Ако Сърбия и Косово могат да постигнат мир, целият свят го може

Добри новини от Балканите. И не, това не е началото на зловеща шега. Става въпрос за споразумение, постигнато тази седмица между лидерите на Сърбия и Косово, под опеката на Европейския съюз, пише Андреас Клут за Bloomberg.

Споразумение да се направи какво? За начало споразумението е за постигането на малки и незначителни неща – като легитимността на регистрационните табели и митническите печати на другия. Но планът е да то да продължи да се разширява, докато – да се надяваме – самият процес доведе до доверие и мир във време, когато не само регионът, но и светът се нуждае от повече от двете.

Така че нека цялото разкъсвано от войни земно кълбо подкрепи това ново и крехко разведряване между сърби и косовари. И нека проблемните точки по света - от Израел и Палестина до Северна Ирландия, Кавказ и Африка - да погледнат към Балканите и да усвоят по-големия урок. Защото ако помирението се случи тук, то може да се случи навсякъде.

„Балканизацията“ е това, което сполетя едноименния полуостров след оттеглянето на османците и отново след разпадането на Югославия. По-общо казано, балканизацията е борбата между съпоставянето на разкази за жертви и използването им за разпространяване на омраза между групи, които вместо това трябва да живеят като добри съседи. В този смисъл Ливан и целият Левант са балканизирани. Дори САЩ вървят в тази посока.

Геноцидното нападение на Русия срещу Украйна може на пръв поглед да не изглежда като случай на балканизация. Вместо това, то прилича на война за имперско завоевание - опит за възстановяване на империя, а не следствие от нейния колапс. Руският президент Владимир Путин наистина се сравнява с царете от миналото.

И все пак руснаците, включително Путин, гледат на Украйна (и на различни други места) по-скоро както сърбите виждаха Босна и Херцеговина не много отдавна или както гледат на Косово днес. Тоест, те отричат ​​националната идентичност на съседната им държава, като я поставят вместо това в подчинена роля в собствената си етническа или империалистическа представа. Резултатът и в двата случая твърде често е бил зверства.

Случващото се в Сърбия и Русия си прилича и по други начини. И двете нации, като православни славяни, често изповядват специална връзка (която те очевидно не изпитват към православните и славянските украинци). Те разпространяват истории, че са заплашени от враждебния Запад, а НАТО, който бомбардира югославските (т.е. сръбските) сили през 1999 г., за да предотврати зверствата срещу етническите албанци косовари, влиза в ролята на злодей.

Косово обяви своята независимост през 2008 г. Но нито Сърбия, нито Русия го признават като държава, а Москва и Белград досега са работили заедно, за да блокират членството на Прищина в ООН и други международни органи.

Междувременно етническото албанско мнозинство в Косово подозира сръбското малцинство в бунт или нещо по-лошо. Сръбското правителство на свой ред се противопоставя на реалното или въображаемо потисничество на своите етнически роднини в Косово и заплашва с последствия. Насилието никога не е далеч. Миналата година то едва не пламна около баналния въпрос какви регистрационни табели трябва да използват сръбските косовари – тези на Белград или на Прищина.

Това, което Сърбия и Косово споделят, което липсва на другите балканизирани региони на света, е общ стремеж: членство в Европейския съюз. Това дава известно влияние на Брюксел в прокарването на нова линия, която да замени изконните балкански комплекси на жертва.

Страните от Западните Балкани имат обща цел: присъединяване към ЕС. Графика: Bloomberg 

Тази нова сюжетна линия се нарича „Европа“. След Втората световна война изконните врагове се помириха и направиха националните граници едновременно свещени и до голяма степен без значение в рамките на това, което стана ЕС.

Това е духът, който Жозеп Борел, върховният дипломат на ЕС, канализира, като обяви тази седмица сближаването между Сърбия и Косово, което той ръководеше. Споразумението, каза той, „не е за Европейския съюз: то е за гражданите на Косово и Сърбия“.

Този нов разказ за преодоляване на различията и намиране на взаимно изкупление очевидно ще бъде трудно продаден на Балканите. Босна и Херцеговина виси на косъм и до днес. Сръбският президент Александър Вучич – който работеше за Слободан Милошевич, нарече косовския премиер Албин Курти „мръсник терорист“. Курти на свой ред нарече Вучич „малкия Путин“. Нищо от това не е обещаващо.

И все пак и Вучич, и Курти – подобно на босненците, черногорците, албанците и северномакедонците – искат да се присъединят към ЕС. За Вучич и сърбите това трябва да включва осъждане на Путин, антитезата на европейските ценности.

Твърде рано е да обявяваме Вучич и Курти за балканските Садат и Бегин или нещо подобно. Но мирът и учтивостта винаги започват с жест на смелост и великодушие, макар и малък. Може би тази седмица Европа направи малка първа стъпка към преодоляване на балканизацията като такава.