Когато през пролетта на тази година се проведе втората сесия на преговорите на ООН за глобално споразумение относно пластмасовите отпадъци, Европейският съюз ще представи доказателства, че практикува това, което проповядва. През ноември Европейската комисия предложи широкообхватни правила за опаковките, които ще задължат компаниите, продаващи продукти в страните от ЕС, да направят опаковките си по-лесни за повторна употреба, рециклиране или в някои случаи за компостиране. До 2030 г. храната за вкъщи, топлите и студените напитки, виното и другият алкохол ще трябва да се предлагат поне частично в опаковки за многократна употреба, а правилата ще ограничат ненужното празно пространство в опаковките. Общата цел на ЕС е до 2030 г. отпадъците от опаковки да бъдат намалени с 5 % в сравнение с нивата от 2018 г., а до 2040 г. - с 15 %.
Много от тези политики могат да бъдат открити и в предложенията, представени от ЕС преди сесията на ООН за пластмасовите отпадъци през май: минимални стойности за съдържание на рециклирани материали и опаковки за многократна употреба, ограничения за използването на етикети, в които се твърди, че са биоразградими, и критерии за "екодизайн", които включват избягване на празното пространство и насърчаване на издръжливи и многократни опаковки. Тези цели до голяма степен отразяват и възгледите на "коалицията за високи амбиции" на преговорите в ООН - група страни, включваща държавите - членки на ЕС, и Обединеното кралство, Гана, Сенегал, Австралия и Канада. Малките островни държави, които са най-негативно засегнати от пластмасовите отпадъци в морето, също призовават за по-добър дизайн и повторна употреба.
"Европейският съюз играе водеща роля в застъпничеството за правно обвързващо глобално споразумение с висока амбиция в рамките на процеса на ООН за прекратяване на замърсяването с пластмаси", заяви Стив Флетчър, директор на Глобалния център за политика в областта на пластмасите към Университета на Портсмут в Обединеното кралство. "Настоящите предложения са съобразени с тази висока амбиция, която те искат да развият в рамките на договорния процес."
Това е само началото. През последните четири години ЕС започна да изтъква в законодателството и в преговорите своята позиция за един свят, който е по-малко зависим от пластмасите за еднократна употреба и от първичните пластмаси. Неговата визия се съсредоточава върху глобален набор от правила за най-вредните химикали, използвани в пластмасата, увеличаване на рециклираното съдържание и възможността за повторна употреба и - което е най-противоречиво - по-строг контрол върху производството на пластмаси. Блокът започна да се бори и с най-големия глобален грях, свързан с пластмасите: износът на отпадъци на едро в развиващите се страни.
Водещ пример Индустрията за производство на пластмаси е изключително сложна и глобална по своята същност. Обикновено пластмасата се добива под формата на изкопаеми горива в една страна, след това се превръща в нуклеуси или пелети и се изпраща на друго място, където се превръща в потребителски продукт, отново се изпраща и накрая се продава. След като бъде използвана, по-голямата част от пластмасата се изпраща на сметището или в инсинератор, а това, което се рециклира, често все пак замърсява реките и океаните. Независимо от начина, по който се изхвърля, всеки килограм пластмаса, който се появява на пазара, вече е причинил почти 3 кг емисии на парникови газове чрез производството си; ако се изгори, това добавя още 2,7 кг, според оценките на ЕС.
В резултат на това реформирането на пластмасовата промишленост е и изключително сложно. Фирмите, които произвеждат и продават пластмаса, работят в цял свят и няма универсални стандарти за техните твърдения относно биопластмасата, биоразградимостта, компостирането, повторната употреба и рециклирането. Указанията и етикетите за потребителите са объркващи или изобщо не съществуват.
В този водовъртеж се намесва и ЕС. Въпреки че неговото виждане за споразумение на ООН за пластмасите ще трябва да бъде съгласувано с това на повече от 100 други държави, блокът има силно влияние. Неговите решения имат по-широко въздействие от границите му, както върху компаниите, които снабдяват потребителите в ЕС, така и върху правителствата на държавите около него. Предложените от него правила за пластмасите са също така по-системни, всеобхватни и широкообхватни от предишните усилия и е по-вероятно да бъдат ефективни от частичните забрани за отделни продукти. Съществува реален шанс стандартът на ЕС да се превърне във фактически глобален стандарт, което би превърнало блока в нещо като световен шериф по отношение на пластмасите.
"Разбира се, винаги се радваме, когато нашият регламент се следва от други", каза в интервю за Bloomberg Green Виржиниус Синкевичюс, европейски комисар по околната среда. "Мисля, че в UNEA всички признаха, че пластмасата се превръща във все по-голям проблем и не трябва да бъдем наивни, че ще се справим с рециклирането." При това "шерифът е човек, който бди за останалите. Ние няма да правим това", каза Синкевичюс. "Но винаги се радваме, когато нашето законодателство се приема като водещо".
Политиката на ЕС вече оказва влияние. През 2019 г. блокът стартира Директивата за пластмасите за еднократна употреба, която забранява полистиролните чинии и чаши, както и пластмасовите чинии, прибори за хранене, сламки, пръчици за балони и памучни пръчици за еднократна употреба. Тя също така изисква бутилките от PET да съдържат минимум 25% рециклирана пластмаса и задължава пластмасовите капачки на бутилките да остават прикрепени, за да се намали изхвърлянето на отпадъци. Оттогава Англия, Шотландия и Уелс обявиха или въведоха почти идентични забрани, докато желаещите да станат членове на ЕС като Черна гора, Сърбия и Албания трябва да добавят директивата към вътрешното си законодателство, за да могат да се присъединят към него. "Привързаните" капачки за бутилки на Coca Cola, които са резултат от разпоредбите, бяха приети и във Великобритания миналата година, въпреки излизането на страната от ЕС.
