Така наречената Уиндзорска рамка - новото споразумение между Обединеното кралство и Европейския съюз, което ще замени ужасния протокол за Северна Ирландия след Брекзит - е толкова добра, че направо буди недоумение.
Още доста преди 2016 г., когато Великобритания гласува да напусне Европейския съюз, този вид разумно сключване на сделки между Лондон и Брюксел беше станало невъзможно. Принципната позиция беше всичко, а съгласието да се постигне съгласие беше презряно. Ако алтернативната реалност, която доведе до това ново предложение, беше надделяла преди седем години, Брекзит никога нямаше да се случи.
И не само съдържанието на сделката е забележително. Реакцията към него е не по-малко зашеметяваща. Министър-председателят на Обединеното кралство Риши Сунак и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен не са хулени за това, че са се отказали от доскорошни основни принципи, а са широко аплодирани. Какви бяха всички тези неща за неотменимостта на суверенитета на Обединеното кралство? Или за неприкосновеността на единния пазар на ЕС? Всичко това беше оставено настрана. Неудобното "разделяне на различията" се превърна в смел, дързък компромис. Напускащите и оставащите се присъединиха към възхвалата на резултата. Боже мой, дори северноирландските юнионисти може би ще се съгласят.
Не преувеличавам, когато казвам, че тези предполагаеми основни принципи са захвърлени. За да се разреши безизходицата, те трябваше да бъдат изоставени. Известно е, че избягването на граница между Северна Ирландия и Република Ирландия, както е предвидено в Споразумението от Велики петък, е от съществено значение за мира. Започвайки оттам, винаги е било буквално невъзможно да се запази както конституционното положение на Северна Ирландия в рамките на Обединеното кралство, така и икономическата и съдебната цялост на единния европейски пазар: първото изключва митническа и регулаторна граница между Севера и останалата част от Обединеното кралство, а второто изисква точно това.
Протоколът за Северна Ирландия не разреши тази безизходица - той просто я пренебрегна. ЕС настояваше за граница в Ирландско море и не се притесняваше как това ще бъде прието в Севера. В едно класическо изпълнение бившият министър-председател Борис Джонсън се присъедини към споразумението, като на практика отричаше, че го е направил. След това той се опита да увеличи щетите, като заплаши да отмени едностранно току-що подписания пакт, което рискуваше да доведе до ескалираща търговска война с ЕС - война, която Обединеното кралство със сигурност щеше да загуби. Разходите и неудобствата, причинени от границата в Ирландско море, бяха силно възмутителни за Севера. В знак на протест юнионистите затвориха законодателното събрание на провинцията.
Нуждата от решение беше очевидна, но тя е била налице през цялото време. Формата на необходимия компромис също трябваше да е ясна: да се направи границата в Ирландско море невидима, да не се притесняваме за прилагането на единния пазар, тъй като това засяга Севера, да се намали, без да се премахва, ролята на Европейския съд по свързаните с него въпроси и да се даде на юнионистите начин да оспорват новите правила на ЕС. В новото споразумение се излагат подробностите.
Какво се промени, за да стане възможна тази отлична и объркана сделка? Нито едно от правдоподобните обяснения не изглежда подходящо.
Да, Джонсън се интересуваше (и все още се интересува) повече от позиране и представяне, отколкото от добро управление. Той беше рязък, за да се забавлява. Сунак има апетит към детайлите, дава си сметка за резултатите и представя по-дружелюбно лице. И без съмнение Фон дер Лайен по темперамент е по-гъвкав преговарящ от усмихнатия и непримирим Мишел Барние. Интересно е, че бившият главен преговарящ на Европа за Брекзит сега изглежда, както и всички останали, се е опомнил. "Показва колко много се печели от доверието в европейските отношения, а не от играта с нулева сума на предишните правителства", написа той в Twitter след обявяването на новото споразумение. "В политиката винаги вярвайте в динамичните компромиси." (След като прочетох този туит, се запитах: Дали акаунтът му не е бил хакнат?)
Има я и темата за Украйна. Опасността, пред която е изправена Европа, изведнъж стана очевидна - а Обединеното кралство се доказа като готов и ценен съюзник. Но наистина ли беше необходима война, за да се убеди ЕС, че тясното сътрудничество с Обединеното кралство е възможно и необходимо? Би било странно, дори обезпокоително, ако този пробив беше само въпрос на противоположни политически стилове, съчетани с внезапна способност да се види очевидното.
През 2013 г. проевропейският британски министър-председател направи катастрофална грешка, като обеща да проведе референдум за членството в ЕС. Той имаше за цел да затвърди народната подкрепа за оставане в блока, като поиска съгласието на ЕС за това, което най-вероятно щеше да бъде временен, ограничен контрол върху миграцията, която се беше превърнала в тема, предизвикваща разделение. Европейските правителства обаче отказаха да му помогнат. Те му казаха, че движението на работници в рамките на ЕС е една от основните "четири свободи" на блока - неприкосновен принцип, който не допуска изключения. През 2016 г. Обединеното кралство гласува за напускане, а след това и двете страни се заеха да направят напускането възможно най-пагубно.
Рамката от Уиндзор разчупва този модел. Аз съм съгласен с Барние: В политиката винаги вярвайте в динамичните компромиси.