Американските войски близо до Тайван набъбват и съживяват стар дебат във Филипините
В Югоизточна Азия не всички лидери се чувстват добре от прегръдката на САЩ
Обновен: 08:05 | 4 март 2023
Изминаха повече от три десетилетия, откакто Филипините наредиха на американските войски да се изтеглят от своите разрастващи се военни бази в страната, слагайки край на една епоха, която напомня за колониалните дни на Америка.
Сега човекът, който контролира градската управа на Субик Бей - някога дом на най-голямата военноморска база на САЩ в Азия - иска да ги върне.
Неотдавна възобновеното споразумение в областта на отбраната между САЩ и Филипините може да бъде "добре дошло за нас", ако американските сили се върнат в Субик Бей, казва в интервю Ролен Паулино, председател на органа. "Когато идват тук, те харчат пари, ходят в хотели, посещават ресторанти - плюс това са и туристи".
Паулино не е сам. Освен местните икономически ползи, стратегическото местоположение на Филипините означава, че едно подновено американско присъствие би било огромно предимство за Вашингтон в случай на конфликт за Тайван.
За разлика от предишните десетилетия, когато съюзът между САЩ и Филипините се разглеждаше като настроен в полза на Вашингтон, сега Манила има свои собствени опасения за сигурността.
Правителството на президента Фердинанд Маркос младши се стреми да противодейства на рекордния брой китайски нахлувания в спорното Южнокитайско море, при които филипински риболовни кораби са тормозени или прогонвани от традиционните води. Миналия месец избухна обществено недоволство, когато китайски кораб на бреговата охрана насочи лазер към филипински кораб.
Тази седмица Маркос открито заяви на въоръжените сили, че мисията им се е променила, и посочи напрежението между САЩ и Китай като причина за това.
"Имаше време, когато не трябваше да се притесняваме от тези заплахи и засилването на конкуренцията между свръхсилите", каза Маркос на 27 февруари. "Сега нещата започнаха да се променят и ние трябва да се приспособим към тях."
Засега обществените настроения изглежда са на страната на по-силните връзки със САЩ.
В проучване, публикувано на 9 февруари от Центъра за изследвания на ASEAN към Института ISEAS-Yusof Ishak в Сингапур, близо 79% от филипинците заявяват, че ако Югоизточна Азия бъде принудена да избира между САЩ и Китай, те биха избрали първите.
Маркос търси не само подкрепата на САЩ: той се обръща и към регионалните си съюзници. Той заяви, че би бил отворен за реципрочно споразумение за военен достъп с Япония, ако то би защитило рибарите на страната и морската ѝ територия, а миналия месец Филипините заявиха, че обмислят съвместни патрули с Австралия.
"Филипините са разположени на ключово място в Тихия океан и имаме морски брегове на север, юг, изток и запад", заяви министърът на отбраната Карлито Галвес младши в изявление в четвъртък. "Всички те трябва да бъдат наблюдавани и защитавани."
Но докато напрежението между САЩ и Китай е двигател на сближаването, сложното минало на Америка с Филипините и опасенията, че приемането на Вашингтон ще въвлече Манила в евентуален бъдещ конфликт с Китай, дават основание на някои общности да се замислят.
"Те не са добре дошли", казва Мануел Мамба, губернатор на провинция Кагаян, където се намира едно от съоръженията, до които американските войски скоро ще имат достъп. "Китай е бил добър с нас. Не виждам никаква заплаха от тяхна страна, а моята провинция е една от най-близките до тях".
Този вид отпор може би е причината, поради която министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин и Галвес спряха да разкриват къде ще работят американските войски, когато миналия месец се споразумяха да разширят Споразумението за засилено сътрудничество в областта на отбраната. Това е споразумение от 2014 г., което беше отложено при управлението на бившия президент Родриго Дутерте.
Сделката EDCA позволява на САЩ да ротират войски за продължителен престой, както и да изграждат и експлоатират съоръжения на определени места, повечето от които се очаква да бъдат в северната част на страната, по-близо до Тайван, или покрай Южнокитайско море.
