Пробивът на ООН може най-после да спре унищожаването на „открито море“

Най-драматичните събития в Ню Йорк за миналата събота вечер се разиграха в слабо осветена стая в сградата на ООН. Уморените делегати от 193 държави бяха затворени там в продължение на два дни без почивка, а преди това проведоха множество срещи в продължение на две седмици. Тогава Рена Лий, сингапурският пратеник, който ръководеше конференцията, взе микрофона. "Корабът достигна брега", каза тя. И очите ѝ се насълзиха, докато цялата зала избухна в радостни възгласи и викове.

Този метафоричен кораб, достигнал брега, представлява международната общност, която за първи път се ангажира да защити голяма част от световното "открито море". Това са водите извън юрисдикцията на всяка отделна държава, които обхващат около 60% от океаните.

Досега в открито море на практика нямаше закони, като се изключат някои до голяма степен безплодни международни опити за контрол на проблеми като свръхулова. На практика правителствата и компаниите са в състояние да правят почти всичко - да замърсяват и оскверняват, да убиват същества и да нарушават баланса в екосистемите.

По този начин човешкото отношение към открито море доведе до още един случай на това, което икономистите наричат "трагедия на общото". Това се случва, когато колективно съсипваме нещо ценно, защото индивидуално печелим от експлоатацията му и не можем да попречим на другите да правят същото. Трите най-тъжни примера днес са нашата атмосфера, която замърсяваме с парникови газове; космическото пространство около Земята, което задръстваме с отломки от сателити и ракети; и разбира се, океаните.

По начин, който едва ли можем да си представим, моретата са от решаващо значение за нашата планета и нашия живот, както обяснява моята колежка Лара Уилямс. Те осигуряват всеки втори дъх, който поемаме, като произвеждат около половината от кислорода в нашата атмосфера. Те поглъщат и задържат всяка трета молекула въглероден диоксид, която отделяме. В своите сложни екосистеми и хранителни вериги те осигуряват голяма част от това, което ядем. Ако не ценим повече това съкровище, то е само защото е толкова трудно да го посетим и видим.

Само поради тези причини проектът за споразумение на ООН е крайъгълен камък. Ако бъде ратифицирано, то ще запълни празнина в Конвенцията на ООН по морско право, която досега се отнасяше повече за териториалните води, тези в близост до бреговата линия. Договорът ще създаде, наред с други неща, "морски защитени зони" в частите на океана, които изобилстват с биоразнообразие. Без тази първа стъпка никога няма да можем да изпълним нашето - на ООН - обещание да защитим една трета от морето до 2030 г.

Разработван в продължение на около две десетилетия, с многобройни провали и язвителност, документът също така показва, че сътрудничеството между държавите е възможно и следователно, че многостранността може да работи и си струва да се инвестира в нея. Както обикновено в подобни разговори, така нареченият Глобален юг и север - и нациите, големи и малки, богати и бедни, с излаз на море и без излаз на море - често бяха противопоставяни едни на други. И все пак в този случай 193 намериха компромис, който всички участници смятат за достатъчно справедлив.

Не всички ще бъдат доволни от това, а някои правителства може да се противопоставят. Но това винаги е така и не може да бъде повод да се откажем от многостранността или от международното право като такова.

В този смисъл свежият полъх, идващ от открито море през задушната конферентна зала на ООН, трябва да ни вдъхнови да продължим да решаваме други проблеми. Корабът на Лий достига брега в момент, когато един от членовете на Съвета за сигурност на ООН - Русия - води геноцидна война, която нарушава всички международни и хуманитарни норми, а други двама - САЩ и Китай - се изправят срещу себе си в нещо, което все повече прилича на нова Студена война. Често ни се струва, че сме по-склонни да доминираме, да се нараняваме или убиваме един друг, отколкото да запазим общото си наследство.

В известна своя лекция от преди близо век, германският социолог Макс Вебер казва, че "политиката е силно и бавно отегчаване на твърдите позиции". Тя изисква страст, реализъм, издръжливост и много други неща. Ако се практикува правилно обаче, тя се равнява на един вид героизъм. Рена Лий и делегатите в сградата заедно с нея въплъщават този дух. Нека другите да го забележат и да намерят вдъхновение.