Русия прегърна юана по пътя към дедоларизацията

Икономиката на Русия, ограничена от западните финансови мрежи и щатския долар, прегърна процъфтяваща алтернатива: китайския юан, пише The Wall Street Journal.

Износителите на енергия все повече получават плащания в юани. Руският суверенен фонд, обременен от разходите на бойното поле в Украйна, използва китайската валута, за да съхранява петролните си богатства. Руските компании взимат заеми в юани, а домакинствата използват валутата за спестяванията си.

Увеличеното използване на юани в Русия задълбочава връзките между две страни, които отдавна си съперничат за глобално влияние, но се сближиха на фона на споделеното недоволство спрямо Запада.

Говорител на руското Министерство на финансите заяви, че юанът "заема все по-важна роля" в неговия суверенен фонд, който удвои дела на китайската валута. Министерството започна да продава юани през януари, за да покрие нарастващия бюджетен дефицит.

Делът на руския износ, платен в юани, нараства до 14% към септември според данни на централната банка. Това е увеличение от 0,4% преди началото на войната.

Русия започна да намалява зависимостта си от долара през 2014 г. след анексирането на Крим. До 2018 г., когато САЩ наложиха допълнителни икономически санкции, страната започна да продава своите притежания от американски ценни книжа и да проучва търговията с рубли и други валути.

Дедоларизацията се ускори и се разшири, за да включи еврото миналата година. Западните страни замразиха около 300 милиарда долара от чуждестранните резерви на Русия и забраниха на някои от банките ѝ да използват системата за съобщения SWIFT, която е в основата на повечето глобални плащания, в отговор на руската инвазия в Украйна.

Руснаците не са изправени пред категорична забрана да използват долари или евро, а несанкцинираните банки продължават да извършват бизнес в чуждестранни валути.

Процъфтяващата търговия между Русия и Китай се добавя към привлекателността на юана. Китай се превърна в основен купувач на руски петрол, който се отбягва от Запада, докато Русия стана все по-зависима от втората по големина икономика в света за полупроводници и други технологии.

Руските компании също се обърнаха към юана и емитираха облигации в китайската валута на стойност, равностойна на повече от седем милиарда долара миналата година, сочат данни на Refinitiv. През последните седмици юан-рубла често беше най-търгуваната валутна двойка на Московската борса въз основа на дневния обем.

Гигантът при алуминия Rusal беше първата компания, която емитира облигации в юани в Русия миналия август, а други износители на суровини – като петролната компания Rosneft, го последваха. Повечето търгуват с Китай и могат да използват събраните юани за ежедневен бизнес, например за плащане на фактури.

Bistrodengi, руска платформа за кредитиране, започна да продава облигации в юани миналата година, въпреки че не извършва никакъв бизнес в китайската валута. Главният финансов директор на компанията Яков Ромашкин казва, че заемането в юани е много по-евтино от рублите. Неговите облигации предлагат купонна ставка от 8% вместо 19%, които вероятно би трябвало да плати, за да вземе заем в рубли.

Ромашкин отбелязва, че има технологични пропуски. Някои брокери не са били напълно готови да продават ценни книжа в юани, а други са показвали невярна информация за облигациите на Bistrodengi. Той обяснява, че тези проблеми постепенно се разрешават.

Домакинствата също се насочват към юана. Близо 50 финансови институции предлагат спестовни сметки в юани според сайта за сравнение Banki.ru. Първият борсово търгуван фонд, деноминиран в юани, стартира на Московската борса през януари.

Руският финансов блогър и консултант Олга Гогаладзе, която има повече от два милиона последователи в Instagram, през октомври публикува ръководство за юана, след като беше залята с въпроси за валутата миналата година. Руснаците отдавна купуват долари и евро, за да се предпазят от нестабилността на рублата. Това се промени миналата година, тъй като банките въведоха такси върху тези сметки и мнозина се тревожеха за въздействието на западните санкции.

„Вървяха разговори за края на долара“, казва Гогаладзе. „Юанът беше представен като налична алтернатива“, добавя тя.

Самата Гогаладзе има банкова сметка в юани в руската цифрова банка Tinkoff, но все пак предпочита да държи повечето си пари в рубли, евро и долари. По нейни думи сметките в юани обикновено имат по-ниски лихвени проценти от тези за рубли, но те все още могат да бъдат добър вариант за хора, които се притесняват от девалвация на рублата.

„Когато хората виждат, че рублата става все по-слаба и по-слаба, те не се интересуват от доходността, те просто искат да спестят парите си“.

Въпреки че все още е в началото си, някои виждат използването на руския юан като тест в дебат, който отдавна вълнува финансовия свят: Ще може ли юанът в крайна сметка да съперничи на долара като доминираща валута в света?

Но изграждането на инфраструктура за заобикаляне на базираната на долари финансова система е бавно, трудно и скъпо, смята Есуар Прасад, професор в университета Корнел и бивш ръководител на китайския отдел на Международния валутен фонд.

Китай стартира система за трансгранични плащания, известна като CIPS през 2015 г., която беше обявена за евентуален конкурент на 50-годишната мрежа SWIFT. Но системата му все още не е широко възприета от други страни според Прасад. Вместо това руските и китайските банки разчитат на мрежи от местни клонове и кореспондентски банки за обработка на транзакции без SWIFT.

Въпреки че използването на юана от Русия не означава край на превъзходството на долара, то може да постави началото на една по-фрагментирана система, която в крайна сметка може да притъпи способността на САЩ да използва финансовите санкции като оръжие, казва Даниел Макдауъл, професор в университета в Сиракюз, който наскоро написа книга по темата.

Още по темата

Китайската изключителност си има граници - слабият юан показва пробойни в кораба

Китайският юан набира популярност, но няма да засенчи долара поне още 5-7 години

Дигиталният юан ще се превърне в тревога за САЩ