В дипломацията това, което е останало неизказано, често има по-голямо значение от това, което е казано. След като китайският президент Си Дзинпин се срещна с краля на Саудитска Арабия през декември, и двете нации излязоха с дълги съобщения, възхваляващи процъфтяващите саудитско-китайски отношения във „всички области“. Но в повече от 5000 думи изявленията мълчаха за силно рекламираната идея за използване на юана за ценообразуване на петрола.
Комюникетата не казаха нищо за това. Нула. Пълна липса. Nada.
Неизбежността на петроюана се превърна в популярно възприятие във финансовата блогосфера: Китай демонстрира мускули като нововъзникваща сила, потискайки един от най-видимите и трайни признаци на 75-годишната хегемония на САЩ в Близкия изток.
Ако вярвате в теориите на конспирацията, въвеждането на петроюана и последвалия колапс на петродолара ще бъде първото домино, потенциално отслабващо цялата финансова система на САЩ. Много сериозни неща. Преначертаване на световната икономическа карта. Фонът на кризи и войни.
Колкото и удивителен да е, разказът е илюзия.
Попитайте тихо в правителствените кръгове в Рияд, Абу Даби, Кувейт Сити или Доха за петроюана и отговорът – дори в седмиците след посещението на Си в Рияд – е единодушен: петродоларът е тук, за да остане. При скорошно пътуване до региона не чух нито един служител да говори сериозно за подготовката за въвеждане на нова валута в микса. Отговорите звучат много по следния начин: Каква полза за нас? Доларите са свободно конвертируеми, юаните не са; доларът е ликвиден, юанът не е. Това е учтивата версия; по-откровените отговори звучаха още по-категорично относно абсурда да се обърнеш към управлявана валута, произведена от непрозрачна и непредсказуема финансова машина.
Както във всяка конспирация, в приказката за петроюана обаче има зрънце истина. Си насърчи региона да приеме юана за търговия с петрол. Но вместо да определя цената на петрола в юани, както мнозина очакваха, Си просто помоли производителите от Близкия изток да приемат плащания в юани.
Представителите на Близкия изток бяха в най-добрия случай хладно настроени към идеята. Публично те са отворени да обсъждат достойнствата ѝ, но не много повече.
„Няма проблеми с обсъждането на начина, по който уреждаме нашите търговски споразумения, независимо дали е в щатски долар, дали е евро, дали е саудитски риал“, каза саудитският министър на финансите Мохамед Ал-Джадан миналия месец. Тани Ал Зейоуди, министър на търговията на Обеднените арабски емирства, каза, че страната му е готова да обсъди уреждане на търговията в различни валути, но само за „непетролни“ сделки.
В региона на петроюана се гледа и като на врата, която веднъж отворена ще покани последователи. Индия може да иска петрорупия, казват служители; Япония, Южна Корея и Тайван биха могли да потърсят подобни договорености. Въпреки че Китай е най-големият клиент на петрола на Саудитска Арабия, поемайки приблизително 26% от нейния износ на петрол, комбинацията от Япония и Южна Корея надминава този дял, достигайки 28%. Добавете Тайван и триото представлява близо една трета от износа на саудитски петрол. Ако кажете „да“ на петроюана, как можете да откажете, да речем, петройената и петровона?
Преминаването отвъд уреждането на търговски фактури за петрол в юани е още по-трудно. Апетитът сред производителите от ОПЕК да оценят петрола в юани, използвайки китайска борса, е почти нулев. Близкоизточните национални петролни компании следят отблизо как Пекин се опитва да манипулира цените на местните суровини като желязна руда, памук, въглища или зърнени храни всеки път, когато цените се покачат над прага на болката. След като са прекарали 60 години в изграждането на невероятен картел, защо нациите от Близкия изток биха отстъпили ценовата власт на Китай?
Освен китайския капиталов контрол, страните производителки на петрол в Близкия изток имат и други причини да се придържат към долара. Решаващо е, че повечето от техните валути са обвързани с долара, което изисква постоянен приток на долари, за да се поддържа споразумението. Тези спестявания се съхраняват в доларови сметки, така че страните от Близкия изток имат интерес да поддържат долара силен.
Феновете на петроюана омаловажават значението на фиксираните валути. Те донякъде са прави, тъй като тези ограничения могат да бъдат изоставени или поне променени. Но не съм видял никакви признаци, че това ще се случи. Другият аргумент в полза на петроюана е, че САЩ превърнаха долара в оръжие чрез петролни санкции срещу Венецуела, Русия и Иран, което прави алтернативно плащане не само вероятно, но и необходимо. Може би, но това не е първият път, когато САЩ налагат петролни санкции и доларът не е пострадал. Либия поиска - и получи - плащане в европейски валути през 90-те години, както и Ирак.
По ирония на съдбата единствената нова петролна валута, която се появи напоследък, беше дирхамът на Обединените арабски емирства. Индия го използва за уреждане на някои петролни сделки с Русия, заобикаляйки санкциите на САЩ. Но през последните 25 години дирхамът е фиксиран към щатския долар - още една индикация, че петродоларът остава единствената петролна валута, която наистина има значение.
Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.