цени е малко вероятно Фед да направи такава драстична преоценка на своя курс. Както показа докладът от вторник, инфлацията продължава да е широко разпространена в американската икономика и преустановяването на борбата сега би рискувало да подкопае доверието към Фед.

Някои анализатори ще твърдят, че всичко това изглежда назадничаво, и няма да сгрешат. Възможно е масовото изтегляне на средства от SVB да доведе до значително по-голяма конкуренция между банките за депозити и до затягане на стандартите за кредитиране, което ще предизвика фактическо затягане на финансовите условия, поради което данните за инфлацията ще изглеждат много по-различно след няколко месеца. Възможно е също така епизодите на хаос да окажат смразяващ ефект върху потребителската икономика в САЩ, която досега е била амортизирана от силните спестявания на домакинствата, останали от пандемията Covid-19.

Но правенето на политика на тази основа би било равносилно на връщане към дните, когато данните за инфлацията се приемаха със съмнение, а всички знаем как се получи това: Фед изчака до март 2022 г., за да се справи с проблем, който вече беше очевиден в края на 2021 г. Сега, ако данните са под въпрос, подходът на Фед за управление на риска би изисквал да се възприеме по-активният подход към инфлацията.

Другият проблем с прекратяването на борбата с инфлацията сега е посланието, което би изпратил за финансовата стабилност. Смяната на посоката би казала на света, че предприетите през уикенда мерки за подкрепа на банките не са достатъчни и че сериозните щети за икономиката вече са неизбежни. Ако Фед знае нещо, което ние не знаем, за предстоящите рискове, то при всички положения трябва да се оттегли веднага. Но както каза президентът на Фед на Ню Йорк Джон Уилямс в подготвените си бележки през ноември миналата година, паричната политика не трябва да се разглежда като единственото средство за лечение на всяко заболяване:

Всеки е запознат с идеята за "универсален специалист". Използването на паричната политика за намаляване на уязвимостта на финансовата стабилност може да доведе до неблагоприятни резултати за икономиката. Паричната политика не бива да се опитва да бъде универсален специалист и майстор на всички професии. Трябва да има по-добър начин.

Това повтаря подобно мнение на управителя на Фед Кристофър Уолър от октомври (изплувало отново в неотдавнашна статия на Ник Тимираос от Wall Street Journal):

Напоследък прочетох някои спекулации, че опасенията за финансовата стабилност евентуално биха могли да станат причина за забавяне на повишаването на лихвите или то да спре по-рано от очакваното. Нека поясня, че това не е нещо, което обмислям или смятам за много вероятно. ... Заедно с подобрената регулаторна рамка вярвам, че разполагаме с инструменти за справяне с евентуални опасения за финансовата стабилност и не следва да търсим паричната политика за тази цел. Фокусът на паричната политика трябва да бъде борбата с инфлацията.

Здравият разум сега е в полза на увеличение на целевия диапазон на Фед с 25 базисни точки през следващата седмица. Много неща могат да се променят през следващите осем дни - включително развитието на банковия сектор и важните данни за производствените цени, продажбите на дребно и потребителските нагласи - но преустановяването на борбата с инфлацията сега изглежда така, сякаш би подкопало доверието в дейността на Фед, а когато се вземе предвид ефектът на сигналите, резултатът за финансовата стабилност вероятно ще бъде в най-добрия случай безрезултатен.