ЕС не е единственият управляващ орган, който предприема стъпки по отношение на пластмасата, а новият свят, който се опитва да насърчи, не е съвсем нов. В някои южноамерикански страни например Coca-Cola продава над 60% от продуктите си в опаковки за многократно пълнене. Много други страни са напреднали в ограничаването на пластмасовите торбички за еднократна употреба: Бангладеш първа въведе пълна забрана през 2002 г., докато директивата на ЕС насърчава само намаляването им. В няколко американски щата пък има схеми за връщане на депозити, известни на местно ниво като "сметки за бутилки", които насърчават потребителите да връщат опаковки срещу малка сума. В ЕС те понастоящем са стандартни само в Германия.
Законодателството на ЕС обаче е уникално с това, че се занимава с опаковките като цяло, а не се фокусира само върху пластмасата. То отразява и по-широките усилия на блока да влияе върху глобалната политика в областта на околната среда чрез "зелена дипломация".
"ЕС желае да бъде лидер в областта на зелените споразумения и на околната среда в световен мащаб", казва Жюстин Майо, координатор на кампанията "Освободете се от пластмасата в Европа". "Ако някои големи компании започват да променят начина, по който произвеждат опаковките си за пазара на ЕС, те могат да направят същото и за други пазари."
Общественото мнение също дава тласък, каза Синкевичюс, и решенията, които се виждат работещи на едно място, могат да дадат храна на гражданите на други държави, които искат да окажат натиск върху своите правителства. Някои от членовете на ЕС вече са се устремили напред: Във Франция тази година влезе в сила забрана на пластмасовите опаковки за продукти и в ресторантите за бързо хранене.
"Тя е много добре подкрепена от гражданите", каза Синкевичюс, като добави, че директивата за пластмасата за еднократна употреба "е приета толкова бързо в законодателството на ЕС, защото гражданите през цялото време на процеса гарантираха, че той ще се движи бързо".
Въвеждането на вътрешно законодателство е начин да се придаде тежест и водеща роля на международните преговори, казва Флетчър от Глобалния център за политика в областта на пластмасите: "Виждам, че мотивацията на [ЕС] е малко по-позитивна, свързана с даването на пример и демонстрирането на това, че ако имаш политически ангажимент, можеш да осъществиш доста силни реформи в икономиката на пластмасите."
Еволюция на икономиката на пластмасите До известна степен ЕС също е принуден да действа: Пластмасовите отпадъци, които страните от блока произвеждат, имат все по-малко възможни дестинации. В продължение на години Китай беше основният получател на пластмасови отпадъци в света и внасяше приблизително половината от тях, докато през 2017 г. страната не забрани този внос. Тайланд и Турция също ограничиха вноса на пластмасови отпадъци, а отделен закон, забраняващ износа на пластмасови отпадъци за развиващите се страни, беше одобрен от Европейския парламент миналия месец.
Тази спешност е част от причините, поради които Синкевичюс се опитва да представи рестрикцията срещу пластмасите като положителна за европейския бизнес, който може да претендира за предимство на първия в области като повторната употреба. "В момента, в който извозвате отпадъците си, убивате всички иновации", каза той. "Говорим не само за повторна употреба - говорим и за по-дълготрайни пластмаси, които могат да се използват дълго време. Мисля, че това ще бъде нещо, което ще бъде много ценено по целия свят."
Жан-Пиер Швайцер, отговорник по политиките в Европейското бюро за околна среда с нестопанска цел, казва, че по-високите разходи за изкопаеми горива също ще направят усилията за създаване на опаковки с ефективно използване на ресурсите "все по-интересни от икономическа гледна точка".
Разбира се, когато през май започнат следващите преговори в ООН, по-строгите правила на ЕС за опаковките все още ще бъдат отворен въпрос. Предложението все още не е прието от Европейския парламент и Съвета и вече среща съпротивата на производителите на пластмаса, стъкло и хартия. Съществуват и проблеми с прилагането, тъй като спазването на изискванията от страна на предприятията в ЕС ще зависи от прилагането на стандартите за внос. И макар че новите правила са задължителни за държавите-членки на ЕС и създават хармонична система без необходимост от отделни национални закони, това означава също, че идентични политики ще трябва да се прилагат в страни с изключително различни инфраструктури за отпадъци.
И накрая, става дума за самия мащаб на въпросните отпадъци, който продължава да расте. Само през 2020 г. ЕС е произвел почти 80 милиона метрични тона отпадъци от опаковки. Намаляването им с 5 % би върнало нивата на отпадъците в блока само с няколко години назад - и не би допринесло за заличаване на щетите от миналото. "Ако се върнем с машина на времето до 2018 г., няма как да живеем в свят, свободен от отпадъци от опаковки", каза Швайцер. "По същия начин, по който в Дивия запад шерифът обикновено също е бил виновен за извършването на своя дял от престъпления, мисля, че това определено се отнася и за ЕС."