Бьорн Улваеус, една четвърт от шведската попгрупа ABBA, се превърна в стожер на свят без пари в брой, след като синът му беше ограбен. Той смята, че отказът от монетите и банкнотите ще попречи на престъпниците и данъчните измамници, като същевременно ще подпомогне бизнеса и държавния бюджет.
"Швеция би била идеалната страна, в която да няма пари в брой", казва той пред Bloomberg през 2014 г. "Мисля, че това трябва да е бъдещето."
Почти десетилетие по-късно желанието му почти се сбъдва. Малка част от шведите заявяват в проучване, че са използвали пари в брой през предходните 30 дни, докато цели 95% от хората на възраст между 15 и 65 години са изтеглили приложението за мобилни плащания Swish, собственост на кредитори, сред които Danske Bank A/S и Swedbank AB. Почукването по телефона и размахването на карта доминират при пазаруването, даренията за бездомните и църковните събирания. Паричните трансакции намаляват до 8% от бизнес плащанията в края на 2022 г. от 18% пет години по-рано, изчислява Йонас Хедман от Копенхагенското бизнес училище. При толкова ниски обеми на практика е нерентабилно да се работи с пари в брой.
Швеция е екстремен случай: Това е малка, технологично развита икономика. Но посоката на движение е една и съща навсякъде, ускорена от пандемията, при която QR кодовете замениха менютата в ресторантите, а разходите онлайн нараснаха - дори в Швеция, където ограниченията не бяха толкова строги. Като се има предвид, че централните банки навсякъде обмислят да създадат свои собствени цифрови валути, за да компенсират рисковете от липсата на пари в брой, има поуки за всички нас.
Улваеус от АББА има право в няколко неща. Престъпленията, свързани с пари в брой, като грабежите, са намалели, както и укриването на данъци. Дейността на черния пазар също е намаляла. Точно както Швеция вкара повече пари в брой в регулираната икономика, предлагайки данъчни облекчения, така и помощите от времето на пандемията, предоставяни от правителствата, изглежда са имали същия ефект. Това може би е една от причините, поради които в Европа се наблюдава бум на заетостта въпреки намаляването на растежа.
Изглежда, че потребителите и предприятията също харесват новото положение на нещата - особено стартиращите предприятия, които получават облекчения. Стана по-лесно да се харчи повече, може би твърде много, тъй като купувачите от поколението Z стават жертва на заеми от типа "купи сега - плати по-късно". Все пак, за облекчение на регулаторните органи, нестабилните криптовалути не успяват да се наложат в Швеция - засега.
Появиха се обаче рискове. Един от тях е цифровото изключване. Бездомните хора могат да приемат карти, но пенсионерите и бежанците могат да бъдат изолирани от света на безкешовите пари. Това върви ръка за ръка с проблема "компютърът казва не". Когато днешните цифрови системи за разплащане се провалят, те наистина се провалят - както откриха потребителите на Swish миналата година, когато цялата мрежа се срина. По време на неотдавнашно пътуване до Брюксел посетих бар, който се гордееше със своята безконтактна, безкешова система, изискваща от клиентите да поръчват напитки през смартфоните си. Но когато се появи техническа неизправност, нямаше никакъв резервен вариант.
Уязвимостта е друг проблем. Може да се чувстваме по-сигурни с по-малко банкноти в джобовете си късно вечер, но престъпността също премина към цифрови технологии и създаде нови видове измами. Данните за транзакциите все повече са в ръцете на големи технологични конгломерати като Meta Platforms Inc, която изплаши световните регулатори, когато се опита да пусне собствена валута. А в свят, в който хакерите са спонсорирани от правителствата и кибератаките могат да засегнат критична инфраструктура, плащанията представляват геополитически риск. "Ако Путин нахлуе в Готланд (най-големия остров в Швеция), това ще му е достатъчно, за да изключи платежната система", предупреди един от активистите на кампанията за пари в брой през 2018 г.
Един от отговорите може да бъде борбата за защита на парите в брой, а не за тяхната замяна, както убедително твърди авторът Брет Скот в книгата "Облачни пари". Но това не е панацея: Походът ни към безналични плащания няма да спре изведнъж. Частните компании го искат твърде много, а потребителите не могат да направят много по въпроса - "удобството е нещо, срещу което е адски трудно да се създаде закон", казва Хедман от Копенхагенското бизнес училище.
Дори и да можехме да го спрем, трябваше ли да го правим? Английската централна банка предупреждава, че живеем в свят на потенциално мигновено източване на банкови сметки.
Ето защо един от потенциалните отговори е цифрова валута, издавана от централната банка. Подобен ход не бива да се предприема с лека ръка: Тя може да увеличи проследимостта и сложността и да създаде нови рискове, ако се конкурира с търговските банки, както твърди колегата Маркъс Ашуърт.
Но да се казва, че изобщо не трябва да се прави нищо, е твърде крайно. Една безкомпромисна "тясна" сметка в централната банка би могла да бъде добър резервен вариант, когато настъпи следващата криза в крипто стила на частно емитираните пари, както и незабавните плащания на обезщетения. Това върви ръка за ръка с по-устойчива инфраструктура: Йоахим Самуелсон от шведската технологична компания Crunchfish AB казва, че разработва цифрови пари с по-подобни на парите в брой свойства, като например офлайн функционалност. Според стратега на Deutsche Bank AG Марион Лабур една регулирана, трансгранична и междувалутна монета би могла да осигури по-бързи транзакции.
Най-голямата поука от Швеция е да не се допуска нищо подобно да се случи без дебат. Централните банкери се нуждаят от подкрепата на политиците и обществеността в условията на най-голямото инфлационно предизвикателство от години насам. През 70-те години на миналия век АББА пееше за смешните пари; сега никой не се смее.