Молдова изглежда като „следващата Украйна“. Това каза преди дни руският външен министър Сергей Лавров. Очевидно това трябва да ни тревожи.
Лавров, подобно на други в малкия и стесняващ се кръг около руския президент, все повече свежда поведението си до повтаряне на всякакви пропагандни лъжи или трескави халюцинации, които излизат от съзнанието на Владимир Путин. Така че буди опасение това, че той отново се заяжда с Молдова.
Ето какво имаше предвид Лавров. Погледната от Москва, Молдова прилича на Украйна преди Путин да я нападне преди година. И двете страни са били част от Съветския съюз, а преди това от Руската и други империи. И двете си възвърнаха независимостта след Студената война. И двете през последните десетилетия се ориентираха на запад с аспирации един ден да се присъединят към Европейския съюз. Миналата година ЕС всъщност бързо даде на Кишинев и Киев официален статут на кандидати.
Москва твърди, че вижда още повече паралели. Както Киев, така и Кишинев, в разказа на Кремъл, също искат да се присъединят към НАТО и към водения от САЩ – и следователно на практика "сатанински" – Запад срещу Русия. В случая с Молдова това е просто невярно - неутралитетът е записан в нейната Конституция.
Путин и Лавров също така отбелязват, че Молдова, подобно на Украйна от 2014 г., има източен регион - наречен Приднестровие, защото е „от другата страна“ на река Днестър, когато се гледа от Кишинев - който е дом на етнически руски сепаратисти, управляващи прокремълска отцепническа република. Приднестровието е домакин на повече от хиляда руски войници, както и огромен склад за боеприпаси.
Това присъствие на руснаци в Молдова, както и в Украйна и други постсъветски страни, позволява на Путин да разпространява измислицата, че неговият етнически род е потиснат и се нуждае от защитата и намесата му. След това той използва тези лъжи – които могат да включват „операции под фалшив флаг“ – като претекст за повече руска агресия.
Когато Лавров мисли, че Молдова изглежда като следващата Украйна, той намеква, че това е следващата страна в сферата на влияние на Русия, която се опитва да премине към злия Запад, изисквайки Русия да я инфилтрира, окупира или атакува по друг начин - в превантивна „самозащита“ в мислите на Кремъл.
Следователно Украйна и Западът очакват някакво нападение срещу Молдова. Ако Путин беше успял в първоначалния си план бързо да подчини Украйна – или дори в последвалата си резервна схема за превземане на Одеса и черноморското крайбрежие на Украйна – щеше да има военен смисъл руснаците в Приднестровието да нахлуят в Украйна от запад и да затворят обръча. Останалата част от Молдова щеше да остане като спомен, с който Путин да се справи по-късно.
Ако Кремъл все още не се е намесил по-открито в Молдова, вероятно е само защото руснаците са се провалили толкова зрелищно в постигането на която и да е от военните си цели в Украйна. Дори руснаците в Приднестровието не изглеждат точно нетърпеливи да бъдат въвлечени в бъркотия, наподобяваща тази в Донбас, да речем.
Но това не означава, че Молдова е в безопасност. Миналия месец Киев заяви, че разполага с разузнавателна информация, че Москва планира преврат, за да свали правителството на молдовския президент Мая Санду и да установи марионетен режим, избран от Кремъл. Няколко дни по-късно Санду потвърди заговора, като добави, че в него участват руснаци, беларуси, черногорци и сърби. Тя смени своя министър-председател и затегна мерките за сигурност. И примоли президента на САЩ Джо Байдън по време на посещението му в Европа да увеличи американската подкрепа.
Санду в известен смисъл олицетворява богатото културно и етническо многообразие на своята страна, както и нейния западен устрем днес. По-рано наричан Бесарабия, регионът е преминавал в продължение на векове под управлението на османци, руски царе, румънци и СССР. Но повечето молдовци, като Санду, са етнически румънци и много, също като Санду, дори имат двойно гражданство в Румъния, членка на НАТО и ЕС. За Кремъл това е достатъчно, за да определи Санду като рожбата на западния дявол.
Всъщност Санду – отново, както повечето от нейните сънародници на запад от Днестър – искрено цени „западните“ (т.е. неруските) идеали за демокрация и върховенство на закона. Учила е в училището Кенеди на Харвардския университет и е работила в Световната банка във Вашингтон. Днес Молдова може да е една от най-бедните и корумпирани страни в Европа; молдовците се надяват, че утре тя може да бъде проспериращ и свободен член на ЕС.
И в този стремеж Молдова наистина е като Украйна. И точно това заплашва Путин. Той предпочита да превърне всички бивши съветски републики във васали и провалени държави, отколкото да ги види проспериращи като Естония, Латвия и Литва. Не дай боже, дори руснаците могат да получат „западни“ идеи.
Ето защо изглежда сигурно, че Путин наистина ще третира Молдова като следващата Украйна. Това може да означава да я подкопае, да я атакува или — ако военната ситуация в Украйна го позволява — дори да я погълне.
Европа и Западът трябва да се подготвят сега. Изпращането на финансова помощ на Молдова и предлагането на далечна перспектива за членство в ЕС са началото. Но ЕС трябва също така да помогне на страната да се освободи от зависимостта ѝ от руския газ и да ѝ даде средства за настаняване на многобройните украински бежанци, които Молдова приветства. И трябва да изпрати оръжие на армията на Кишинев.
Ако Лавров и Путин наистина смятат Молдова за следващата Украйна, нека Западът да ги остави без съмнение, че и в двете страни Русия ще загуби.
Андреас Клут е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ европейската политика. Той е бивш главен редактор на Handelsblatt Global и кореспондент на Economist.