Миналата година видяхме нарастващо напрежение в два региона в центъра на американското внимание: Европа и Източна Азия. Голямата криза от тази година може да дойде в регион, който Вашингтон би предпочел да забрави: Близкия изток, пише Хал Брандс за Bloomberg.
Президентът Джо Байдън първоначално поиска деескалация в отношенията с Русия и Иран, за да могат САЩ да се съсредоточат върху Китай. През 2021 г. той преследва „стабилни и предвидими“ отношения с руския президент Владимир Путин; с Иран, той търсеше „по-дълго и по-силно“ ядрено споразумение, което да замени Съвместния всеобхватен план за действие, който един предшественик на Байдън –Барак Обама, беше договорил, а друг – Доналд Тръмп, изостави. И все пак Москва не се съгласи с плана на Байдън, както изглежда и Техеран.
Иран е обогатил уран до 84% чистота, малко по-малко от 90-те процента, необходими за ядрено оръжие. Дори ако по-голямата част от запасите му все още са обогатени до около 60%, времето за пробив на Техеран - периодът, който ще отнеме на страната да натрупа достатъчно оръжеен уран за бомба, ако Иран тръгне с пълна скорост - може да е по-малко от две седмици.
Ще са необходими още няколко месеца, за да се създаде бомба и засега Техеран се приближава по-скоро към финалната линия, отколкото да спринтира. Въпреки това Иран се превърна в държава с ядрен праг и на Байдън му липсват добри дипломатически възможности за ограничаването му.
Преговорите за съживяване и укрепване на Иранското ядрено споразумение не водят до никъде. Все по-твърдолинейният Иран никога нямаше да се върне към споразумение, от което САЩ са се оттеглили, освен ако то не е подобрено по някакъв начин. Междувременно Байдън никога няма да приеме сделка, която е по-слаба за САЩ от първоначалната. Сега перспективите пред дипломацията станаха още по-лоши.
Иранският режим убива протестиращи у дома, като същевременно помага на Путин да убива цивилни в Украйна – ходове, които правят малко вероятно всякакво отслабване на напрежението с Вашингтон и превръщат всяка сделка с Техеран в политическа отрова за Байдън. Може би може да се сключи някакво временно споразумение за „изчакване“, но шансовете не изглеждат големи. Иранското ядрено споразумение е „мъртво, но няма да го обявим“, каза Байдън – защото това би повдигнало въпроса какво ще се случи след това.
Това, което се случва след това, е засилена принуда. Последното нещо, което Байдън иска, е още една война на САЩ в Близкия изток, така че той вероятно все още гледа на американски удар срещу ядрените съоръжения на Иран като на последна мярка. По-вероятно е САЩ и Израел да увеличат натиска по начини, предназначени да накарат Иран да забави или да спре ядрената си програма.
Има много възможности: кибератаки или други тайни опити за прекъсване на иранската програма, нискокачествени военни атаки, които да напомнят на Техеран за неговата уязвимост, усилия за затягане на санкциите на САЩ или „връщане“ на многостранните санкции, спрени, когато ядрената сделка влезе в сила. Голяма част от това очевидно вече се случва: според съобщенията Израел е убил ключови ирански учени и е атакувал ракетен обект в Иран.
И Америка, и Израел сигнализират, че ще отидат по-далеч, ако трябва: през януари американските и израелските сили проведоха най-големите си двустранни учения, симулирайки много от задачите, необходими за унищожаване на ядрената програма на Иран. Израелските официални лица твърдят, че няма да приемат иранска бомба; Американски служители казват, че няма „да вържат“ ръцете на Израел.
Като се има предвид колко опасен би бил един ядрен Иран, засилена принудителна кампания има смисъл. Но идва с голям риск.
Когато администрацията на Тръмп се опита да „задуши“ Иран икономически през 2018-19 г., резултатът беше ескалираща спирала, която завърши с убийството на Касем Солеймани, могъщият командир на иранските сили „Ал Кудс“, и иранска ракетна атака срещу американска база в Ирак. Значителни американски жертви и по-голяма война бяха избегнати на косъм.
Урокът е, че Иран няма просто да чака, докато враговете му упражняват мъчителен натиск: той може да отвърне на удара по насилствени, дестабилизиращи начини.
Друг риск включва чужда намеса. Русия, която е страна по ядреното споразумение, няма да помогне на САЩ: Военна криза в Персийския залив, с целия ѝ потенциал да отвлече вниманието на Вашингтон, може да е най-добрата надежда на Путин за спасение.
Може би Русия дори ще засили военния капацитет на Иран по решаващи начини. Доставката на смъртоносни системи за противовъздушна отбрана S-400, усъвършенствани изтребители SU-35 или може би дори технология за балистични ракети може да послужи като отплата на Москва за подкрепата, която Иран е предоставил на Русия в борбата ѝ срещу Украйна.
Израел може да атакува така или иначе, надявайки се, че неговото технологично превъзходство ще му позволи да отблъсне иранската програма. Но по един или друг начин проблемът достига точка на пречупване.
Множество американски президенти се опитаха да спрат ядрените амбиции на Иран, като същевременно избегнаха смъртоносна война. Това може да е годината, в която една от тези цели ще отстъпи.