Остин приветства споразумението като "наистина голяма сделка" и то беше възприето като още едно доказателство, че отдавна обещаният от Вашингтон завой към Азия най-накрая е в ход.
Но на съвместния брифинг с Остин Галвес старателно нарече четирите неназовани места, където американските сили ще отидат по силата на споразумението, "обекти на EDCA", а не бази, и подчерта, че сделката все още зависи от консултациите с местните власти. По-късно президентът Маркос заяви, че заливът Субик не е в списъка на разглежданите обекти, след като миналата година филипински служител на отбраната заяви, че е в него.
Разширяването на EDCA "е много шумно, но без съдържание", каза Ромел Онг, пенсиониран контраадмирал от филипинските военноморски сили, който сега е професор в Училището по управление към Университета Атенео де Манила.
Губернаторът Мамба казва, че според него приемането на американски войски би представлявало риск за сигурността на неговата провинция, разположена на около 300 км от Тайван в северния край на остров Лусон. Той също така се опасява, че това ще провали китайския инфраструктурен пакет на стойност 7 млрд. долара, който според него може да преобрази иначе заспалата провинция.
В други общности все още звучат разкази за лошото отношение към тях от страна на гостуващите американски войски в миналото. Убийството на транссексуален филипинец в залива Субик през 2014 г. от американски морски пехотинец в отпуск от гостуващ военен кораб предизвика възмущение и нови искания за преразглеждане на военните ангажименти на Филипините.
"Местната опозиция със сигурност е причина за безпокойство", казва Карл Шустер, бивш директор на операциите в Съвместния разузнавателен център на Тихоокеанското командване на САЩ. "Военноморските сили на САЩ не са много популярни там."
А след това идва и страхът да не би да бъдат въвлечени твърде дълбоко в конфликт между САЩ и Китай. Това стоеше зад възраженията, повдигнати от сестрата на президента Маркос, сенатор Ими Маркос. Сенаторката, която председателства комисията по външни отношения и е известна с политическата си независимост, подложи на изпитание министъра на отбраната Галвес по време на изслушване в сряда.
"Ние не сме съгласни доброволно да водим войни, които не са наши", заяви сенаторът. Канцеларията на президента не отговори веднага на молбата за коментар на забележките.
В рамките на Югоизточна Азия не всички лидери се чувстват добре от прегръдката на САЩ. Министър-председателят на Малайзия Анвар Ибрахим казва, че посрещането на военни сили е погрешен подход за деескалация на напрежението.
"Би било смущаващо, ако някоя сила, източна или западна, започне да демонстрира военна мощ или присъствие в рамките на Асеан", каза Анвар в интервю за филипинския новинарски канал ABS-CBN, излъчено в петък.
Всички тези действия са доказателство за това как президентът Маркос трябва внимателно да се ориентира в отношенията между САЩ и Китай. Подобно на други регионални лидери, той има интерес да поддържа връзки с Пекин, който е най-големият търговски партньор на страната му. През януари Маркос посети президента Си Дзинпин, като двете страни се договориха да възобновят преговорите за съвместни проучвания за нефт и газ в Южнокитайско море.
В крайна сметка обаче Маркос изглежда по-отворен към САЩ, отколкото очакваха много експерти. Забележките на президента, с които той изключи залива Субик от списъка на местата, където се очаква да бъдат приети повече американски войски, може би са по-скоро символични, отколкото съществени. Корабите на американските военноморски сили все още акостират там, а американските войски пристигат за ежегодните военни учения Баликатан.
Паулино - управител на властите в Субик Бей - заяви, че е време да се продължи напред. Районът, който той наблюдава, може да се възползва от повече инвестиции. Частните корабостроителници трудно намират поръчки за ремонт на яхти, а ограничената туристическа привлекателност е принудила местното летище, построено във формата на самолетоносач, да затъмни залите си.
Седейки в кабинета си с изглед към залива, Паулино каза, че в края на миналата година е казал на посланика на САЩ МериКей Л. Карлсон, че негативните чувства относно американското присъствие са останали в миналото.
"Казах ѝ, че тук няма такова нещо; няма никакво недоволство, изобщо не съществува такова нещо", каза той.